ПОД НАТИСКА НА СГЪСТЕНОТО ВРЕМЕ

86
обикновеният човек не е в състояние да стигне до такова място,
защото тялото му ще бъде изпепелено. Че в наши дни само специални хора влизат в тази зона, без да навредят на здравето си, и там се любуват на живота в прекрасната Шамбала или в паралелните светове.
Вдигнах глава към гигантската конструкция, образувана от Дома на щастливия камък, Главното огледало на времето и монумента
Гомпо-Панг, и осъзнах, че тук древните хора са създали не само място за съзерцание, а и за преминаване в паралелните светове. Изглежда
Главното огледало толкова силно сгъстява енергията на времето, че то придобива ново качество и по някакъв начин въздейства върху пространството и прехвърля човек в друго измерение. То не просто го изтласква от родното триизмерно пространство, но променя и веществото на неговото тяло, като му предава свойства на вещество,
адекватно за паралелния свят.
Супер сгъстеното време не се проявява като обикновеното, което отброява секундите, минутите, часовете и годините. То се държи като творец в състояние на творчески порив и мобилизира свойствата и възможностите на мислещата субстанция, наречена време.
Ненапразно в източните религии пише, че Бог си служи преди всичко с два съзидателни фактора — пространството и времето.
Съвременните физици имат основание да смятат, че веществото е изкривено пространство, в което времето е спряло, а енергията —
изкривено пространство, в което времето тече. Пространството и времето може би наистина са базата на мирозданието и затова са невероятно сложни както взети отделно, така и в определеното им от
Бога единство. Тази сложност, съставена от гениално прости тухлички, е дело на самия Творец.
„Супер сгъстеното време е особено време, специална негова ос,
която пронизва и съединява в едно всички времена на всички паралелни светове — прошепнах аз, едва помръдвайки замръзналите си устни. — И Ангарика Говинда пише, че през свещения Кайлас преминава оста, съединяваща паралелните светове. Може би става дума точно за оста на сгъстеното време. Гениалните древни хора са знаели за нея и затова са изградили и проектирали Главното огледало така, че сгъстяването на времето да съответства на единното осево време, благодарение на което човек може да пътешества в

87
паралелните светове. Сгъстеното време сякаш го понася на крилете си.“
Окончателно замръзнал, едва успях да прибера експедиционния дневник, в който си водех бележките. Изправих се и се вгледах настойчиво в огледалото, твърдо убеден, че създателите му са направили възможно влизането на човека в единното осево време и оттам в паралелните измерения. Безпокоеше ме обаче следното противоречие. Защо според ламите пред входа към другите светове тялото можеше бързо да се състари?
Истината изглежда се криеше в нещо съвсем простичко.
Сгъстеното време, притежавайки плътността на единното осево време, може би извлича отрицателната енергия. Ако човек е кристалночист, сгъстеното време няма да го съсипе и ще го понесе из световете. Но ако душата на конкретния индивид е преизпълнена със зло, под натиска на сгъстеното време то ще започне да излиза, като със страшната си енергия ще сбръчка живите тъкани и дори ще ги изпепели. Кой знае, може би изкусните шамани и лечители умеят чрез психичната си енергия да сгъстяват времето и така прогонват от човека болестотворното зло начало, излизането на което, както е известно, се съпровожда от страдания.
Например хората, допуснали душите им да бъдат подтикнати от дявола към алкохолизма, щом го преодолеят, остаряват. Прогонваното
„бутилково зло“ въздейства върху индивида, като добавя още бръчки на лицето му и то става бледо и безизразно. А човекът е Божие създание! Злото начало, което го обладава, му е чуждо. То служи на своя господар, а не на Бога, който води вечна борба с него. Изглежда тази конструкция, сгъстяваща времето, е създадена само за хора с
Чиста душа. Само те могат да я използват, не и ние.
В главата ми изплува разговорът с Бонпо-лама, когато разсъждавах за загадъчния механизъм, чрез който става възможно преминаването на триизмерното човешко тяло в четириизмерно.
Тогава не открих поне що-годе приемливо обяснение на този факт. А
ламата ми беше отговорил, че човек никога не може да разбере напълно замислите на Създателя. Като че ли сега вече осъзнавах един от тях — сгъстеното време би пощадило само човек с Чиста душа.
Само такъв човек може да проникне в паралелните светове. Отново измъкнах от сака експедиционния дневник и докато го прелиствах,

88
видях множеството пирамидални конструкции, които бях скицирал там. Записах следната мисъл: „Пирамидите са колектори, тоест
«събирачи» на фини енергии. В зоната на Града на боговете се концентрират неизвестни нам енергии, в това число и енергията на времето.“
Потрих замръзналите си пръсти и си представих времето като живо същество — то ми се стори родно, мило и с пухкава козинка.
После, без да обръщам внимание на студа, се замислих за това, че в човешкото тяло времето може би тече по различен начин. Всяка клетка и всеки орган имат свое време, определено и изчислено от
Създателя. В човека изглежда съществува фантом на времето —
невидимо тяло, състоящо се от енергия на времето.
В момента, докато вкочанясвах от планинския студ, дори и не подозирах, че по-нататъшният анализ на получените в Града на боговете данни ще затвърди убеждението ми — фантомът на времето реално съществува и може да бъде изучен косвено, а ядрото на фантома на времето е човешкото око. Но на тази тема, скъпи читатели, ще поговорим по-подробно в следващия том на книгата.
— Момчета! — обърнах се към приятелите си, като им посочих
Главното огледало на времето. — Ако отидем там, на мига ще остареем, а човекът с Чиста душа просто ще стане невидим, защото ще премине в паралелен свят. Сигурен съм, че оттам излитат и влитат и „летящите чинии“.
Тогава все още не си представях, че Божията гениалност се състои в следното — Той винаги създава всичко с двойна цел. Затова пилотите от паралелните светове използват за преминаването в другите възможни измерения огромното око на ангела. Но за това също ще поговорим в следващия том на книгата, както вече ви обещах.
— Погледнете ме! — извиси глас Селиверстов. Всички се вторачихме в него. — Не съм ли остарял? — с безпокойство попита той.
— Като че ли не — неуверено отговорихме в хор.
После помолих Селиверстов и Юсупов да се спуснат по пътечката, за да настигнат яковете и да помогнат за построяването на лагера. Сергей забърза надолу, без да се оглежда дали Рафаел го следва. А ние с Равил решихме да се насочим още малко на север и да

89
се изкачим по склона, за да разгледаме по-отблизо портата към
Шамбала.
Погледнах към Дома на щастливия камък, открих портата към
Шамбала и се постарах да съпоставя положението й с Главното огледало на времето. Ясно личеше, че тя е под въздействието на огледалото. И че който се приближи към нея, ще се озове под въздействието на сгъстеното време. Само издържалият това изпитание би могъл да проникне в Шамбала!
Зад гърба ми се разнесе позната мелодия. Извърнах се.
Селиверстов се спускаше се по каменистия сипей и си припяваше.

90

Изтегляне 1.98 Mb.

Сподели с приятели: