В обятията на Шамбала
Изтегляне 1.98 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Непризнатите преброявания в историята на българската статистика
| ЛЮБОВТА И ПСЕВДО ЛЮБОВТА Към любовта се стремят и умните, и глупавите, и красивите, и неособено хубавите, и младите, и старите. Хората са готови да жертват всичко в името на любовта — пари, реноме, положение. Пред любовта избледняват и алчността, и завистта. Това неразбираемо чувство може да прави чудеса. Понякога обаче тя бива заменена от псевдо любов. Най-честият вариант на подмяна е така наречената всенародна любов към вожда, другаря генерален секретар, Дучето, фюрера, някой шеф или лидер. Защото силните на деня, които имат безгранична власт и пари, не могат да спят спокойно нощем и все се чудят какво им липсва. Внезапно се сещат — нуждаят се от любов! И те нареждат да им водят все нови и нови жени, повечето от които правят всичко необходимо да утвърдят високото им самочувствие. После се обръщат към мъжката половина на човечеството — ей така, просто за да се усещат обичани от колкото се може повече хора! Ето как възниква „всенародната любов“, с която сексът изобщо не може да се мери. Когато-мисли за любовта, човек забравя, че първо трябва да обича той самият, а после да иска от другите хора да го обичат. Но хората ужасно се страхуват да даряват любов. Защо!? Ами защото истинската любов изисква душевна чистота. А тя е невъзможна, ако си се поддал на алчността, подлостта и завистта. Как се става чист? Много лесно — като се мисли чисто, защото тъкмо в мисълта е заложена чистотата на човека. Във всеки от нас надделява човекът-пространство, който също силно желае да стане Божи Син като вечния му събрат — човека- време. За да се осъществи това, трябва да мине доста време. И най- важното — необходимо е да се осъзнае, че най-съществен критерий за прогреса е чистотата на помислите. 260 Беше ми весело да крача в Тибет. Но още по-радостно щеше да ми стане в родната Уфа, където щях да гледам жените в очите. Изведнъж си представих как цялата улица се пълни с хора и от очите им струи любов. Влюбените погледи ставаха все повече на брой. Какво пък — човекът-пространство е способен да се усъвършенства. Казах си, че хората на Шамбала отдавна са се научили да обичат истински. Стигнахме до мястото, където бяхме разпъвали нашите палатки. Оттук бяхме поели към загадъчния Град на боговете. Обърнах се назад — Кулата на Шамбала вече не се виждаше. Пак разпънахме палатките. Приготвихме си скромна вечеря. Пийнахме по малко спирт. Стомахът почти не ме болеше. — Момчета! Утре потеглям към Мястото на гладния дявол… сам. |