248
отворят безкрайните простори на нов, по-сложен свят. Някъде дълбоко в душата си ще се радваме, че във вече отдалечилия се от нас триизмерен свят човек е могъл все пак — понякога ругаейки и негодувайки, да съхрани чистотата на своята душа. Затова Бог се е
постарал да внуши и на нас, триизмерните хора, принципите на
Чистата душа, като ни е противопоставил на всевластието на алчността и завистта.
И там, в онзи странен четириизмерен свят, ти ще погалиш четириизмерното си коремче и ще отбележиш, че все пак
тук хората са някак особени, със странни, по детски чисти очи. Ще забележиш,
че те се радват на новия човек — пришълеца от триизмерния свят,
защото той се е преборил с алчността и завистта, от които четириизмерното общество отдавна се е освободило.
Ще откриеш, че тук е много по-лесно да
се живее с Чиста душа,
за разлика от триизмерния свят, където подобен човек изглежда като бяла врана.
Продължавах да гледам Кулата на Шамбала. Отлично разбирах,
че не съм Най-добрият от най-добрите. Имах правото само да се надявам, че някога, след много-много животи… може би,
ако имамЧиста душа…
А хората на Шамбала са толкова съвършени, че могат да преминават от един свят в друг и са построили Града на боговете с
Кулата на Шамбала в центъра му. Та нали Кулата на Шамбала е построена не само в един, а в няколко паралелни свята! Навярно строителите са си казвали: „Завършихме триизмерната кула, хайде да пристъпим към строежа на четириизмерната.“
Внимателно гледах с триизмерния си
поглед към триизмернатаКула на Шамбала. Разбирах, че не съм в състояние да видя четириизмерната. Но ми се искаше. И чаках. С огромно желание изчаквах скоро да се появи мисълта. Страхувах се само, че тя ще е неясна, ще изисква по-нататъшни изследвания, а
няма да е финална,
крайна, на която със задоволство можеш да сложиш точка. Точно така се случи. Появи се нещо мъгляво и странно. Исках дори да отхвърля неоформената идея, но за късмет не го сторих.
Сподели с приятели: