249
Идеята ми беше, че Кайлас е преди всичко шаблон, по който е бил създаден генът на живота.
Като
учен медик отлично зная, че всяка човешка клетка (както и клетките на другите живи организми) съдържа така наречения ген на апоптозата (тоест ген на програмираната смърт или ген на самоубийството) и антиапоптозен ген (ген на живота). Ако се включи генът на смъртта (апоптозата), в клетката започва фатално отброяване на времето, което води до нейната гибел.
Ако се включи генът на живота, ефектът от програмираната смърт е нулев. В този случай здравата клетка продължава да живее, а
болната се възражда, оцелява и в крайна сметка се превръща в здрава. Учените от цял свят изучават тези два гена и то с пълно основание. Ако например успеят да задействат гена на смъртта на раковите клетки, то туморът ще загине.
Отново седнах на земята. Запалих цигара и се замислих. По
това време вече знаех, че според данните на двамата руски учени П. П.
Гаряев и Г. Г. Тертишни генният апарат на клетката е носител на 10%
от цялата информация на организма, а останалите 90% се падат на биополето и изглежда на вътре клетъчната и извънклетъчната вода.
Информацията,
вкарана в човека от Създателя, се намира в трите му съставни тела — гените, водата и биополето. Но трябва да има нещо,
което да обединява тези толкова различни източници на информация!
Какво е то?
Започна да ме дразни тази мъглява и
донякъде нелепа мисъл, че подобната на пирамида конструкция на Кайлас е шаблон, по който загадъчната Шамбала е създавала гена на живота. Мислите ми блуждаеха. Зави ми се свят. Наложих си да се концентрирам.
Вътрешно бях
напълно съгласен с хрумването, че базовата
(определена от Създателя)
информация се намира в гените, водата и биополето. Не можех обаче да открия обединяващото начало между тези информационни структури.
Сподели с приятели: 
