В тази история поемаш ролята на свещеника от храма на Светлината брат Джейкъб. Можеш да разгледаш дневника



страница4/4
Дата10.02.2018
Размер0.49 Mb.
#57675
1   2   3   4

- Благодаря за милите думи, отче.

Увеличи благоразположението с 1 точка.

- Но все пак, искам да внимаваш. Не прави нищо, за което може да те накара да намразиш образа в огледалото.

- Обещавам, отче. Моля те да запазиш призванието ми в тайна. Сигурна съм, че повечето хора не биха ме разбрали така добре, както теб.

Премини на 139.
141

-... това, с което се занимаваш е много опасно. Какво би станало, ако не успееш да неутрализираш мрака от растенията и те увредят болния?

- Отче, знам какво правя. Сторила ли съм нещо, с което да загубя доверието ти?

Намали оценката за благоразположение с 1 точка (дори ако това значи новата стойност да е отрицателна).

- Все още не, но е много вероятно някога да сбъркаш. И тогава може някой да пострада.

Калия присви очи.

- Също както е възможно това да се случи, ако не рискувам с така наречените забранени билки, нали така?

Не можах да отвърна нищо.

Премини на 139.
142

Прошепнах една от молитвите за изгонване на демон.Гласът премина в писклив вой.

“Подозирах, че си силен, отче. Освен това си на свещена земя. Добре, този път ще си отида. Но ще се върна. Можеш да се опиташ да се скриеш от себе си, но не и да успееш да унищожиш Мрака в душата си”

Мини на 145.
143

“Не искаш тя да си тръгва, защото ти е приятно в нейната компания.”

“Тя е просто един от членовете на паството ми. Мое задължение е да отделям няобходимото внимание на всеки от тях. Освен това ми помага в лазарета.”

“Престани да се криеш зад робата си, отче. Аз съм в душата ти и знам какво се крие там.”

“Нима там има нещо, за което не знам?”

“Не, но има нещо, което не би признал пред себе си. Нима не би искал Калия да е твоя спътница в живота? Твоя половинка?”

Усетих топлина да се разлива по бузите ми.

“Като свещеник на Църквата на Светлината, преди 4 години се отказах да търся половинка.”

“В такъв случай, Светлината те е лишила от правото да търсиш щастие!”

Ако се съгласиш с гласа, мини на 146. Ако отречеш, премини на 147
144

Гласът премина в истеричен смях.

“Отче, очаквах, че ще се опиташ да се бориш с мен. Но знай, че нама да успееш. Както казах, аз съм в дълбините на душата ти. Аз съм твоите слабости и копнежи.”

Усетих, че ми прилошава. Нямах друг избор, освен да оставя гласа да говори.



Премини на 143.
145

Когато гласът ме напусна, студена пот бе избила по цялото ми тяло. Седнах на близката пейка и се опитах да се успокоя.

Прекарах остатъка от деня в четене на свещени книги и молитви. Малко преди залез слънце успях да възвърна спокойствието си и да се убедя, че гласът няма да се върне отново.

Премини на 148.
146

“Да, наистина не разбирам защо Светлината изисква това от своите свещеници. Бих могъл да й служа дори ако съм глава на семейство и трябва да се грижа за него. Но надявам се, че има основателна причина за това.”

“Надеждата е хубаво нещо, брат Джейкъб, един от добродетелите на същата тази Светлина. Само си предстви какъв можеше да бъде живота ти, ако не беше облякъл расото. Или да ти нарисувам картинката аз, понеже знам какво се крие в теб?”

Преглътнах шумно.

“Мисля, че няма нужда. Разбрах това, което се опита да ми кажеш”

“Радвам се. А сега ще си тръгна и ще те оставя да търсиш Светлината в себе си”



Запиши си кодовата дума “слава”

Мини на 145.
147

“Не, както вече казах, аз се отказах от правото да създам семейство. Направих го по собствена воля. Защото представата ми за щастието никога не е била това, което ми описваш. Исках да служа на Светлината, да изпълнявам повелите й. И да се грижа за цяло паство. Доволен съм от това, което получавам в замяна. Не бих искал да променям призванието, нито каквото и да било от сегашния ми живот.”

“Не съм убеден, че сам си вярваш, отче.”

Премини на 145.
148

Последните лъчи проникваха през стъкления покрив на Храма на светлината, плъзгаха се по цветните стъкла и образуваха залязващ калейдоскоп по мраморния под. Пламъците над четирите свещника, които обграждаха олтара, отдавна бяха изгаснали. Отправих последна молитва към Светлината и се приготвих да напусна светата обител.

Тогава се появи тя и накара настъпващия мрак да се отдръпне в ъглите. Беше малко момиченце, на не повече от две годинки. С дълга рокля на цветя. И големи виолетови очи.

- Отче, нека Светлината бди над теб! – прошепна тя.

Трябваше ми малко време, за да осъзная, че пред мен бе един от посланниците на Светлината. Ангел.

- Нека Светлината бди над всички свой чада, неземна – леко кимнах с глава.

Момиченцето ми се усмихна. Излъчваше радост, която се предаде и на мен. А умората, която бях натрупал през деня тутакси изчезна.

- Отче Джейкъб, Светлината ти благодари за това, че й помагаш да достигне до душите на хората – гласът й бе нежен като песента на гора, играеща си с повея на вятъра.

Изчервих се. Усетих как в очите ми се появяват сълзи.Нима след всичките тези години Светлината най-сетне реши да ми проговори?

- Ти си един от най-силните воини на Светлината – продължи тя. – Много скоро селото ще има нужда от подкрепата именно на такъв човек. Сигурна съм, че ще успееш да се справиш. Но, ако товарът ти се стори прекалено тежък и не виждаш изход, помоли Светлината да ме изпрати при теб. Можеш да го направиш само веднъж. Още съм малка и слаба, а всяка намеса в делата на хората ме изморява. Много...

Момиченцето залитна, но успя да се задържи на краката си.

- Чие име да кажа в молитвата?

- Клариса...Не губи вяра!

В храма стана тъмно



Премини на 132.
149

- Вземи пример от Калия, тя също е вещица, но използва способностите си само за целите на доброто. На Светлината.

- Тя ли ти каза това....че е вещица?

- Да – отговорих и осъзнах какво съм направил току що.

- Значи нарушаваш неприкосновеността на тайната между изповядващ се и свещеник. Или може би тя се изрично се е отказала от това право?

Не исках да предавам повелите на Светлината повторно, така че просто казах истината.

- Не, Кайн. Не бяхме в изповедалнята, и това ме обърка. Споделеното със свещеник е тайна до момента, в който споделящият изрично не изяви друга воля. Направих грешка, но много исках да ти насоча вниманието ти към вещица, която за момента не гледа към мрака.

- Познавам Калия и се възхищавам на нейните способности...Всъщност, не трябва да говоря за това. Не и пред мним свещеник, който не спазва собствения си канон.

Кайн напусна мястото с бърза крачка. Последните му думи, обаче, отекваха в съзнанието ми години на ред. Останах известно време, колкото да се опитам (неуспешно) да събера мислите си, след което се върнах в лазарета.

Запиши си кодовата дума “гордост”.

Премини на 24.

150


Главоболието ми се усили до толкова, че ми идваше да викам от болка. Светът бавно потъмня.

В мислите ми се появи Клариса.

- Отче, няка Светлината върне мира в душата ти!

И настана блажена тишина.

Неохотно отворих очи. Последните ми спомени бяха от каменистия път. Очаквах да съм някъде там, в района на къщата на Калия, но видях, че съм си в спалнята.

-Отче, успя ли да си починеш? – чух познатия детски глас

Погледнах към вратата.

-Да, Клариса, благословена да е Светлината. Не си спомням как попаднах тук.

Ангелчето ме погледна с виолетовите си очи.

-Върна се без чужда помощ, отче. Само имаше нужда от малко напътствия. Явно битката с демонолога те е изтощила много – мигна и светлината, която излъчваше се усили.

Станах и изтупах расото си. Беше цялото в пръст и листа.

-Казано е: не е важно дали дрехите ти са мръсни, а колко чиста е душата ти.

Усмихнах се.

-Отче, в състояние ли си да влезеш в още една битка в името на Светлината?

Погледнах я очудено. Явно не се шегуваше.

-Аз съм свешеник. Винаги съм готов, дори на предсмъртния си одър – въздъхнах. - Макар че, малко ми дойде в повече.

-Знаех си, че Светлината може да разчита на теб, отче. Чувал ли си за легендата за затворените ангели?

Това, обаче, е друга история. Сега можеш да прочетеш раздела “оценка на играта”.


Оценка на играта
Поздравления за достигане до победния край в това приключение. Надявам се не са ти убягнали важните елементи от историята.

За читателите, които ценят състезателния елемент, е предвидена оценка на играта. Пътят на Светлината е написан така, че късметът и правилните решения да водят до по-голям успех във финалната битка. Именно за това, сумата в графа “щети” е основна за съставяне на оценката. Максималната възможна стойност на “щети” е 9 при специализация изповедник / лечител и 10 при специализация екзорсист.

За да получиш оценката за играта, към “щети”

- добави 1, ако си избрал специализация различна от екзорсист и нямаш нито една от кодовите думи: “слава”; “гордост”; “сянка”; “дом.”

- извади 2, ако имаш кодова дума “сто”.

Възможни са резултати от 3 до 10.

ДНЕВНИК
- КОДОВИ ДУМИ:

- СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ:


- РАЗГОВОР С КАЛИЯ

- - - благоразположение: 0

- - - болка: 0


- БИТКА С ДЕМОНОЛОГА



- - - щети: 0
- ОЦЕНКА НА ИГРАТА:
Каталог: Konkurs 2
Konkurs 2 -> Стартира тазгодишното издание на конкурса „Учител-будител във виртулното пространство“
Konkurs 2 -> Схемата на схемите
Konkurs 2 -> Формуляр за участие в конкурса на Public Republic
Konkurs 2 -> Решение No 10827 на вас от 2003 г. Дв,бр. 106 от 5 декември 2003 г
Konkurs 2 -> Конкурса за длъжността „съдебен секретар" и информация за провеждане на третия етап І. Резултати от втория етап на конкурса за длъжността „съдебен секретар"
Konkurs 2 -> Редникът от Трета рота
Konkurs 2 -> Пътят на Предопределението
Konkurs 2 -> Конкурс постери детски градини Първо място: Детска градина „Синчец пг1 и пг2
Konkurs 2 -> М. Дж. Необходими пояснения


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница