Най-величествената пирамида на света

Експериментът излезе успешен и ние с Равил бързо закрачих­ме в източна посока. След като изминахме 6 километра, спряхме на място, откъдето свещеният Кайлас изглеждаше най-величест­вен. В сравнение с него околните хълмове бяха невзрачни и нез­начителни. Той приличаше на грандиозна и необичайна стъпало-видна пирамида. Не оставаше и най-малкото съмнение, че пира­мидалната конструкция с височина 6666 метра е създадена от чо­вешки ръце или... Близките до нея планински хребети с обичайни върхове и клисури сякаш подчертаваха изкуствения й произход.

- Шефе, това не е естествена планина. Пирамида е - тихо про­мълви Равил, като не откъсваше

поглед от Кайлас. - Пък и кой би идвал на поклонение тук, колко­то и да е красива планината. Хо­рата се прекланят пред най-вели­чавата пирамида на света.

- Добре го каза. Браво! Защо обаче не се покланят на египетс­ките и мексиканските пирамиди? Защо идват именно тук, в Тибет?

- ???

Мислите отново се оплетоха в

главата ми като вихър. Опитвах се да намеря обясйение за връз­ката между свещения Кайлас и живота на човека, но не постигнах нищо. Тръснах глава и отново се взрях в Кайлас.

- Виж, Равил, според мен стъпалата се виждат по-добре оттук, от югоизточната страна, отколкото от югозападната.

- Така изглежда.

- А уж снежната шапка, която покрива Кайлас, трябва да е ед­наква отвсякъде. Да не би да влияят отблясъците?

- Кайлас е пълна загадка! - сви рамене Равил. - Може би тан-трическите сили изопачават зрителните възприятия по неразби­раем за нас начин. Може би... Кой знае?

Давах си сметка, че на това свещено място се сблъскваме с една от най-големите тайни на човечеството. Тя беше невероятно величествена и грандиозна и някак ненатрапчиво подсказваше, че е породена от самия Бог.

Отново си спомних за книгата на Ангарика Говинда и за твър­дението му, че оста, съединяваща многобройните светове, мина­ва през тази планина (или пирамида?). В главата ми изникнаха и думите на Бонпо-лама, че комплексът Кайлас е бил построен с помощта на петте елемента. Ами ако допуснем, че тази ос, съеди­няваща паралелните светове, е легендарната енергия на петте еле­мента и единната енергия на паралелните светове, наричана s ре­лигиите жизнена сила. А тя се управлява само от чувствата - от същите чувства, които ни обземат ежеминутно и ежесекундно, но които - за разлика от нашите - са кристално чисти и озарени от истинска любов към Бога.

Че петият елемент на нашия триизмерен свят - човекът, е не-дееспособен поради ниския потенциал от чисти чувства и затова не може да стане съучастник в сътворяването на енергията на петте елемента. И тъй като навярно паралелните светове си по­магат един на друг, може би четириизмерен човек, прехвърлил се навремето в нашия триизмерен свят от Шамбала или от пара­лелните светове, е запълнил липсата на петия елемент - човека. След това чудодейната сила на петте елемента е проработила тук, в района на Вечния континент, като е издялала планините и ги е превърнала в учудващо сложни пирамиди и огледала на вре­мето. Именно тук се е изграждало нещо много-много важно! Но какво? Не знаех.

- Шефе, време е да тръгваме - подкани ме Равил. - Да тръгваме - въздъхнах аз, сякаш се освобождавах от мис­лите си.