В обятията на Шамбала
ОГЛЕДАЛОТО НА ЦАРЯ НА СМЪРТТА ЯМА
Изтегляне 1.98 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Непризнатите преброявания в историята на българската статистика
| ОГЛЕДАЛОТО НА ЦАРЯ НА СМЪРТТА ЯМА Сега вървях нагоре по стръмния склон и едва си поемах дъх. Вече бях убеден, че времето е способно да мисли и че легендата за Огледалото на царя на смъртта Яма не е приказка, а реалност — може би невероятна и неразбираема, но реалност. С трепет очаквах мига, когато със собствените си очи ще го видя. Вълнувах се твърде силно и още повече затруднявах и без друго учестеното си дишане. Огледалото се появи зад поредното възвишение. Неизвестно защо си го представях точно такова. Стори ми се логично, че започваше от свещения Кайлас и продължаваше на изток, подобно на огромна три километрова чаша. Спрях. Всички, които вървяха зад 138 мен, също спряха. Внимателно огледах грамадната вдлъбнатина, покрита със сняг. Всякакви мисли — идиотски и разумни, бродеха из главата ми. Но една от тях — най-ярката и най-сочната, ми подсказваше, че гледам към Огледалото на царя на смъртта Яма. — Сър, тук не бива да спираме — прошепна зад гърба ми водачът Тату. — Защо? — Така повеляват нашите предания! — Защо? — Така е прието — Тату се смути, очевидно учуден от твърдоглавието ми. — Защо? — потретих аз и направих крачка напред. — Да тръгваме, да тръгваме — припряно ни подкани той. — Хайде да снимаме, при това в сгъстеното време — избоботих аз и измъкнах фотоапарата. — Сър, нека да потегляме! — почти се примоли Тату. — Защо? — Нашите предания гласят, че през този участък — той посочи към огледалото — трябва да се преминава много бързо… Надзърнах в тъмнокафявите му очи и съзрях тревогата на човека, който живееше в „страната на чудесата“ и разбираше, че по света наистина се случват чудеса. — Тату, ще остана тук. Длъжен съм да го скицирам… — Ще намерим снимки! — Искам аз да ги направя, Тату. — Защо? Каква е разликата? — Защото съм учен — нелепо отвърнах аз, усещайки колко излишен патос има в това определение. — Вие вървете и ме изчакайте горе. Става ли? Равил, остани с мен, ти си… млад. С бърза крачка групата се отдалечи нагоре по склона. Равил разопакова видеокамерата. Надявах се, наистина се надявах, че времето е мислеща субстанция и ще ме разбере — мен и Равил. Бързо нахвърлих скицата. Не стана добре, но поне измерих всички ъгли и градуси. Личеше, че северната (черната) страна на Кайлас рязко преминава под прав ъгъл в източната страна, от която започваше Огледалото на царя на смъртта Яма. То продължаваше на изток и се извиваше като дъга. Дъното на тази три километрова чаша 139 беше покрито с ледник, от който изтичаше ручей. Самата вдлъбната повърхност на места беше покрита със сняг. Усещаше се, че е равна и полирана. През центъра й минаваше хоризонтална черта под формата на стъпало, разделящо огледалото на две равни части. В горната част се виждаха допълнителни съоръжения — полегата пирамида и трапецовидни конструкции. Измерванията показаха, че огледалото е извито под 90 градуса и е насочено на север. Докато рисувах, все по-властно и осезаемо усещах, че тук по някакъв особен начин чувствата се изострят, стават конкретни и ясни както никога досега/Емоциите притежават способността да извличат от дълбините на паметта такива нюанси и детайли за прочетено или чуто, които при друга ситуация изобщо не биха излезли наяве. Изтегляне 1.98 Mb. Сподели с приятели:
|