КАМЕННИТЕ ОГЛЕДАЛА В ГРАДА НА БОГОВЕТЕ

Колкото по-дълго пребивавахме в Града на боговете, толкова по-силно в мен се затвърждаваше впечатлението, че това е няка­къв неразбираем и невероятно грандиозен механизъм, вътре в кой­то в строг ред бушуват неизвестни за нас енергии. Затова свиде­телстваха отчасти каменните конструкции, които приличаха на от-ражатели. Много от съоръженията бяха снабдени с тях. Някои вече видяхте, скъпи читатели, на поместените снимки и рисунки. Позволете обаче да ви покажа още няколко каменни огледала, за да ви докажа, че Градът на боговете е бил конструиран за регули­ране и сливане на тези непознати енергии, за да бъде създадено нещо изключително важно.

О, как ме измъчваха мислите за енергийната същност на чове­ка! И колко много неща не разбирах тогава! Дори представа си нямах, че в тялото на човека има два фантома - на времето и на ефира. Но за това, скъпи читатели, ще поговорим в следващия том на книгата.

Един от тези каменни отражатели се състоеше от пет вдлъбна­ти огледала (№ 46), поставени върху солиден фундамент, който приличаше на сандък. По височина всяко от огледалата беше приб­лизително колкото четириетажна сграда. Огледалният комплекс се възвисяваше или на планински връх, или върху полуразруше­на пирамида и беше ориентиран на северозапад.

Видяхме го на смрачаване. Равил започна трескаво да снима, а аз се хванах за молива. Стори ми се, че последното от петте огле­дала има някаква вдлъбнатина в основата си. Тя ме заинтригува. Почти на бегом (и то на височина 5000 метра!) заобиколихме хъл­ма, върху който се мъдреше този монумент, за да огледаме пос­ледното каменно огледало не отстрани, а отпред. В основата му въпреки полумрака доста ясно личеше нещо, което ми напомня­ше вече видяната порта към Шамбала върху Дома на щастливия камък, затворена отвътре с каменна плоча. Височината на тази порта беше около три метра. Тя също се намираше там, където предполагахме, че времето трябва да е сгъстено.

Нашите опити да зас­немем огледалния мону­мент от тази гледна точ­ка завършиха с неуспех - беше прекалено тъмно. Нанесох портата върху рисунката - окото се ока­за по-силно от фотоапа­рата.

Друг монумент от та­зи серия представляваше огромна правоъгълна ка­менна плоча, висока колкото триетажна сграда. Тя се намираше върху скалист хълм. Широката й част беше ориентирана в посока север-юг.

Следващият монумент от серията огледални отражатели съ­що приличаше на огромна каменна плоча с размерите на пететажна сграда и бе разположена на върха на полегат хълм. Има­ше формата на не съвсем правилен паралелепипед с отвор в средата. Плоската страна на плочата беше ори­ентирана в посока запад-изток.

Веднъж се натък­нахме на каменно огле­дало, което приличаше на листо от дърво. При размери приблизител­но 100 на 100 метра то­ва листо беше толкова тънко, че се чудихме как не се е разрушило след толкова хилядоле­тия.

Понякога отражателите бяха построени в една линия, както нап­ример в групата мону­менти в западната част на Града на боговете. Трите каменни огледа­ла, с височина 70-80 метра, се спускаха от високия склон едно след друго, като се ком­бинираха в рамките на една линия с пирамидални конструкции и конус. Всички каменни огледала бяха насочени на запад.

Най-вече в западната част се срещаха също така равни склоно­ве на речни долини. Отначало ми се стори, че скалите са полирани от вятъра. После разбрах, че полираните участъци най-вероятно са своеобразни огледални отражатели. Когато обаче го разбрах, вече беше прекалено късно. Много от тях не бях нито скицирал, нито заснел. Както се казва, бях ги проспал.

Понякога каменните огледала в западната част на Града на бо­говете се намираха високо над речното ниво и представляваха не­що като плоски ограничители - или на разклонения на хребета, или на вече разрушени сложни пирамидални конструкции.

Ако сте физик, който се е заинтригувал от каменните огледала, прелистете наново книгата и обърнете внимание, че много от мо­нументите са снабдени с плоски или вдлъбнати конструкции, кои­то сигурно са отразявали и контролирали непознати енергии. Мо­же би тогава ще ви хрумне оригинална идея, която ще ви завладее напълно и ще ви призове да се опълчите срещу многобройния хор от консерватори и завистници. И може би някога, след много-много поколения... ще стане основа за енергетиката на бъдещите хора, доказвайки принципа, че човекът е „микрокосмос на макрокосмо­са". Помислете, скъпи читатели! Тук се крие нещо наистина съ­ществено.

Тогава в разположения високо под небето Град на боговете сто­ях върху един от хълмовете и разсъждавах за неизвестните ни енергии, които в строг ред и според гениален план се движат стре­мително в пределите на този град, като създават нещо... или вече са го създали. Разбирах, че човечеството, сдържано от консерва­тизма и просмукано с вонята на бензин, все още знае твърде малко за тези енергии. Напълно ясно си представях, че бъдещето при­надлежи на тях. А древните са ги познавали! И тъй като човечес­твото се развива спираловидно, то няма как да не стигне до тях. Една мисъл не ми даваше мира - за енергията на времето. Бях се отдалечил от баналната представа за времето като за тиктакане на часовник. Вече си представях, че то е най-мощната и... мислеща енергия. И ненапразно още сега ще ви кажа, скъ­пи читатели, че телата ни се управляват от доми­ниращия фантом на вре­мето - от увисналата в пространството енергия на времето.

Сгъстеното време ве­роятно се движи в преде­лите на Града на богове­те, като се регулира от каменните огледала. Си­гурно затова нито един от свещените монументи не е достъпен за обикно­вения човек. Енергията ще го изгори заради наличието на лоши мисли в душата му.

Бях изпълнен със сили и здраве. Предстоеше ми да се сблъс­кам с черната страна на Кайлас.