ИЗВИТИЯТ КАМЕНЕН ЛИСТ
Като приключих със скицата, се обърнах наляво, опитвайки се да надзърна зад Дома на щастливия камък от северната му страна.
Някаква странна каменна издутина магнетично ме привличаше.
Тръгнах на север, без да я изпускам от очи и скоро пред мен се разкри любопитна гледка. Точно зад Дома се издигаше каменна конструкция,
висока около 350–400 метра. Наподобяваше извит и поставен на дългия си ръб лист хартия, само дето беше от камък, от тънка извита каменна плоча. Времето беше поработило върху краищата й, но конструкцията общо взето беше запазена.
„Още едно огледало — констатирах аз. — В този случай обаче степента на вдлъбнатост е значително по-голяма. Кой знае, може би колкото по-изкривена е, толкова по-силно се сгъстява времето и толкова по-близо се намира фокусът му. И какво ли ще се случи, ако човек влезе вътре в този извит каменен лист? Може би ламите и монасите наистина бяха прави, че тук съществуват места, където хората се превръщат в старци!“
Докато рисувах, момчетата ме наобиколиха. Равил извади видеокамерата и започна да преглежда заснетия материал.
— Шефе, спри за малко! Я виж!
— Ей сегичка, само да свърша със скицата.
|
