В обятията на шамбала


Съзидателната енергия на древните



страница53/105
Дата03.01.2022
Размер1.38 Mb.
#111864
ТипДиплом
1   ...   49   50   51   52   53   54   55   56   ...   105
Мулдашев Шамбала
Свързани:
Защо това- Защо на мен- Защо сега- Робин Норууд, Маха Чохан, inbound8403167520543312563, Сметкоплан
Съзидателната енергия на древните

На практика не се съмнявах, че за енергийното зареждане на гигантския лазерен резонатор е била използвала менталната, т.е. психичната енергия на древните хора. Вече знаех, че тази енер­гия, чиято сила все още не осъзнаваме напълно, се мобилизира посредством заклинания - чрез онези монотонно произнасяни зву-ци и думи, които само йогите познават. Най-важните от тях се съхраняват в самата Шамбала. А технологията на древните може да бъде наречена технология на заклинанието. Нейните плодове видяхме със собствените си очи тук - в Града на боговете.

От наша гледна точка животът на древните изглежда е бил из­ключително странен. Достатъчно е било да произнесат дадена въл­шебна дума и някъде от пространството се е появявала мощна сила, която са могли да командват. Единственото условие е било да не я използват под въздействието на завистта или за отмъще­ние, без свещения контрол на съвестта.

Представих си, че на същото място, където се намирах, някога е стоял древен човек, висок повече от 10 метра, и също е гледал към каменния лазер. Погледът му е бил насочен към конусовид­ния връх на предното огледало на каменния лазер, за да вкара чрез него своята психична енергия в резонатора. Той е концентри­рал вниманието си върху собствените си чувства, като ги е прев­ръщал в нещо леко, светло и летящо и най-важното - преизпълвал ги е с любов към Бога. Постепенно е започвал да усеща, че целият свят прелива от чувства и най-сетне забелязвал онова, ко­ето подсъзнателно очаквал - че там съществуват и процъфтяват чувствата на водата, земята, огъня и вятъра. Те обаче са били твър­де различни от човешките, макар и също толкова силни и живот­рептящи.

Древният човек още повече концентрирал вниманието си, осъзнавайки, че чуждите за него чувства на водата, земята, огъ­нят и вятъра са същевременно и родни, че ги обединява любовта към Бога, който е създал света, в чиято основа лежат тези пет елемента.

Той лесно се концентрирал върху любовта си към Бога, защо­то тя не само изпълвала цялото му същество, но и била залегнала като основен принцип в обществото, в което живеел. Любовта към Бога се е възприемала и като духовен, и като енергиен закон на Вселената. Той не е могъл да си представи, че в далечното бъ­деще хората ще добиват енергия от нефта и газта. В онези време­на основната енергия се е намирала в човешката душа и е трябва­ло да бъде само мобилизирана чрез любовта към Бога.

След това той очаквал реакцията на другите четири елемента. И най-сетне усещал, че странното любовно чувство на водата се е съединило с неговото любовно чувство, че силата на водата го е подкрепила - по-точно... подкрепила е любовта му към Бога. Древ­ният човек едва издържал на тази мощ, когато към неговите и без това силни чувства се присъединили също толкова силните чувс­тва на водата. Но той упорито стоял на мястото си, понеже жела­ел да достигне силата на петте елемента. Другите елементи обаче сякаш го проверявали, като го наблюдавали как ще понесе слива­нето с водата. Древният човек стоял и все повече се концентрирал върху любовта си към Бога с надеждата, че земята, огънят и вя­търът ще отговорят на неговия емоционален порив.

Енергията на земята, сливайки се с неговата и с тази на водата, предизвикала дори облекчение. Тя сякаш напомнила на човека за неговото единство със земята и тялото му започнало леко да тре­пери от излишъка на чувствена енергия. Сливането с енергията на огъня приличало на светлинна мълния - толкова ярка, че древни­ят човек за миг забравил за каменния лазер. Последни се слели с него чувствата на вятъра, които породили страстното му желание да лети. При това така, че паралелните светове да прелитат пок­рай него като красиви пейзажи.

Древният човек усетил разтърсващо единство с цялата Все­лена, уловил с погледа си формата на конусовидното образувание върху каменния лазер и произнесъл онова закли­нание, което не бива да се употребява, преди да се слееш с чувствата на во­дата, земята, огъня и вя­търа. В този миг очите му излъчили мощен енергиен поток, преливащ в цвето­вете на дъгата, който дос­тигнал до конусовидното образувание върху пред­ното огледало на камен­ния лазер, след което се прехвърлил в резонатора на лазера. Ско­ро излъчваната от него енергия заредила резонатора и като блес­тящ лъч увиснала в пролуката между огледалата на лазера.

Сега вече древният човек знаел, че е подсигурил енергийното снабдяване на каменния лазер и неговите приятели - също строи­тели в Града на боговете, ще могат да завъртят предното огледа­ло на лазера така, че неговата енергия да попадне точно върху отразяващото огледало, монтирано на върха на Кайлас. Така кон­структорите на монументите щели да обработват планините с не­говата енергия. Той, древният човек, бил горд, че е осъществил сливането на енергията на петте елемента.

А тя продължавала да го пронизва, без обаче да предизвиква вътрешно напрежение. Съпровождали я многоцветни видения -видения, появили се от различни паралелни светове. Древният човек разбирал, че точно така трябва да бъде, понеже енергията на петте елемента е общата енергия на паралелните светове. С цялата си душа усещал, че той е Божи син, защото го пронизва­ла божествената енергия - онази, която съществувала преди да бъдат създадени световете и която се отличавала с девствена чистота.

Сведох глава и видях мръсните остри връхчета на татарските си галоши. После навлякох експедиционния си екип, измих си зъ­бите и лицето и започнах да пълня раницата. Не ми даваше мира въпросът за сметка на каква енергия ка­менният лазер е работил в постоянен инфразвуков режим?

Оставих раницата настрана и повдиг­нах глава към огромната пирамида на Кайлас. Огледах я цялата и забелязах ня­колко монумента, които наподобяваха пирамиди. Ако пирамидите концентрира­ха космическите енергии, то тук, в Града на боговете, изглежда всичко е пресмет­нато така, че с тяхна помощ да се събира онзи диапазон от енергии, необходим за постоянното зареждане на резонатора на каменния лазер и за перманентното му действие в инфразвуковия режим. Навярно съществуваха и предавателни устройства, фоку­сиращи енергията в резонатора на каменния лазер.

Все още не знаех, че съвсем скоро ще открием десетки конст­рукции, подобни на каменни антени или огледала, които очевидно препредаваха енергията на пирамидите към каменния лазер.

Тъкмо бях напълнил раницата си и в душата ми внезапно въз­никнаха съмнения, свързани с факта, че знанията ни за лазерите далеч не са професионални. Но ще отскоча малко напред, скъпи читатели, за да ви кажа, че когато приключихме експедицията, про­ведох подробни консултации с изтъкнатите физици А. В. Акимов, Г Г Тертишни и С. Н. Кружков. Спорихме дълго и се родиха куп идеи. Но, общо взето, всички се съгласиха, че конструкцията при­лича на грамаден лазер, който би могъл да работи (хипотетично!) с ментална енергия. А талантливият инженер Сергей Николаевич Кружков остана поразен най-вече от предното огледало на камен­ния лазер и изрази възторга си от него.

Отново ме навести мисълта, че каменният лазер е действал чрез божествената енергия на петте елемента, която се е подчинявала на древните само при абсолютна чистота на душата.

Без да разбирам защо, приближих се до ручея, съблякох се до кръста и се измих с ледената вода. После се облякох и отново зареях поглед към свещения Кайлас.



Сподели с приятели:
1   ...   49   50   51   52   53   54   55   56   ...   105




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница