Хора от Царството на мъртвите

Отчаян от бъркотията в главата ми, аз се отказах да анализи­рам фигурите и се вгледах в двата силуета, седнали в позата на Буца. Очевидно тук беше изобразен феноменът сомати - само-консервацията на човешкото тяло. Точно в тази поза хората, из­паднали в това състояние, запазват телата си в продължение на хиляди и милиони години, съставяйки по този начин Генофонда на човечеството. Спомних си разказите на ламите за Царството на мъртвите и си представих, че под нас лежи градът на мъртвите -неговата столицата. Там най-добрите синове и дъщери на различ­ни земни цивилизации пребивават в покой и външно наподобяват мъртви тела, но в царството кипи духовен живот, необременен от телесната обвивка.

Добре осъзнавах ролята на Генофонда на човечеството, тоест Царството на мъртвите. В случай на глобална катастрофа „мърт­вите тела" ще оживеят, ще излязат от състоянието на сомати и ще възродят телесния живот на планетата. Някъде дълбоко в душата ми се зараждаше мисълта, че Цар­ството на мъртвите не е само „склад за човешки тела", а особе­на форма на живот на земния чо­век, също толкова необходима за баланса на планетата, както и сак-ралният съюз на земния човек с подземната Шамбала.

Навярно и хората от Царство­то на мъртвите също са участва­ли в строителството. Защо иначе са изобразени върху монумента, където може би са представени... всички строители на Града на бо­говете.

Задуха студен вятър. Сложих си качулката и приседнах върху близкия камък. Мислите ми продължаваха да се реят в безпоря­дък, опитвайки се да налучкат вярната посока, която би прояснила загадъчната роля на каменните изображения. Как мъртвите са учас­твали в строежа на Града на боговете?! Как са го правили? Съжи­вявали ли са телата си или са използвали само енергията на духа?

Тогава нямах никаква представа, че древните вавилонци са изоб­разявали света като съчетание от три съставни елемента - живот върху повърхността на Земята, живот в подземната Шамбала и живот в Царството на мъртвите. От книгите на Блаватская знаех, че в състояние на сомати освободеният човешки дух живее в от­въдното, но е свързан с привидно мъртвото тяло чрез „сребърна нишка". Във фракталния свят на отвъдното той може да пътешес­тва в различни пространствени измерения, като остава свързан със своето консервирано триизмерно тяло.

Ами ако освободеният от тялото дух е способен да се прехвър­ли в друго пространствено измерение и там, в неизвестния и приз­рачен за нас паралелен свят, мобилизира петия елемент - пара­лелния човек. А той, осъзнал енергийната мъдрост на любовта към Бога и в името да се помогне на нашия триизмерен свят, къ­дето се намира и неговото консервирано триизмерно тяло, задей­ства чудодейната енергия на петте елемента. Ненапразно Бомпо-лама твърдеше, че Градът на боговете е бил построен с тях. Хора­та от Царството на мъртвите са помогнали тази енергия да бъде мобилизирана, понеже само те знаят къде и в кой от паралелните светове съществуват кристално чисти хора, способни чрез искре­ната любов към Бога да я мобилизират, за да помогнат на нас -обременените със злоба, завист и алчност... Нима така е бил изг­раден Градът на боговете?

Изправих се, без да откъсвам очи от монумента, който нелепо бях нарекъл латиноамерикански. Усещах се глупав, безсилен и недорасъл пред величието на мирозданието, което не можех да проумея.