В обятията на шамбала

На сутринта ме събуди Селиверстов:

- Шефе, ставай! Монументът, за който разказа монахът... вече се вижда! Прилича на лазер!

Монументът Тшела Намсум Пикс

- Това е Тшела Намсум Пикс - обясни Юсупов.

- Къде?

- Ето го пред нас - посочи Селиверстов. - Не виждаш ли, ей там стърчат две огромни плочи с остри краища, а между тях има нещо като седловина, която ги съединява.

- Виждам - окончателно се разсъних аз.

- Красив е, нали?!

По-близката до нас плоча изглеждаше като леко извит полуовален лист с конусовидно образувание на върха, което продължа­ваше надолу и по средата на плочата преминаваше в конусовидна изпъкналост, а тя от своя страна плавно преливаше във вдлъбна-тост. Формата на по-близката плоча беше необичайна и елегант­на. Ясно си личеше границата между нея и основата на монумен­та - изглеждаше така, сякаш плочата не е продължение на камен­ната основа, а излиза някъде от вътрешността й. Създаваше се впечатлението, че вътре в каменната основа плочата преминава в кълбовидна конструкция, която й дава възможност да се движи като в коленна става.

Задната плоча имаше листовидна форма с назъбени краища. Тя също беше вградена в основата на монумента. Но за разлика от първата изглеждаше така, сякаш е закрепена яко и е непод­вижна.

Разстоянието между двете беше към 500 метра. Съединяваше ги седловина с остри краища, която се беше разрушила на две мес­та. Но ако разрушеният участък близо до задната плоча явно има­ше естествен характер, то клиновидната вдлъбнатина в седловина-та, близо до предната, може би не беше разрушен участък, а конст­руктивна особеност на монумента.

- Странен монумент, а!? Какво ли е предназначението му?

- Не зная - тихо отговори Равил.

- Това е огромен лазер - уверено заяви Селиверстов. - Шефе, все пак съм бивш летец и отбирам от техника.

- Думата бивш не по­вишава авторитета ти, приятелю! - иронично подхвърли Юсупов.

- Ами какво да ви ка­жа, Рафаел Гаязович -настръхна Селиверстов и ядно изгледа Юсупов, - не е моя вината, че Съ­ветската армия се раз­падна и бях принуден да добавя „бивш" към про­фесията си. Но това не намалява знанията ми, а и в авиационното учили­ще съм изучавал лазери.

- Сигурно си имал са­мо тройки!

- Аз ли? Винаги съм имал много добри оценки.

- Но не и отлични!

- Е, да, отлични - не. Но винаги много добри.

- Тогава - усмихна се Юсупов -да се доверим на твоите много добри познания за лазерите. Макар че по-добре щеше да е, ако бяха отлични.

- Шефе! - обърна се към мен отча­яният Селиверстов. - Какво става!? Човек тъкмо да разгърне мисълта си и веднага се намира някой, който да го прекъсне и да отклони разговора към дреболии. Забрани на Рафаел Га­язович да ме прекъсва!

- Забранявам! - засмях се аз. -Хайде, Сергей, продължавай на глас.

- Тъй-тъй - започна да събира мислите си Селиверстов.

- Тъй-тъй... - пак не се въздържа Рафаел Юсупов, Селиверстов го погледна с негодувание и започна:

- Лазерът е нещо много сериозно...

- В очната хирургия също се прилагат лазери, тъй че и ние разбираме туй-онуй. Знаем, че е нещо много сериозно - отново се намеси Юсупов.

. - Рафаел! Остави Серьожа да говори! - смъмрих го аз.

- Ако говорим... сериозно - Селиверстов хвърли поглед към Юсупов, - можем да кажем, че лазерът се състои от две огледала, пространството между които се нарича резонатор, и се зарежда с енергия, която придобива характер на кохерентно излъчване, т.е. излъчване с точно установена фаза на колебание. В резонатора едното огледало винаги е напълно неподвижно и притежава свойс­твото да отразява стопроцентово. Второто е подвижно, за да се настройва спрямо честотата на вълната. То се изработва от по­лупрозрачен материал, способен не само да отразява излъчване­то, но и при достигането на определена мощност да го пропуска под формата на лъч. Всички лазери - медицински, военни или тех­нически, са изградени на този принцип.

- За какво ни разказваш всичко това? - пак го жегна Рафаел Юсупов.

- За да ви обясня - Селиверстов невъзмутимо и многозначи­телно повдигна показалеца си, - че при този монумент са спазени всички принципи за конструиране на лазер. Това е огромен дне­вен лазер. Ето какво искам да ви кажа, Рафаел Гаязович!

- Така ли!?

- Не „така ли", а точно така!

Лично аз нищо не разбирах от лазери. Въпреки това разсъжде­нията на Селиверстов не ми се сториха лишени от основания. На­истина върху монумента Тшела Намсум Пикс добре се виждаха две огледала (или плочи), пространството между които можеше да се приеме за резонатор. А и задното беше прикрепено много яко, както трябва да бъде в лазера, за разлика от предното, което беше конструирано така, че да е подвижно, за да се настройва спрямо кохерентното излъчване. Пак се вгледах внимателно в предното огледало, защото ме беше впечатлила неговата форма. И отново ми се стори, че то продължава навътре в каменната осно­ва, подобно на обла става, която осигурява подвижността му. Яс­но личеше, че двете са направени от различни камъни - задното беше от черен гранит, а предното - от не толкова плътна тъмно­кафява скала.

- Сергей, не ти ли се струва, че предното и задното огледало са от различни скални видове?

- Несъмнено! Задното трябва да осигурява стопроцентно от­разяване на кохерентното излъчване. Предното пък следва да е от такъв материал, който да става проницаем или поне полупрони-цаем за кохерентното излъчване при достигане до определена сте­пен на енергийно натоварване на резонатора.

- Тоест лазерният лъч трябва да излиза направо от камъка, от който е направено предното, така ли?

- Точно така.

- А връзката между огле­далата? Нея как я обясня­ваш?

- Това е средата, където се осъществява кохерентно­то излъчване.

- Не те разбирам.

- Различните видове из­лъчвания се разпространяват по различен начин в различ­ни среди. Например коефициентьт на пречупване във въз­душна или вакуумна среда е един, а в скална - съвсем друг. Затова дължината на вълната вътре в среда, съста­вена от камъни, ще е доста по-малка, отколкото дължи­ната на вълната във въздуха - обясни Селиверстов.

- Можем ли да направим извода, че подбирайки вида на средата - например различни видове скали, ще изградим та­кава връзка между огледала­та, че дължината на вълната ще пасне на разстоянието меж­ду тях и по този начин ще по­лучим съвършено кохерентно излъчване?

- Точно така се постъпва при конструирането на лазери­те - едновременно се изчисля­ват разстоянието между огле­далата и коефициентът на пре­чупване на средата.

- А какво би представлявала в такъв случай клиновидната вдлъбнатина в седловината? - посочих към монумента аз.

- Може би това е мястото, където резонаторът се зарежда с енергия. Само че можеш ли да си представиш, шефе, да заредиш лазер с такива размери, това е ...

- Какво?

- Нито един вид съвременна енергия не може да зареди резо­натор с подобни размери, за да се получи кохерентно излъчване. А древните изглежда са успявали.

Още веднъж се опитах да определя на око разстоянието между огледалата на монумента - беше най-малко 500 метра. Спомних си, че някъде бях наблюдавал резонатор на обикновен лазер в дейс­твие. Синкавата струя на кохерентното излъчване пращеше и пре­ливаше и сякаш застиваше в пространството между огледалата, раздалечени едно от друго на 1 см. А тук - цели 500 метра.

Селиверстов сякаш улови мислите ми и подхвърли:

- Дължината на резонаторите на онези лазери, които работят в спектъра на светлинното излъчване, е 1 см. Максималната дъл­жина на резонатора, ако не греша, достига около 2 метра. А тук са цели 500!

- Може би този монумент не е древен лазер, а нещо друго? -усъмних се аз.

Селиверстов се замисли за миг, после уверено продължи:

- Да приемем, че монументите в Града на боговете са измисле­ни от някого и изработени по някакъв начин - Селиверстов поглед­на към Юсупов. - След като никой не се съмнява, че с помощта и на най-съвременната "гехника не бихме могли да изградим нито Дома на щастливия камък, нито самия Кайлас, оттук следва, че древните са използвали апарати, чийто принщш на действие може и да раз­бираме, но които евентуално ще измислим едва в далечното бъде­ще. Тогава човечеството ще използва подобни апарати, защото ще е усвоило нови видове енергии, които ще са в състояние да заредят резонатора на такъв грамаден лазер.

- Енергията на петте елемента - едва-едва промълвих аз.

- Известно е също така - разпалено продължаваше Селиверс­тов, - че колкото е по-дълъг резонаторът на лазера, толкова по-тънък и мощен е лъчът, излизащ от полупрозрачното предно ог­ледало. При дължина на резонатора 500 метра лъчът би трябвало да е съвсем тънък и да притежава такава сила, на която да не издържи дори и планина. Накратко, с помощта на лъча, изпускан от такъв грамаден лазер, планината лесно може да бъде прерязана.

- Сигурно така древните са моделирали планините... - намеси се в разговора и Равил.

- Не ме прекъсвай! - скастри го Селиверстов.- Не мога нищо да докажа. Не твърдя със сигурност, но ми се струва, че този ла­зер е работил в инфразвуковия диапазон...

- Какво говориш? - учудих се аз.

- Напълно е възможно. Този диапазон на колебания моряците наричат гласа на морето и безумно се страхуват от него, тъй като често предизвиква депресия, припадък и дори спиране на сърцето.

Промъкнах се в палатката, намерих компаса и като излязох отново навън, определих посоката на предполагаемия лъч.

- Ама че работа! Лъчът от лазера е насочен точно към портата на Шамбала и към Малкия Кайлас, тоест към камъка на Шантама-ни.

- Излиза, че инфразвуковото лазерно облъчване защитава и входа към Шамбала, и легендарния камък на Шантамани! - опули се Равил. - Шесто ниво на защита! Никой не може да се приближи там. Най-важните елементи от Града на боговете са защитени и чрез смъртоносен инфразвук.

- Не твърдя, че каменният лазер е работил и... работи в инфра-звуковия диапазон. Само предполагам - смути се Селиверстов.

- Но логиката подсказва, че предположението е вярно, тъй ка­то по пътя на лъча се намират най-охраняемите части от Града на боговете - разпалено заяви Равил.