ВСИЧКО СЕ ПОДЧИНЯВА НА ВРЕМЕТО

250
намира в енергията на времето! Точно в нея е заложено не само онова,
което отмерва минутите, часовете, дните и годините в земния живот,
но и онова, което в даден момент започва да тиктака по посока към неминуемата смърт. Тогава в клетките се включва генът на апоптозата и постепенно те самопроизволно умират, като притеглят към смъртта целия организъм. Гените, водата и биополето се подчиняват на времето!“
Мозъкът ми се нажежи. Отново запалих цигара, без да обръщам внимание на намеците да тръгваме. Внезапно се ударих по челото и гръмогласно заявих:
— Ама че съм глупак!
— Защо? Да не сме се заблудили? — учуди се Селиверстов. —
Според мен ориентирите са правилни.
— Всеки човек преживява подобни мигове — разнесе се гласът на Рафаел Юсупов. — Впрочем това е добър признак. Който бичува себе си, не бичува другите. Ако ти кажат, Сергей, че си глупак, ще се обидиш ли?
— Разбира се.
— Но ако сам си го кажеш, никога няма да се обидиш на себе си,
нали?
— Така е. Накъде клоните обаче?
— Понякога е полезно да си казваш, че си глупак — Рафаел внимателно изгледа Селиверстов над очилата си.
— За какво намеквате?
— Нищо не намеквам.
— Защото мога и да се обидя…
— За какво?
— За онова същото.
— Ама аз не съм ти казал, че… Просто смятам — Юсупов го погледна миролюбиво, — че понякога е полезно човек да си казва глупак — с профилактична цел.
— За да не стане глупак, така ли? Що за профилактика е това!?
Няма профилактика за глупостта! Глупаците са си такива по рождение!
— Има и придобити форми…
Поредната препирня между двамата приятели се разгаряше. По този начин те се разтоварваха след тежките мигове по време на

251
експедицията. А те съвсем не бяха малко! Все пак с тях ми беше леко,
винаги ми е било леко. И двамата бяха солидни руски учени, но умееха да живеят с детското в душите си.
„Ама че съм глупак! Какъв глупак!“, помислих си вече наум.
Нали бях стигнал до извода, че човекът от първоначалния онзи свят е преди всичко човек-мисъл, а мисълта се състои от енергия на свободното време, освободена от пространството. Затова човекът- мисъл може да бъде наречен и човек-време. Моля ви, скъпи читатели,
да не забравяте, че под думата време разбирам преди всичко енергията на времето, а не тиктакането на часовника, което е само една от проявите на тази енергия. Именно човекът-време е бил изпратен от
Бог в пространството, за да започне да го завладява. Там човекът- време вече не е фрактален и не може светкавично да се премества из цялата Вселена. Длъжен е да обитава пространството и да му вдъхва живот. Колко неуютно се чувства той, когато го изпращат в едно или друго пространство (например триизмерното) и буквално го заключват в „тялото-машина“, когато го карат да командва тези неособено съвършени (засега) биополета, жадната за информация вода и все още примитивните гени! Как му се иска отново да получи свободата си! Но Бог му е наредил! Той е по-прозорлив! Ако те е пратил да проучваш света на пространствата, значи така трябва.
Е, би могъл, разбира се, да те прати в някое по-прилично пространство! А не в това, където всичко е толкова мрачно, че дори губиш желание да управляваш „тялото-машина“! Защото това триизмерно тяло още не се е адаптирало към условията на вечния живот с неговата смяна на телата и проявява глупава самостоятелност.
То дори притиска духа ти, като не се вслушва в подсъзнанието. И
настоява ти — вечният човек-време, да отстъпиш пред него и да му довериш да ръководи цялата триизмерна съзнателна дейност на
„пространствения човек“ в угода на невъзвишени телесни помисли —
например за подсигуряването на тялото с храна за сто живота напред!
Колко противно е да си заключен в тяло, което трупа мръсните пари, без да се замисля, че то не е вечно, а на оня свят пари не са необходими! Колко жалко, че детството, когато тялото се управлява по-лесно, а съзнанието още не е отровено от триизмерната любов към вещите, отлита толкова бързо! Сигурно този свят на изпитания,
където нас, древните и съвършени хора-време, ни подлагат на

252
изкушения, е необходим. За да може родоначалният свят, където сияе думата свобода, да бъде винаги чист и страстен! Бог е по-прозорлив!
Сигурно наистина светът на пространствата трябва да бъде разучавай и усъвършенстван!
Лежах на тревата и гледах към небето. Беше синьо. Ударих с длан по земята. Беше твърда — триизмерно твърда. После пак се съсредоточих и се постарах да систематизирам току-що появилите се мисли.
Разбирах, че съществуват два принципно различни свята — на свободното време и на пространствата. Осъзнавах, че Бог съществува.
Той е преди всичко Владетел на света на свободното време. В този свят, където някога задължително ще се озовем, Той е започнал навремето да създава живота и го е сътворил толкова съвършен, че е съумял да дари човека с безсмъртие. Човекът-мисъл, когото Той е изградил от енергията на свободното време, е станал наистина щастлив, защото е бил фрактален, тоест не е имал мащаб (тъй като е бил отделен от пространството) и е могъл светкавично да се движи из
Вселената на свободното време — достатъчно е било да си го помисли. Според мен Вселената на свободното време се различава от обикновената Вселена — тя се намира извън пространството. Ние всички някога ще се озовем там и ще я опознаем.
Бог не е приключил дотук. След като животът в света на свободното време е достигнал пълно съвършенство и хармония, Той е решил да усвои и света на пространствата. На първо място ги е систематизирал, като ги е разположил по отделните светове —
триизмерен, четириизмерен, петизмерен и т.н. После е използвал най- съвършената форма на живот в света на свободното време, за да вдъхне чрез нея живот в пространствата. Като изкривил пространството например в триизмерния вариант. Създателят е изпратил там човека-време (или човека-мисъл), за да управлява създадените информационни структури — преди всичко биополето
(или биополетата!), водата и гените на човека-пространство. По замисъла на Създателя човекът-време, тоест духът, е трябвало да отброява времето за живот на всяка клетка, всеки орган и на организма като цяло. Необходимо е било да върши и ред други неща,
за да може тази „пространствена машина“, наричана тяло, да функционира прецизно.

253
Човекът-време е трябвало да контролира работата и на съзнанието — чисто „пространствения вариант на мислене“, и да го кара поне понякога да се вслушва в него — духа, както и да не забравя за интуицията. Човекът-време (духът), внимателно наблюдавайки съзнанието на пространствения човек, е трябвало постоянно да предава информация за мислите на земните (пространствените) хора.
Съгласувано с онзи свят е определял продължителността на живота на земния човек като средна величина за дадения исторически период.
Главен критерий за това по кое време трябва да се включва генът на смъртта (апоптоза) е чистотата на помислите на земните хора.
В нас сякаш живеят двама души — човекът-време и човекът- пространство. Когато се освободим от последния, земното съзнание ще изчезне, но на неговото място ще дойде друго — космическото.
„Откъде пък се пръкнаха тези глобални мисли? Откъде зная всичко това? Къде са доказателствата? — шамароса ме отрезвяващата мисъл. Чак ме втресе. — А какви доказателства може да има? Нима
Бог ще ти предостави доказателства на теб, неразумния, като на тепсия или под формата на поредното гърненце, изровено от археолозите!? Защо толкова се страхуваме да вярваме на мислите си, а вярваме на прословутите гърненца?“
Погледнах към свещения Кайлас — мисълта, че виждам гигантския шаблон на гена на живота, не ме напускаше. Представих си как върху него е било изкривявано пространството, така че едновременно са се образували „биополевият ген“ и „водният ген“, и обикновеният телесен ген. Те са били готови в мига, когато към тях се е насочил човекът-време, за да направлява работата им. Чак по-късно,
когато е отминал стадият на ангелите и призраците, по Земята е запристъпвал телесният човек, който обаче изобщо не си спомнял, че е направен върху гигантския шаблон, в сравнение с който изглеждал като същинска мравка. Неочаквано се изправих.
— Тръгваме ли? — стресна се Селиверстов.
— Сега, сега…
Опипах уморената си глава. Стори ми се съвсем мъничка, макар да е 61-ви размер. „Ирисът! Ангелите!“, стрелна се мисълта ми. Но аз не успях да я уловя. Необходими бяха години, за да се развият идеите за ириса и тялото на времето; да се дооформят и да систематизират

254
цялостната хипотеза за Града на боговете. За нея обаче ще поговорим в следващия том.

Изтегляне 1.98 Mb.

Сподели с приятели: