В обятията на Шамбала
Изтегляне 1.98 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Непризнатите преброявания в историята на българската статистика
| МЪРТВИТЕ Отново огледах портата към Шамбала и внезапно се досетих, че през нея може да се проникне не само в Шамбала, но и в Царството на мъртвите, на самоконсервиралите се хора в състояние на сомати. Припомних си хималайската ни експедиция през 1998 година, когато изучавахме йогите. Тогава за голямо наше учудване се оказа, че те не са отделна каста, а се появяват на Земята спонтанно. Най- обикновен човек изведнъж дочува в душата си зов, който го пропъжда от родното му място в далечна пещера. Подчинявайки се на него, той 93 се изолира там, за да се посвети на невидимия си повелител. Йогите го наричат свръхчовек. Той телепатично им диктува определени упражнения, за да достигнат онова ниво на медитативно просветление, което пречиства душите им. Пречиствайки душата си, йогата прекарва в пещерата дълги години. Само на малцина невидимият повелител заповядва да си съберат скромен багаж, да вземат в ръка тояга и да поемат към свещения Кайлас, където е входът към Царството на мъртвите. Щом стигне до него, повелителят съобщава на йогата две тайни заклинания. Чрез първото, силите на Кайлас го допускат до свещената врата. Чрез второто — самата врата се отваря. След като произнесе заклинанията и разбере, че повелителят е обезопасил смъртоносните защитни сили на подземията, йогата преминава през отворилата се врата и с трепет в душата влиза в подземния свят. Той се спуска по стълбата все по-надълбоко и навътре, учуден, че там е светло, топло и уютно. Назад остават прекрасните градини и градове на Шамбала, а йогата продължава, докато не стигне до свещеното място, където вижда множество мъртви, седнали в позата на Буда. Той блуждае между мъртвите тела, без да се страхува от тях. Най-сетне открива своя повелител и се разтреперва при вида на огромното му мъртво тяло, в сравнение с което йогата изглежда като новородено бебе. Без нито едно движение повелителят мислено му посочва мястото, където трябва да отиде. Йогата покорно се подчинява, после сяда в позата на Буда и се отдава на медитация. Организмът му се сковава, а дишането става все по-рядко и рядко, най-накрая то спира и тялото му заприличва на студен камък. Пронизва го душевната болка на отчаянието, всичко наоколо е потънало в мрак, но… внезапно бликва светлина. Без да разбира как излита и се рее в нея, йогата наблюдава бъдещето или миналото и вижда около себе си огромен брой многолики хора, чиито лица греят от радост. След като се запознава с тях, той забелязва, че зад него неотстъпно се проточва сребриста нишка, преливаща в цветовете на дъгата. На другия й край е неговото мъртво тяло, което неподвижно седи на мястото, посочено от повелителя. Едва сега той осъзнава, че е приобщен към Царството на мъртвите. Това го преизпълва с радост, защото мъртвите са подарили 94 точно на него един дълъг живот. Йогата вижда вратата, през която е влязъл в подземния свят, и оглежда мястото, където се е озовал. Скръб раздира душата му, но повелителят му казва, че светът, от който е дошъл, се нарича свят на изпитанията и че е необходим, за да се подлагат на изпитания и старите, и новите(!) хора. Този свят някога ще стане по-добър. Дотогава обаче главният повелител в Царството на мъртвите може отново да го изпрати в него, но вече като пророк. Откъснах поглед от вратата, обърнах се към Равил и казах: — Сигурно оттук влизат и излизат пророците. Кой знае, може би е точно така!? Не сме ние тези, които ще отсъдят. Равил замълча. Обърнах се към Главното огледало на времето и отново си представих, че Шамбала е създала тук конструкция за преминаване в паралелните светове. Може би тайнствените хора от тези светове също се появяват в нашия триизмерен свят и водят разговори с хората от най-доброто общество на Земята — Шамбала. Само че на нас, самотните хора от света на изпитанията, не ни е съдено да разберем. Изтегляне 1.98 Mb. Сподели с приятели:
|