В обятията на шамбала

Сгънат над визьора, гледах към каменните отломъци и централ­ната вертикална бразда на Кайлас. „Интересно, от какво пък се е получила тя?", повтарях си наум, без да отлепям поглед от нея.

След няколко минути се обърнах, взех картата и ориентирах проекцията на вертикалната бразда на Кайлас в южна посока - тя минаваше точно през тясната седловина между езерата Манаса-ровар и Ракшас, сякаш ги разделяше. Според монаха Тленнурпу от манастира Чу-Гомпа преди хиляда години Кайлас е бил управ­ляван от Бога на демоните, който е създал дяволското езеро Рак­шас. А преди 2300 години добрият Бог на име Тиуку Точе е обра­зувал свещеното езеро Манасаровар. Да не би браздата да е раз­делителната черта между доброто и злОто?

Проекцията на вертикалната бразда в южна посока стигна и до планината Гурла-Мандата, която според тибетските предания съ­що е свещена. Но тук ме изведе не към върха й, висок 7728 метра, a към превала между нея и разположения по на изток друг планински масив.

Вгледах се настървено в заснежения превал и вече без да се учудвам, открих там конструкция, която при­личаше на малка пирамида с абсолютно правилна фор­ма и две стъпала. На върха й имаше образувание, кое­то от запад беше покрито със сняг и стоеше върху ня­какъв чист бял квадрат, ог­раничен от черна зигзагооб­разна линия. Дълго оглеж­дах белия квадрат, но не мо­жах да разбера какво предс­тавлява - приличаше на сняг, но вътре в квадрата той беше по-бял. Защо? Не ми беше ясно.

- Пирамидата е доста далече. Оттук има поне няколко десетки километра. Детайлите не се виждат. Белият квадрат е много инте­ресен - промърморих си под носа.

- Пирамидата не е чак толкова малка. Големината й е почти като Хеопсовата, само че ние я гледаме отдалеч - надзърна през окуляра Равил. - Но сред тибетските гиганти тя наистина изглеж­да малка. Шефе, защо според теб им е притрябвало да издигат тук толкова грамадни пирамиди? Какъв е смисълът? Обърни се, пог­ледни към Кайлас! Та това направо е пирамидален колос. Супер-пирамида!

- Не знам, Равил, но усещам, че този град е бил издигнат от древните с някаква много важна и величествена цел.

Известно време стояхме мълчаливо, след което предложих:

- Хайде да се изкачим още по-нагоре. Ще ми се да разгледам по-добре самото дъно на урвата. Може би и там има пирамиди. Само че вече се смрачава, а се появи и лека мъгла. Да побързаме!