МЯСТОТО НА ГЛАДНИЯ ДЯВОЛ
Сутринта на другия ден се надигнах по-рано от обикновено,
което ми се случва рядко. По принцип ме събуждат с вик в ухото
„Ставай!“ или с гъделичкане, което ми е много противно. Щом все пак стана, поне час се движа като зомби без мисъл в главата. Изобщо не се сещам за гимнастика или миене.
Рано или късно идвам на себе си и тогава си спомням, че съм шеф на експедиция. Започвам бурна дейност и се карам наляво и надясно, че късно поемаме по маршрута, като забравям, че причината за късното тръгване все пак съм аз. Когато всичко вече е приготвено,
вадя несесера от найлоновата торба с вечно влажната хавлиена кърпа,
която мирише на парцал за бърсане на под, и започвам процедурата по измиване. Особено внимание отделям на зъбите. Понякога дори забравям за лицето, да не говоря за врата. Случва се да извадя зацапано огледалце и докато се опитвам да видя лика си през петънцата кал, се бръсна, като мажа бузите си (разбира се, без гореща вода) с омекнало парче сапун, по което са полепнали малки камъчета.
Не се уморявам да си повтарям: „Ама че физиономия, а!?“
Завиждам на брат си Алберт, който е „чучулига“, сутрин става лесно, приготвя закуска за всички, след което започва да реве:
„Ставайте! Ставайте!“ Разбира се, ние спящите, дълго не се предаваме и дори понякога прилагаме хитрост, като потупваме палатката с ръка отвътре, за да засвидетелстваме, че вече сме будни. Но Алберт също не се предава и започва да удря с лъжица по канче. Най-доволен е, когато от палатката се подадат нашите сънени физиономии.
Сънената физиономия се отличава от всички състояния на човешкото лице по своята висока степен на непривлекателност, тогава понятието мачкано лице се изпълва със съдържание. Щом видя подобни лица, ръцете ми несъзнателно правят мачкащи движения и винаги си спомням изказването на моя приятел Юрий Иванович
Василиев за женската красота. Той не пропуска да подчертае, че тя може да се види само сутрин, когато лицето не е покрито с „мазилка“.
|
