КОСМИЧЕСКОТО ОГЛЕДАЛО НА КАЙЛАС

И от другата страна Кайлас изглеждаше величествен. Знаех, че свещената планина е центърът на тантрическите сили на плане­тата и следователно се намираме в тяхна власт. Спомних си и думите на старшия човек, че силите в пещерата на Харати са му приятни и няма желание да излиза оттам. Спомних си и размисли­те преди началото на експедицията по темата „Планината мис­ли!". А те свидетелстваха, че към нея трябва да се приближаваме с чиста душа. Обърнах се към момчетата и ги попитах:

- Кажете ми честно! Приятно ли ви е тук, близо до свещения Кайлас?

Всички замлъкнаха - изглежда анализираха душевното си със­тояние. Пръв се обади най-простодушният - Селиверстов:

- Аз, шефе, се чувствам отлично и ми е весело. И последната риза бих си свалил и... - той изгледа Юсупов. - А бе, хубаво ми е на душата! Само едно ме гложди. Когато се приближавахте през нощта с Равил към лагера, защо не сте видели фенерчето. Защото аз си знам, че ви светех, а не съм седял в палатката...

- Остави тази работа!

- Не е случайно, че поклонниците се стремят насам. На човек му става хубаво на душата - добави Равил.

Волю-неволю в мен се създаде впечатлението, че „планината ни е пуснала при себе си" и че ние, подобно на старшия човек, усещаме тантрическите сили като нещо приятно. В главата ми изплува и твърдението му, че Кайлас е жив, а тантрическите сили са неговата мисловна енергия. Тя вижда и анализира душата на всяко живо същество, застанало пред свещената планина. Добре, че върнах от Непал в Москва кинооператора Квитковски, а не го взех с нас. Щяхме да се срамуваме пред планината заради праг­матичната му душа.

Изпреварвайки яковете, продължихме напред. Не свалях очи от западната страна на Кайлас и търсех удобна позиция за скици-ране. Селиверстов от време на време се извръщаше към натова­рените якове и си припяваше.

Западната страна на Кайлас блестеше под лъчите на слънцето. Всички щракаха с фотоапаратите и снимаха с видеокамерата, аз обикалях близките възвишения и правех скици. Беше сравнител­но топло, вятърът беше утихнал.

„Я виж ти, на пръв поглед изглежда така, сякаш западната стра­на на Кайлас е вдлъбнато огледало. А всъщност геометрията му е доста сложна" - прошепнах си аз, свел глава над окончателната рисунка. Горната част представ­ляваше гигантска стъпаловидна вдлъбната повърхност. Ъгълът на наклона спрямо хоризонталната ос беше около 45 градуса. Снежните преспи блестяха отгоре и откъм юж­ната страна, но тук много добре се очертаваха стъпалата. Грамадната стъпаловидна чаша беше с размери минимум 700 на 700 метра.

Към мен се приближи Равил и посочи „чашата", която рисувах:

- Прилича на космическо огле­дало...

Понечих да го попитам за пред­назначението й, но в последния мо­мент си замълчах - нито той, нито аз бяхме в състоя­ние да дадем дори хипотетично пра­вилен отговор.

Долната част на чашата завър­шваше с красиво оформена вдлъб­натина, която пла­вно преминаваше във вдлъбната ур­ва с ориентиро­въчна дължина 600 метра. А от южната страна на урвата, на малко по-ниско ниво се виждаше Малкият Кайлас като правилна остро-върха пирамида, поставена върху три каменни стълба, чиято ви­сочина беше около 600-800 метра.

„Виж ти! Камъкът Шантамани, т.е. Малкият Кайлас е разполо­жен съвсем близо до космическото огледало", отбелязах си наум и продължих проучванията си.

Още по-надолу се виждаше стъпаловидна повърхност, която също беше вдлъбната, но нямаше същата правилна форма като космическото огледало. В центъра й се забелязваше заоблено въз­вишение, а на три места - огледални конструкции, които сякаш бяха монтирани там. Отначало гледката ми се стори хаотична, но след като огледах урвата от различни точки, постепенно осъзнах, че по-скоро тук е изградена цялостна конструкция, чийто замисъл си оставаше напълно неразбираем за мен. „Вероятно е създадена, за да пренасочва фините енергии", реших аз и продължих по-на-татък.

Спомних си, че през 1998 година в гр. Ришикеш - Индия, в един от храмовете държах в ръце една книга, озаглавена „Енерги­ята на съзнанието". Тогава я прелиствах, като с всяка следваща страница се учудвах все повече. Там пишеше, че някога някой е разделил енергията на човешкото съзнание на повече от 200 вида, всяка от които имаше свое название и беше описана толкова под­робно, с толкова схеми и рисунки, та човек трудно можеше да си представи, че целият този колосален труд е плод на буйна фанта­зия. Свещеникът в храма ми обясни, че книгата е преведена на английски от санскрит и е била написана в дълбоката древност от учени на велика цивилизация, живяла на Земята преди нас. Оче­видно древните са владеели тайните на фините енергии и са били наясно, че чрез конструирането на различни форми те могат да бъдат насочвани така, че да влияят върху съзнанието.

Още по-надолу по западния склон на Кайлас от различни глед­ни точки се забелязваше и друга дъговидно вдлъбната урва с тол­кова съвършени форми, че не оставаше и капка съмнение по от­ношение на изкуствения й произход. Докато я гледах през бино-къла, все ми се струваше, че в горната й част се открояват един-два реда каменни фигури - или еднакви скални образувания, или древни статуи, изменени вече от климатичните фактори.

- Каква ли роля изпълнява дъговидната конструкция? - въз­дъхнах аз и кисело се усмихнах, защото не се сещах за отговора. Равил, който стоеше до мен, се засмя. - Какво, Равил? - обърнах се към него.

- Ето какво си мис­ля - огледалото улавя космическата енергия и я разпределя между пирамидите в Града на боговете, които по този начин я усвояват. Така ли е?

- Кой знае...

- Защо да не прие­мем, че космическото огледало на Кайлас е локатор, чрез който разположената под планината Шамбала общува с други свето­ве? - вдъхновено про­дължи Равил. - Техни­ческото й ниво позво­лява подобно нещо! Може би благодаре­ние на огледалото са отлитали в космоса?

- Кой знае... - отново въздъхнах аз.

И двамата замлъкнахме. Освен с фантазията Си не разполагах­ме с друго средство, за да разберем поне отчасти творението на древните хора. Трябваше да изминат почти три години, за да мо­жем ние с Равил, анализирайки картата-схема на Града на богове­те, да стигнем до извода, че западната му част, включително и споменатото космическо огледало, е било изградено, за да се уп­равлява времето и да се създаде... нов човек. За това обаче, скъпи читатели, ще поговорим в следващия том. Обещавам ви, че пъте­шествието в „тялото на времето" ще е увлекателно.

- М-да... - измучах аз сега, прекъсвайки мълчанието. - Знаеш ли какво ми хрумна?

- Какво?

- Помниш ли стар­шият човек, който твър­деше, че Харати чете човешките мисли и та­ка вижда всичко? Хара­ти най-вероятно е човек от Царството на мърт­вите. Значи Царството на мъртвите чете наши­те мисли, нали така?

- Ами да.

- Освен това стар­шият човек спомена, че и самият Кайлас е способен да чете мис­лите на хората, пристигнали тук. Така в крайна сметка стигаме до извода, че камъкът Шантамани, скрит в пирамидата на Мал­кия Кайлас, също следи и анализира човешките мисли. Оттук следва, че ние с теб сме прозрачни като стъкло. Всичките ни мис­ли стават известни там... Само дето ние с теб едва ли сме толко­ва опасни, че някой да си губи времето и да ги анализира. Но освен нас съществу­ват и ангели, призра­ци, хора от паралел­ните светове и извън­земни. Нали и те съ­що мислят? - Запа­лих цигара и продъл­жих: - От Шамбала, Царството на мърт­вите и самият... кос­мически Кайлас четат нашите мисли. Най-важното е, че всички те сигурно обръщат внимание дали в душите ни има зли и отрицателни мисли, които не бива да бъдат допускани до тази светиня, където може би е създаден... новият човек. Та нали те са разрушителен фактор, нещо като „инфекци­озна бомба" за процеса на съзиданието.

Отново потеглихме напред. Слънцето грееше. Мислите ни бя­ха светли и чисти. Всичко в този свят ми изглеждаше прекрасно.

- Шефе, виждам някакъв дворец, но без прозорци и врати! -чух зад гърба си възторжения глас на Равил.