В тази история поемаш ролята на свещеника от храма на Светлината брат Джейкъб. Можеш да разгледаш дневника

Нямах време да помисля относно следващата си реплика, така че действах импулсивно.

Младежът просто се изсмя на думите ми, взе няколко клонки от земята и напусна мястото. Въпреки опитите ми да го придумам да ме изслуша.

Нямах друг избор, освен да се се върна в лазарета (24).

37

Бях абсолютно изненадан, когато разбрах, че Бабел се е влошил. Всичките му оплаквания се бяха появили отново и бе по-зле, отколкото сутринта. Но това не бе всичко...

Премини на 44.

Поставих ръцете си върху слепоочията на мелничаря. След това се помолих. Силна светлинна вълна изригна от ръцете ми и се вряза в болния. Той изохка. Очаквах да видя напълно здрав човек, но останах разочарован.

Премини на 44.

Кайн кимна. Запиши си кодова дума “блок”.

- Ще ми помогнеш ли да спечеля сърцето й, отче?

Въздъхнах. Това бе най-странното нещо, което бяха искали от мен.

40

- Знам какво изпитваш към Магдалена. И че си готов да се изправиш пред всички предизвикателства, за да си с нея.

- Нима Светлината може да ме доближи до нея – попита несигурно той

- Не знам, Кайн. Но знам, че пътят на Светлината е създаден да носи радост. А на мрака – страдание. Когато си мислиш за нея, за какво се сещаш?

Кайн се усмихна.

-Какво значи да вървя по пътя на Светлината, отче?

-Да не правиш повече магии (39).

-Да не нараняваш околните (45).

41

Ако си избрал специализация изповедник, премини на 124. В противен случай – 127.

-Кайн, тук съм, за да се опитам да ти помогна. Не винаги успявам да намеря точните думи във всяка ситуация. Ще ми дадеш ли шанс?

- Баща ти е добър човек, не трябва да говориш така за него. Той те обича.

Флоренс влетя задъхан в стаята.

- Отче, имаме още трима пациенти с такива оплаквания.

Сега думите на малкия ангел започваха да придобиват смисъл.

- Братко, вярвам че ще се справиш отлично – казах аз и с бърза стъпка се насочих към изхода.

- Но...отче, не знам какво да правя!

- Следвай сърцето си, братко. Прочети първите 10 молитви от Книгата.

-Къде отиваш. И кога в името на Светлината ще се върнеш? – послушникът бе на ръба на нервна криза.

- Да намеря лек. Веднага след това. И не забравяй, братко, Светлината е с теб, дори когато изглежда, че си в бездната – казах и затръшнах вратата без да обръщам внимание на новодошлите болни.

Премини на 48.
45

Кайн кимна. Запиши си кодова дума “заек”.

- Ще ми помогнеш ли да спечеля сърцето й, отче?

Въздъхнах. Това бе най-стъранното нещо, което бяха искали от мен.

Помолих Кайн да намери Магдалена и да я дойдат в храма на Светлината. Имах известни съмнения, че ще дойде, но те се оказаха неоснователни.

Кайн остана до олтара, а аз влязох с момичето в изповедалнята.

- Отче, нима съм съгрешила? – попита ме виновно тя

- Не, дъще, просто се опитвам да разреша един конфликт, преди да се е разраснал. Знаеш, че Кайн и Айкън много те харесват.

- Да, отче. Обръщат ми много внимание и това ме радва.

- Магдалена, вече си голямо момиче. Също така, те са почти млади мъже. Може би ще е добра идея да си избереш един от тях за своя половинка, както е отредила Светлината.

Момичето въздъхна.

- Не знам отче. Прекарала съм не една и две безсънни нощи в размисли. Сърцето ми крещи името на Кайн. Но в последно време, нещо се случва с него. Не е същото лъчезарно момче, което познавах. А, Айкън – той е толкова мил и всеотдаен. Сигурно би могъл да направи щастливо всяко момиче. Какво би казал ти, отче?

“Все едно питаш този, който не яде месо, дали е по-добре да хапнеш телешко или овче за обяд”

Все пак, трябваше да симпатизирам на един от двамата, иначе проблемът щеше да остане нерешен.

Кой трябва да е: Кайн (125) или Айкън (126)?
47

- Само Светлината има право да властва над чувствата на хората.

Почувствах, че попарвам надеждите му. Нямаше какво да си кажем, така че се върнах в лазарета (24).
48

Влязох в храма на Светлината. Вярвах, че тук, под стъкления купол ще успея да събера мислите си и да намеря решение за ужаса, който се оформяше в лазарета.

Помолих светлината да ми позволи отново да се срещна с малкия ангел. Още недовършил последните думи, чух гласа й зад гърба си:

- Отче, с какво мога да ти помогна?

Беше толкова малка. На половината на ръстта ми, но излъчването и бе толкова... величествено.

- В селото се появи нова болест. Всичките ми опити да се справя с нея завършват с неуспех. Не знам, дали да се опитвам с нови молитви или лекарства...

- Няма смисъл, отче. Болестта е с магически произход. Защитена е от въздействието на Светлината, точно както светлинната сфера защитава екзорсистите от демони.

- Как да се справя със заразата, тогава?

Отново бях сам.

Премини на 60.

Намирането на Кайн беше трудна задачата, изпълнена с отегчителни подробности, включително буквалното му изтръгване от компанията на Магдалена. Но, беше наистина важно да разбера какво мисли за заразата вещера.

- Отче, не си губи времето с лекарства и молитви. Явно заразата е отвъд възможностите им.

- Можеш ли да ми помогнеш да се справя с болестта?

Момчето ме погледна сериозно.

Ако имаш кодова дума “блок” премини на 53. Ако имаш “заек” – 54.
51

Помолих светлината да ми позволи отново да се срещна с малкия ангел. Още недовършил последните думи, чух гласа й зад гърба си:

- Отче, с какво мога да ти помогна

Беше толкова малка - наполовина на ръстта ми, но излъчването и бе ... величествено.

- В селото се появи нова болест. Всичките ми опити да се справя с нея завършват с неуспех. Знам, че заразата е магическа, и че е защитена от Светлината. Но не знам, как да се справя.

- Не губи надежда, отче. Заведи ме в лазарета и ме остави насаме с болните. След това, ще ти бъде лесно да ги излекуваш.

Следващите дни бяка ад под небето. Болните ставаха все повече и повече. И започнаха да умират...

Тъжен карай на историята. Моля, върни се на 1 и започни отново. Успех!
53

- Отче, обещах ти, че никога повече няма да се възползвам от вещерските си умения. И смятам да го изпълня. А сега, моля да ме извиниш, трябва да обсъдя нещо с приятелката ми.

Нямах друг избор, освен да се върна в храма и да родължа да разсъждавам. Премини на 60.
54

- Не знам, отче. Аз съм нов в тези неща...

- ...но смятам да пробвам. Никога няма да забравя какво направи за мен, отче. Само ме пусни в лазарета и ще сложа край на трудностите. След това, даже молитва от грешник като мен ще може да ги излекува.

Беше самонадеян. По-късно разбрах, че е имало защо.

Мини на 59.
56

- ...и мисля, че няма да мога да се справя. Съжалявам. А сега, моля да ме извиниш, трябва да обсъдя нещо с приятелката ми.

Нямах друг избор, освен да се върна в храма и да родължа да разсъждавам Премини на 60.
57

Намирането на Кайн беше трудна задачата, изпълнена с отегчителни подробности, включително буквалното му изтръгване от компанията на Магдалена. Но, беше наистина важно да разбера какво мисли за заразата вещера.

- Отче, не си губи времето с лекарства и молитви. Явно заразата е отвъд възможностите им.

- Знам, Кайн. Можеш ли да ми помогнеш да се справя с нея?

- Не знам, отче. Аз съм нов в тези неща... ...но смятам да пробвам. Никога няма да забравя какво направи за мен, отче. Само ме пусни в лазарета и ще сложа край на трудностите. След това, даже молитва от грешник като мен ще може да ги излекува.

Беше самонадеян. По-късно разбрах, че е имало защо.

Стана късно. Бях помолил брат Флоренс да направи отвара за общо укрепване, за която не бях убеден, че ще свърши работа. Но не исках да рискувам. Избрах и няколко молитви, които помолих да прочете. Оказа се, че послупникът е доста изморен. На два пъти обърка ключови думи в текстовете. И разля отварата.

- Братко, мисля, че е по-добре да си лягаш – казах с възможно най-мек тон.

- Но аз...мога да се справя. Просто трябва да внимавам повече.

Потупах го по рамото:

- Ти СЕ справяш отлично. Само че вчера те оставих цял ден сам с Бабел и сега си твърде уморен.

Флоренс се опита да ме погледне с концентриран поглед, но не успя.

- Хайде, отивай да спиш, аз поемам.

- Няма да е справедливо. Ти беше извън лазарета, но също си търсил решение. И сигурно си не по-малко уморен.

- Отивай да почиваш! Може да те събудя по някое време.

Отворих Книгата на Светлината и потърсих още една подходяща молитва. Преди да я намеря чух звучното хъркане на послушника.

Премини на 61.
59

С вълнение наблюдавах как слабата фигура влиза в лазарета С брат Флоренс стояхме на почтителна дистанция от болничната сграда и се взирахме в звездите. Времето течеше бавно. Бях уморен, така че минутите започнаха да ми се струват часове, а часовете дни. Беше като в сън. Част от спомените ми се изгубиха. Знам само, че когато вратата на лазарета се отвори и с послушника влязохме вътре, зловещата болест не бе по-опасна от обикновена настинка.

Сега поне знаех срещу какво се бях изправил. Но това не ми помагаше кой знае колко много, защото все още не знаех как да се справя с болестта. А времето течеше неумолимо. Хрумна ми, че мога да изпратя писмо до Двореца на Светлината с молба да ми изпратят паладин, който да свали защитата срещу Светлина от заразата. Но щеше да отнеме дни, ако не седмици.

Събудих се на твърдия дървен стол, изкривен в безумна поза. Явно наистина съм бил изморен. Отидих в стаята на болните. Те още спяха. Оказа се, че симптомите на новодошлите бяха отшумели, така че им отправих благословия и ги изпратих да си ходят.

Бабел спеше. Не беше напълно оздравял. Някой от мехурите му се бяха затворили, оставяйки грозни белези, но други още кървяха.

Ако имаш някоя от кодовите думи “котка”, “мишка” или “коза”, премини на 122. В противен случай – на 123.
62

Старецът се усмихна. Половината от зъбите му липсваха, но въпреки това изражението му бе сияещо.

- Благодаря ти, отче.

Сигурно искаше да каже още нещо, но кашлицата не му позволи. Подадох му една чаша от отварата. Още първата глътка успокои дишането му. Запиши си кодовата дума “вол”.

Преди да изляза от лазарета, чух хъркането на Флоренс. Зачудих се дали да не го събудя, но се отказах. За сега всичко изглеждаше под контрол.

Премини на 65.
63

Старецът повдигна ръмене и ме погледна въпросително. Сигурно искаше да каже нещо, но кашлицата не му позволи. Подадох му една чаша от отварата. Още първата глътка успокои дишането му.

Преди да изляза от лазарета, чух хъркането на Флоренс. Зачудих се дали да не го събудя, но се отказах. За сега всичко изглеждаше да е под контрол.

Премини на 65.
64

Старецът само сведе поглед. В очите му пробляснаха сълзи.

Понечи да каже нещо, но кашлицата не му позволи. Подадох му една чаша от отварата. Още първата глътка успокои дишането му.

Преди да изляза от лазарета, чух хъркането на Флоренс. Зачудих се дали да не го събудя, но се отказах. За сега всичко изглеждаше под контрол.

Влязох в храма. Оставих сутрешните лъчи да се разлеят по лицето ми. Исках да достигнат до дълбините на душата ми. Да ми дадат прозрение за това какво трябваше да направя сега. Болестта явно бе овладяна. Вътрешното ми усещане бе, че дори Бабел щеше да оздравее. Но не знаех кой е причинил заразата. И дали няма да опита отново? Унесен в мисли, заспах отново на твърдата дървена пейка. Явно бях спал няколко часа, защото когато се събудих слънцето грееше неумолимо през покрива.

Положих ръцете си на олтара и се помолих.

- Отче, защо не чувам да споменаваш името ми, когато говориш със Светлината.

Усмихнах се. Гласът напомняше на песента на пролетен поток, бликнал след края на тежката зима. Гледката на сияещото нацупено момиченце ме накара да се усмихна дори още по-широко.

- Защото си още малка.

- Отче, не подценявай мощта на един ангел. Дори ако е на три годинки – тя вдигна съответния брой пръсти.

- Извинявай, Клариса, нядявам се да не съм те обидил – опитах се да сдържа смеха си.

- Вярвам ти, отче.

- Знаеш ли кой стои зад това?

- Не знам. Но знам, че ти знаеш. Нали?

- Нищо подобно – отвърнах й

Тя присви очички.

- Вслушай се във вътрешния си глас, отче! Много често при светлите хора, той е като огледало, което отразява лъчите на Светлината.

Затворих очи.

- Калия? Колко странно, че беше извън града. Точно тогава. Не бих се очудил, ако се върне още днес.

- Джейкъб...имам лошо предчувствие. Мисля, че се захващаш с нещо, което е твърде сложно...

- Твърде сложно за мен? – повдигнах вежди

- Може би на ръба на възможностите ти. Искам да се пазиш. Нали обещаваш.

- Да, дъще, обещавам ти.

- Джейкъб, ти успя да се справиш със заразата без моя помощ. Така ти ми спести много енергия. Вложих част от нея в това.

Клариса ми подаде малка парцалена кукла. Сякаш се появи от нищото.

- Вярвам, че ще ти помогне.

И изчезна.

Запиши си кодовата дума “час”!

Премини на 68.
67

- Джейкъб, за съжаление няма да мога да ти помогна много.... Пази се.

Изчезна.

Премини на 68.
68

Ако имащ кодова дума “вол” премини на 69. В противен случай – на 70.
69

Малко след като Клариса си тръгна, вратата на храма се отвори и вътре влезе висока жена в широка пелерина и дълъг копринен шал, който почти скриваше кожена чанта. Лицето й ми се стори много познато, въпреки, че нямах спомен да съм я срещал.

- Отец Джейкъб?

Кимнах и с жест я поканих да седне на пейката.

- Казвам се Нидия и съм дъщеря на Бабел. Отдавна не живея в селото – непознатата свали шала си. – Казаха ми, че баща ми е зле. Дори очаквах най-лошото. Но, както разбрах, отче, ти си успял да намериш начин да победиш болестта

Изчервих се. Малко ми беше трудно да се възприема като герой. А и не биваше. Светлината не би го одобрила.

- Заслугата не бе моя. А и баща ти не е съвсем здрав.

Тя се усмихна.

- Преди малко бях при него. Каза ми как си го окуражил да не се предава... Благодаря ти отче. Има нещо, което искам да ти дам – каза тя и ми подаде малка рисунка.

Не бях виждал такъв предмет. Върху дъсчица бе нарисуван образа на много слаб човек с...нещо кръгло и светло около главата. Интуицията ми подсказваше, че е предмет, свързан със Светлината. Но не и със Светлината във формата, в която я познавах.

- Това е реликва, която се предава от поколения. Смята се, че предпазва от злото. Приеми го в знак на благодарност за това, което направи за баща ми.

Почувствах се неудобно. Рядко получавах подаръци, а този явно бе специален.

- Благодаря ти, сестро.

Жената ми отговори със сдържано кимане. След това се изправи, пожела ми светъл ден и напусна храма.

Реших да посетя Калия. Най-вероятно имаше какво да ми каже за заразата. Почесах се по брадата. Понякога не бе лесно да се говори с нея, за това може би щеше да е добра идея да й занеса подарък, за да я предразположа. Хрумна ми за ритуала на подаряване на откъснати цветя. Можех да й дам шишенце с осветена вода – знаех, че е съставка на някои от билковите елексири, които приготвя.

Къщата на Калия бе доста отдалечена от селото. На няколко пъти съжалих, че не помолих да взема на заем кон. Не обичах да яздя, но на места теренът бе доста скалист и острите камъни се забиваха в стъпалата ми. Кожените ми сандали бяха сравнително добре запазени, но имах чувството, че съм бос.

Почуках на вратата на схлупената къщурка и отправих молба идването ми дотук да не е било напразно.

Вратата се отвори.

- Отец Джейкъб? – погледна ме очудено смуглата жена

- Светлина в душата ти, сестро – поздравих я.

Тя се отдръпна и ме покани да вляза.

- Чувствай се като в храма, отче.

Подадох и цветятя, които до този момент бях крил зад гърба си.

- Джейкъб, какво трябва да значи това!? – възкликна тя, докато разглеждаше сините бегонии и оранжевите писети.

Не отговорих нищо. Главно защото не знаех какво.

-Много са хубави!

Увеличи благоразположението й с 2 точки. Премини на 74.
73

Подадох й шишенцето с осветена вода. Тя го отвори и го поднесе към носа си

- Отлично. Джейкъб, тъкмо имам нужда да забъркам няколко елексира. Благодаря ти много!

Увеличи благоразположението й с 1 точка. Премини на 74.

74

- Какво те води насам отче. Едва ли си извървял целия път до тук просто така, заради скуката.

Хрумна ми директно да я попитам къде е била онзи ден и вчера (75), или дали е разбрала за болестта (76)?

Или да й кажа, че съм се притеснявал за нея (91).
75

- Това започва да ми прилича на разпит – тросна ми се тя. – Не мисля, че е необходимо да ти обяснявам. Знам, че Светлината гледа. От нея не мога да се скрия. Но това няма много общо с теб!

Настръхнах.

Намали благоразположението й с 1 точка.

- Сестро, не исках да те ядосам. Просто....

... исках да попитам дали си имала възможност да научиш за зловещата болест, която върлуваше в селото вчера (76).

...се притеснявах за теб (91).

- Не, както бях написала на бележката, бях извън колибата си. Далече от селото.

Намръщи се.

- Сериозно ли е положението?

- Да, всичко е под контрол (77).

- Ужасни кървящи циреи, задушаваща кашлица и зловещо сърцебиене (78).

- Беше сериозно. Болните бяха зле. Имаха нужда от помощта ти, но ти беше далеч (79).
77
- Тогава, няма за какво да говорим. Имало е проблем, решили сте го. Браво, отче.

Това беше последното й изречение по темата. След няколко неуспешни опита да получа информация от Калия, се отказах и реших да с тръгна.

Докато изброявах симптомите, Калия прокара няколко пъти треперещи пръсти през косата й. Усещах, как с всяка дума нервността й нараства.

Докато отправях обвинението, Калия прокара няколко пъти треперещи пръсти през косата й. Усещах, как с всяка дума дискомфортът й нараства.

Първите сълзи бяха започнали да извират от очите й. Опита се да ги скрие като погледне нагоре, но съвсем скоро този трик не вършеше работа. Дали не бях прекалил?

Искаше ми се да кажа нещо, с което да разкъсам тягостното мълчание.

Ако имаш кодова дума “кал”, можеш да й кажеш какво знаеш за нейната история (81). Ако нямаш “кал” или изборът не ти харесва, но си избрал си избрал специализация изповедник, мини на 83. Иначе, премини на 82.
81

- Защо плачеш. Думите ми ли те разстроиха? Или е нещо, свързано с Хенрик.

Калия подскочи при споменаването на името и направи крачка назад.

- Какво за него...Какво знаеш?

- Само основните неща – че сте се обичали, но нещата са се объркали и се е наложило ти да напуснеш родното си село. Случайно чух някой да го разказва в кръчмата.

Погледът й бе безизразен. Трудно ми беше да разбера дали ме е чула

- Хенрик е чудовище. Обезумял демон, който причинява болка. Той сътвори заразата. И ме накара да я разпространя

Добави още 2 точки в графа болка.

Премини на 82.
82

- Отче, кажи ми, против Светлината ли е да направиш зло, ако нямаш друг избор?

- Не. Понякога, когато не вървиш по пътя на Светлината, попадаш в тунел и можеш само да вървиш надолу (118).

- Човек винаги има избор, сестро. Това е благословия, но може да бъде и проклятие (84).

- Определянето на това кое е правилно и кое не е в компетенцията единствено на Сетлината. Аз съм просто неин служител (85).
83

- Защо плачеш. Думите ми ли те разстроиха? Или е нещо друго. Можеш да споделиш с мен. Сигурен съм, че ще ти олекне

- Моят любим, – Калия наблегна на думата, но така и не разбрах дали го прави с ирония – заради него напуснах родното си село и загубих всичко, което имах тогава. Жената ме погледна с кървавочервените си очи.

- Хенрик е чудовище. Обезумял демон, който причинява болка. Той сътвори заразата. И ме накара да я разпространя

- Дори ако някой държи най-скъпото ти същество. И заплашва, че няма да ти позволи да го видиш, ако не му се подчиняваш...- гласът й се загуби в плач

- Имаш дете?

Калия кимна

- Мислиш ли, че може да пострада.

Тя поклати глава

- Не, Хенрик го обича. Отче, в този случай, грях ли беше да изпълня волята му и да разпространя заразата?

- Да (86.)

- Не (87.)
85

Калия не каза нищо. Прехапа устни и започна да кърши ръце.

- Калея, не можеш да сложиш личното си щастиете пред живота на много хора. Ще се моля Светлината да ти прости.

- Сестро, всички знаем, че майчиното чувство е много силно. Знаем за разярени вълчици, които нападат случайно приближили се до малките им минувачи. Каквото и да си сторила, сигурен съм, че Светлината ще ти прости.

- Този кучи син ще си плати за всичко, което ми причини – почти изкрещя. Това не ми трябва повече.

Тя бръка в деколтето си и скъса фин медалион, който до този момент нямаше как да видя. Хвърли го. А аз, следвайки някакъв инстинкт, успях да го хвана.