В обятията на Шамбала
Изтегляне 1.98 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Непризнатите преброявания в историята на българската статистика
| СУТРЕШНИ МИСЛИ Онази сутрин, когато се събудих учудващо рано, полежах в палатката с прояснена глава. Мислите ми кръжаха около разказите на Кетсун Зангпо, Бонпо-лама и монаха Тленнурпу за Мястото на гладния дявол, където имах намерение да се озова днес. Бонпо-лама ми разказа навремето, че в района на Кайлас преди VII-VIII век от нашата ера е съществувало кралство на йогите, наричано Шанг-Жонг, където живеели последователи на йогийското учение. Те знаели мантри и чрез тях използвали тантрическата сила на Кайлас. С нейна помощ била построена столицата им — Тун-Лонг- Вали, тоест Вавилон. Това място, вече затрупано от пясъци, е омагьосано и сега се нарича Мястото на гладния дявол. В главата ми изплуваха и беседите с Бонпо-лама за това, че е напълно възможно точно тук да са се извършвали експериментите, казано на съвременен език, за клониране на човека, адаптиран към суровите условия на Земята след Всемирния потоп. Големите хора (вероятно атлантите) са използвали „семена“ от арийската раса, запазени във Вара — гениите хранилища на Шамбала. Опитите продължавали, но скоро големите хора разбрали, че „създанието“ изисква грижи, понеже клонираните тибетци имали склонност да прегрешават. Затова недалеч от Кайлас бил изграден тибетският Вавилон, в който големите хора обучавали ниските на ръст тибетци как да живеят. Този процес продължил дълго, докато тибетците не се разпръснали по цялото земно кълбо. За съжаление обаче те изгубили способността си да ползват енергийните технологии. Така Земята била населена, Шамбала изпълнила мисията си, а големите хора слезли под земята — в родната Шамбала, като оставили тибетците без закрила. Останалите на Вечния континент жители забравили, че техните предци отдавна са се разпространили по земята и са създали различни народи и нации, които са техни братя. Те дори не си спомняли за тях, а чакали завръщането на големите хора. Те обаче все не се връщали, а тибетците постепенно подивели. Рядко появяващите се неизвестно откъде пророци учредили много религии и им възложили да създадат теософска (религиозна) държава. Те им казали да си припомнят 263 миналото, което е основно за цялата Земя. Ето защо Тибет бил назован Страната на спомените. Много често тибетците идвали на мястото, където се намирали развалините на източния Вавилон, после отивали на поклонение пред свещения Кайлас, извършвали свещената парикарма и молели Кайлас да върне големите хора. Но Кайлас мълчал. Скоро те забелязали, че сред развалините, вече затрупани от пясъка, се е заселила някаква черна сила. Пристигналите тук започнали да се убиват един друг без причина. Тръгнал слух, че Кайлас е омагьосал мястото и че там се е заселило безтелесно същество, което се храни със злите хорски мисли. Всеки можел да се убеди със собствените си очи. Защото тук злобните човешки мисли не само не можели да бъдат скрити, но и се осъществявали. Хората престанали да посещават мястото, а дори и да отивал някой, винаги бил съм. Но дори и самотниците често не издържали влиянието на онези лоши мисли, които излизали от самите тях и те полудявали или молели Бог телата им да се вкаменят. Тибетците го нарекли Мястото на гладния дявол. Те винаги разказвали на другите хора ужасни истории, защото знаели, че там страхът се притъпява. Били дълбоко убедени, че страхът е свято чувство и предпазва от лоши мисли и зли деяния. Обаче в Мястото на гладния дявол страхът не защитавал човека, затова той постъпвал, както му харесва. Рафаел Юсупов изхърка рязко, та чак подскочих. После вдигна ръка, погледна ме с мътен поглед и попита: — Какво, не спиш ли? — Нещо не ми се спи… — Да! Въздухът не стига… — отрони Юсупов и мелодично захърка, „издухвайки“ ниските ноти. Докато го слушах, си помислих, че днес би трябвало отново да се срещнем с монаха. Тленнурпу. Неговата килия в манастира Чу-Гомпа беше наблизо. „Шофьорът“ Лан-Вин-Е не ми даде да си поговоря подробно с него, понеже стриктно изпълняваше нареждането на спецслужбите да възпрепятства продължителните ни контакти с тибетските монаси. Според краткия му разказ навремето Тибет е бил управляван от Бога на демоните. Той седял на Кайлас, а жена му — на Мястото на гладния дявол. Когато 28-те добри богове победили Бога на демоните, Кайлас засиял. Сияело и Мястото на гладния дявол. Светлината идвала 264 от камъка Шантамани. Може би Гладният дявол е бил изпратен там от Кайлас, за да го защити. Тихичко се измъкнах от палатката, извадих несесера и с удоволствие се избръснах. Измих се в ручейчето, като не забравих да изтрия и огледалцето. Намръщих се при допира на лицето ми до ухаещата кърпа. После запалих примуса, кипнах вода за закуската и като влязох в ролята на Алберт, изревах: — Ставайте! Ставайте! Никой да не си прави оглушки! Момчетата се заизмъкваха от палатките. Радвах се на сънените им лица, усещайки свежестта на своята измита и дори обръсната физиономия. Изтегляне 1.98 Mb. Сподели с приятели:
|