В обятията на шамбала

Настроението ни беше отлично. Кой знае защо, усещах, че скоро ще отговорим на горещия въпрос. Вървяхме с равномерна крач­ка. Зад завоя плавно, като на кино, изплува огромна, висока около 800 метра екзотична конструкция, която поразително се отличаваше не само от обикновените тибетски планини, но и от всичко, което вече бяхме видели до момента.

- Какво пък е това?! - не се стърпях аз.

- Прилича на латиноамериканска пирамида - каза Селиверстов.

Сравнението ми допадна, макар че не намирах прилика с мек­сиканските пирамиди, които съм посещавал. Екзотичността на мо­нумента обаче изискваше той да бъде обозначен с някакво също толкова екзотично название. Та нали за руснака сами словосъче­танието Латинска Америка му намирисва на екзотика. Все още не знаех, че сме се изправили пред легендарния монумент Гомпо-Панг, пред който хората се покланяха, повтаряйки в,молитвите си: „О, Велики Боже на времето, опрости ми греховете!". Не зна­ех, че последвалият подробен анализ логично ще ни доведе до извода за наличието в човешкото тяло и на „тяло на времето".

Отделих се от групата и по навик започнах да обикалям възви­шенията, за да направя максимално обемен вариант на скицата. Докато рисувах, забелязах върху латиноамериканския монумент нещо като човешки фигури.

- Дайте бинокъла! - провикнах се аз.

Легнах, за по-удобно опрях бршокъла на камъка до мен и вни­мателно разгледах изображенията.

- Сякаш са четирима. Върху рамото на най-високия се вижда малко дете. Да не би да се размножават чрез пъпкуване? А ония двамата сякаш са седнали в позата на Буда, което е ха­рактерно и при фено­мена сомати. А това да не би да е летяща чиния? Близо до нея има четири кръга. А тази „примка", изоб­разена в горната част на монумента? Отстрани, в западната част, има нещо като стъл­ба. Отдолу сякаш е достроена стъпаловидна пирамида - мърмо­рех си аз и скицирах. И си представях, че някога монументът е бил извънредно красив и е искрял в багри - сякаш върху пано е посочвал възловите моменти от формирането на живота.

Беше ми напълно ясно, че такава „художествена изработка" може да е работа и на творчески настроения вятър, но все пак нямах правото да си позволя лукса да бъда скептичен. Като учен бях длъжен да анализирам видяното, дори да допусна в разсъжде­нията си и доза фантазия. Още повече че е логично подобен гран­диозен монумент да е покрит с древни фрески. С каква цел обаче са били изобразени?

Приседнах и се опитвах да накарам мозъчните си гънки да за­работят по-ефективно.