В тази история поемаш ролята на свещеника от храма на Светлината брат Джейкъб. Можеш да разгледаш дневника

90

Коленете на Калия се прегънаха и тя започна да губи равновесия. Трябваше ли да я хвана (99) или да не се намесвам, дори с риск да падне и да се нарани (100)?

- Защо си се притеснявал за мен, отче. Знам, че отговаряш за всички хора в своето паство...но не очаквах да го чуя от теб.

- Знам за личните ти проблеми с Хенрик (94). Нуждаеш се от кодова дума “кал” за този избор.

- Ти си най-добрия билкар в района. Без теб трудно бихме се справили с нова зараза (92).

- Страхувах се, че може също да си се разболяла и да не си на място, където да могат да ти помогнат (93).
92

Калия кимна.

- Предполагам, че трябва да съм поласкана от този отговор.

Мини на 95.
93

Добави 1 точка благоразположение.

Калея се усмихна.

- Отче, поласкана съм от вниманието, което ми отделяш.

Мини на 95.
94

Добави 2 точки благоразположение.

Калия се сепна при споменаването на името и направи крачка назад.

- Какво за него...Какво знаеш?

- Само основните неща – че сте се обичали, но нещата са се объркали и се е наложило ти да напуснеш родното си село. Случайно чух някой да го разказва в кръчмата.

Погледът й бе безизразен. Трудно ми беше да разбера дали ме е чула

- Хенрик е много лош човек. Ако проявяваше и половината от топлотата, която чувствам от теб, животът ми щеше да е много по-щастлив.

Тя бръка в деколтето си и внимателно свали изящен медальон, който до този момент бе незабележим.

- Подарък ми е от Хенрик, но не искам да го нося повече. Мисля, че е най-добре да го вземеш.

Приех подаръка машинално.

- А сега, може би е най-добре да си отидеш.

Объркан се насочих към вратата.

- Брат Джейкъб, моля да ме извиниш. Изморена съм и искам да си почивам.

Послушах молбата й.

Мини на 98.
98

Вратата се отвори с познатото скърцане. Тогава го видях в цялата му страховита мощ. Беше висок над два метра, с дълга, гарваново черна коса. Носеше фина червена роба, с бродирани с лъскав черен конец руни. А очите му бяха съвсем черни – склери, ирис и зеница.

“В името на светлината, какво е това?” – помислих си и в главата ми изплуваха смътни спомени за истории, в които канят в душите си демони, за да се възползват от силите им. Побиха ме тръпки.

Ако имаш кодова дума “контакт” – мини на 101. Ако нямаш “контакт”, но имаш “букет” – мини на 102. В противен случай - 104
99

С две крачки стигнах до нея и я хванах под раменете. Усетих как в бузите ми се разлива топла вълна. Не беше редно да съм толкова близо до нея, но иначе можеше да се нарани при падането.

В този момент...

Запиши си кодова дума “контакт”.

Мини на 98.
100

Калея направи опит да се задържи на крака, но единственото, за което имаше сили бе да се свлече ефирно на земята.

От главата му с плисък на кръв излязоха два рога закривени рога.. Гъст облак от мрак обви горната половина от тялото му. Гласът му отекна във всеки ъгъл на стаята.

- Какво значи това, отче?! Нима се криеш зад бялото расо, за да бъдеш с моята Калия? Мислиш, че Светлината ще те спаси от това, което съм ти приготвил? Срещни се с Мрака. И да останеш там завинаги!

Ако имаш кодова дума “букет”, мини на 102. В противен случай – 103.
102

- Подарил си й цветя? Така ли правят свещениците, които служат на прехвалената Светлина. Отче, нека прекъсна смешния театър, който играеш и се насладя на последния ти дъх.

От кръста му се появиха четири пипала, завършващи с остри куки. Изглеждаха като направени от мрак.

Премини на 103.
103

Знаех, че трябва да действам бързо, ако искам да имам някакъв шанс да се справя с демонолога.

- Отче, давам ти минута, за да напуснеш – гласът му бе плътен и много властен. Изпитах моментално желание да му се подчиня, макар нещо в мен да ми подсказваше, че е по-добре да остана на мястото си.

Думите ми се редяха една след друга с изумителна скорост. Един от аспектите на молитвата бе осигуряване на защита.

- Само Светлината може да ръководи. Не желанията на обикновен човек – троснах се

- Отче, много скоро ще разбереш, че не съм просто човек – изкривената му усмивка разкри остри зъби. - Кажи си молитвата, защото ще ти е последна

Премини на 103.
107

Последната дума накара демонолога да пищи.

Молитвата се получи с една идея по-сложна, отколкото ми се искаше. Последната дума накара демонолога да пищи.

Извадих рисунката от пояса си. Може би ръцете ми трепереха, защото почти веднага я изтървах. Тя се плъзна по пода, сякаш направлявана от невидима сила и спря пред домонолога. Той я погледна въпросително, след което от очите му бликна кръв, която се стече по бузите. Тялото му се сгърчи в кратка, но силна агония.

Извадих от пояса си малката кукла. Допира до мекотата й за секунда ме накара да се почувствам спокоен.

“Затвори очи, отче” – сякаш чух гласа на Клариса. Доверих и се. Куклата избухна в море от светлина, което ме заслепи дори през клепачите и ме накара да загубя представа за времето и пространството. От унеса ме изведи рева на демонолога. Когато очите ми се възстановиха видях, че бузите и ръцете му са обгорели.

Запиши си, че си му нанесъл 2 точка щети. Задраскай кодовата дума “час”. Върни се на 103.
111

Обърнах се и се хвърлих върху масата, където бе осветената вода. С потрепващи ръце махнах запушалката и я хвърлих към демонолога. Той дори не се опита да я избегне. Но, когато първите капки го докоснаха се чу свистене, последвано от див рев.

Погледът му попадна върху медальона и той застина.

-Как е възможно? Какво прави при теб? Това е подаръкът ми за годишнината ни! – той погледна към Калия.

-Да, поредната ти играчка, която причинява болка – изсъска вещицата.

Бижуто се отвори и отвътре излетя голямо насекомо с три жила. Гадинката се насочи право към него, кацна на дясната му вежда, въпреки опитите му да я удари с рука. Насекомото заби жилата си едно след друго..

Запиши си, че си му нанесъл 1 точка щети. Задраскай кодовата дума “медальон”. Върни се на 103.
113

Ако имаш кодовата дума “букет” или “контакт”, мини на 116. В противен случай, на 117.
114

Ако имаш кодовата дума “гняв”, мини на 115. В противен случай, на 113.
115

Калия изпищя. Протегна лявата си ръка, така че дланта бе насочена към демонолога

- Хенрик, заради всичко, което ми се случи по твоя вина, заради Мрака, който остави да проникне в душата ти...

Тя затвори очи и сведе глава, без да сваля ръката си

-...нека всичко свърши!

На дланта й се появи тъмен отвор, от който изпълзя малко пищящо същество. Последваха го поне още десет. Заради шока ми трябваше известно време, за да осъзная, че това са прилепи.

Ятото направи няколко кръга около мъжът, след което се нахвърли върху него

Кръв плисна по близката стена.

Изглежда бях изчерпал всичките си възможности в тази битка, а той все още бе на крака. Излъчваше неподправена увереност и жестокост. Наполовина човек, наполовина демон. Дали наистина изучаването на демоните можеше да ти даде сила, недостижима дори за Светлината? Изненадах се от себе си, но освен страх, в този момент изпитах и възхищение към този нечовек.

Както и към силата на чувствата му, които разпалиха ревността в него, макар и без основание.

Той идваше към мен. За мен. За душата ми. Трябваше да се помоля отново, но вместо това само гледах как мрачната фигура се приближава с всеки удар на сърцето ми.

Изглежда бях изчерпал всичките си възможности в тази битка, а той все още бе на крака. Излъчваше неподправена увереност и жестокост. Дали наистина изучаването на демоните можеше да ти даде сила, недостижима дори за Светлината? Изненадах се от себе си, но освен страх, в този момент изпитах и възхищение.

Той идваше към мен. За мен. За душата ми. Трябваше да се помоля отново, но вместо това само гледах как мрачната фигура се приближава с всеки удар на сърцето ми.

Ако имаш поне две от посочените кодови думи: “слава”, “гордост”, “сянка” или “дом”, премини на 131. В противен случай, продължи с четенето на този епизод.

Виж колко точки има в графа щети. Ако са поне 5, мини на 119. В противен случай – на 121.
118

Мини на 85.
119

На крачка от мен, демонологът падна на колене. Погледна към мен и се строполи настрани. Последният му дъх изхвръкна от дробовете му с хъркащ звук. Тялото на Хенрик започна да се променя.

-Точно както пише в книгите – промълви Калия. – Когато обладаният от демони умре, тялото му се връща към състоянието си към деня на инвокацията. Защото това обикновено е моментът, в който той губи душата си.

Жената поднесе пръст към устните си, след това докосна с него тези на демонолога.

- Сбогом, Хенрик. Светът ще бъде по-добро място... без теб.

Няколко сълзи звучно капнаха на пода.

- Благодаря ти за помощта, брат Джейкъб. Но сега искам да ме оставиш да изпратя избранника на сърцето си както си му е реда. И да намеря сина ни.

Имаше десетки въпроси, които исках да й задам. Но знаех, че сега не му е времето.

Затворих вратата зад себе си. Нещо ме придърпа обратно с нечовешка сила и черепа ми се удари в бравата.

Демонологът достигна до мен. Погледът му се впи в лицето ми. Усетих, как живота ме напуска...

Явно болестта го беше изтощила много, защото въпреки прегледа, Бабел не се събуди.

Преди да изляза от лазарета, чух хъркането на Флоренс. Зачудих се дали да не го събудя, но се отказах. За сега всичко изглеждаше под контрол.

Премини на 65.

123

- Как е сърцето ти? – попитах го

- По-добре е отче... – той си пое трудно въздух, след което получи спазъм и се закашля. – Може би ми е време да поема в тъмния тунел.

Какво ще отвърнеш?

- Рано ти е. Сигурен съм, че Светлината ти е отредила още много дни (62).

- Не знам, само Светлината може да каже (63).

- Ако наистина Светлината е решила така, трябва да си подготвен (64).

- Хайде, Кайн, виждам, че нещо те измъчва. Сподели с мен. Ще ти олекне. А може и Светлината да успее да ти помогне.

Момчето ме погледна с тъжните си черни очи и кимна.

- Има едно момиче...Казва се Магдалена. С най-добрия ми приятел Айкън...Ние, много я харесваме и обичаме да се разхождаме с нея. Само че, аз не искам Айкън да идва с нас. За това, направих едно заклинание, с което исках да нараня крака му.

Момчето сведе виновно поглед. Доближих се до него и поставих ръка на рамото му.

- Синко, проблемът е, че се опитваш да достигнеш до нещо светло със средствата на Мрака. А трябва просто да погледнеш към Светлината

- Нима Светлината може да ме доближи до нея – попита несигурно той

- Не знам, Кайн. Но знам, че пътят на Светлината е създаден да носи радост. А на Мрака – страдание. Когато си мислиш за нея, за какво се сещаш?

Кайн се усмихна.

- Какво значи да вървя по пътя на Светлината, отче?

- Да не правиш повече магии (39).

- Да не нараняваш околните (45).

- Казано е: пътят на сърцето е пътят на Светлината. Освен това, Кайн имаше някои проблеми, но обеща вече да се обръща към Светлината, когато има нужда от помощ.

Когато излязихме от изповедалнята, тя хвана Кайн за ръката. Малко преди да напуснат храма, момчето се обърна към мен с широка усмивка за благодарност.

Запиши си кодовата дума “дъга”.

Време бе да се върна в лазарета. Премини на 24.

- Ти искаш да си щастлива, нали? – отвърнах многозначително

Когато излязохме от изповедалнята, Магдалена мина покрай Кайн без да му обърне внимание и напусна храма. Младежът ме погледна въпросително, след което се опита да я настигне.

Започнах да изпитвам угризения. Бях обещал да помогна на момчето, а всъщност го бях наранил.

Някакси успях да се убедя, че не съм постъпил толкова зле. Знаех, че в лазарета имат нужда от мен, за това се отправих натам (24).
127

Явно реакцията ми е била твърде крайна, защото Кайн просто отказа да продължи разговора с мен.

Нямах друг избор, освен да се върна в лазарета (24).
128

Стъпвах по острите камъни без да обръщам внимание на болката. В душата ми вилнееше буря. Чувствата се сменяха едно след друго – както бързо движещите се облаци се изпречваха на пътя на слънцето и го скриваха, само за да се отдръпнат секунди по късно.

Благодарих на Светлината, за това че ми помогна да се справя с препятствията. Помолих се да даде сили на краката ми, за да се прибера до светата й обител. Чувствах се изморен. Много изморен.

“Разбра ли какво направи, отче? Видя ли на какво е способна твоята Светлина. Днес уби човек, брат Джейкъб. Уби го с молитва. Обясни ми тогава, каква е разликата между теб и изчадията на мрака, с които трябва да се бориш” – изсъска тихият глас.

“Аз, не исках да умира... Молех се за защита и избавление”

“Значи така го наричате вие, светлите хора. А да споменавам ли, че по този начин лиши едно дете от баща си и любима от половинката си?”

“Между тях не бе останало нищо от светлината на любовта...”

“Откъде знаеш, отче? Нима някога си бил в такава ситуация? Нима това, което за теб е краят не е просто малка семейна караница. Което за теб и Светлината, на която служиш бе извинение за екзекуция”

Силно главоболие ме повали на земята.

“Чакам отговор, брат Джейкъб!”

-Светлината сгреши... (129).

-Той отдавна беше мъртъв... (130).
129

“Сигурен ли си, Джейкъб? Нима не са те учили, че Светлината никога не греши, че нейният път е правилен?”

“Освен това са ме учили, че тя е всемогъща. А днес не успя да спаси Хенрик, да изгони демона от него и да го пречисти”

Запиши си кодовата дума “сто”

Премини на 150

“... по свой собствен избор е приел демона в душата си и му е позволил да пусне корени в нея. Именно той е убил Хенрик. А Светлината е силна, но дори тя не може да помогне на този, който сам се скрива от нея.

Премини на 150
131

Когато кокалестите му пръсти се впиха в гърлото ми, отправих последната си молитва към Светлината. Но тя остана нечута. Тя ли ме бе изоставила, или аз се бях откъснал от нея?

Потопих се в море от болка, което ме отведе в дълбините на мрака.

Злощастен край на приключението. Моля, върни се на 1 и започни от начало.
132
На другата сутрин влязох в храма и забелязах, че не съм сам. На една от пейките бе седнал съдията Дрейл. Високата му прегърбена фигура бе обърната с лице към олтара, а ръцете му бяха сключени като за молитва.

Изненадах се, че бе дошъл тук толкова рано, тъй като не бе от най-честите посетители на храма.

Когато ме чу се сепна и се изправи.

- Добро утро, отче!

Под очите си имаше торбички, а в гласа му се четеше нетипична слабост.

- Нека Светлината води твоите стъпки, братко. Какво мога да направя за теб?

- Отче, мога ли да разчитам на дискретност. Има нещо, което трябва да обсъдя с теб.

Кимнах и го поканих да ме последва в изповедалнята. Беше малка, наполовина подземна стая с две кресла с долепени гърбове.

- Джейкъб, мисля, че синът ми Кайн е вещер – гласът му стана дрезгав.

Познавах Кайн още от малко момче. Правеше впечатление на добър и послушен. Но в последно време нещо в излъчването му се беше променило. Сякаш Светлината не успяваше да го докосне и той оставаше сам в мрака.

– Вчера – продължи съдията - намерих бележка с някакви странни стихове, от които ми настръхна косата. А и случката от миналата седмица...

Последва дълга пауза. Не можех да го видя, но ми се струваше, че е променил решението си и не иска да говори.

133

- Да речем, че са символи, за които вярвам, че ми помагат да лекувам. Както вече може би си успял да се убедиш, често приготвените от мен отвари успяват да помогнат на болните да се почувстват по-добре.

- Въпросът е труден – каза тя, докато погледът й блуждаеше по стените на храма. – Определено не изпитвам същото като теб, отче. За мен тя е само частичен източник на лечение. В комбинация със силата на водата или определени растения, може да възстанови здравето на болните. Но, само толкова.

Усмихнах се. Явно бе от хората, които не приемаха Светлината в сърцето си, дори да й служеха.

Можеш да се опиташ да я убедиш в значимостта на Светлината, дори с риск да бъдеш досаден (138), да я попиташ за символите на роклята й (ако все още не си го направил - 133) или да не казваш нищо (139).
135

- Като послушник посветих много време в изучаване на билките. Обясняваха ни, че някои видове са твърде опасни, за да бъдат използвани. Горски пламък, каменна гъба, момина коса. Тези растения са забранени, но ти често добавяш отвари от тях в мазилата, които приготвяш.

- Да, отче. И те стават по-лековити. Разбира се, имат нужда от специална обработка, защото имат неприятното свойство да абсорбират много Мрак. Какво казва Църквата на Светлината за тези, които използват тези билки? – в очите й пробляснаха искри.

- Че обикновено са вещери. Хора, които бродят на ръба между Светлината и Мрака и неминуемо падат в лапите на последния.

- Значи си знаел през цялото време?

- Да, сестро

- Какво е твоето мнение?

- Одобрявам... (140).

- Не одобрявам (141).

- Отче, разумът ми казва, че трябва да мълча, но интуицията ми подсказва, че мога да ти се доверя. Това са знаците на петте елемента, – тя изпъна ръката си пред мен и ми показа символите един по един – слънцето, което за теб би означавало Светлина, е огън и смелост. Капката е вода и лечение, разбира се, за теб това може да е осветената вода, която често добавям към мехлемите си. Скалата е земя или непоколебимост. А вихърът е въздух или промяна. Сърцето е дух. Нещо, което ти би нарекъл душа.

- Значи ти си...

- Названието не ме притеснява отче. Вещица. Какво са ти казвали от Църквата на Светлината за нас?

- Че сте хора, които бродят на ръба между Светлината и Мрака и неминуемо падат в лапите на последния.

- Брат Джейкъб, заедно сме излекували десетки болни. Познаваш ме от известно време...Как приемаш факта, че в лазарета работиш с вещица?

Калия се усмихна, но червенината по бузите й издаваше напрежение.

- Одобрявам... (140).

- Не одобрявам (141).
137

- Съжалявам, отче, не мога да ти кажа. Има неща, които е най-добре да останат неразкрити.

Кимнах.

- Както решиш сестро. Всеки има правото да говори или да мълчи. Ако решиш, че имаш какво да споделиш с мен, аз съм насреща. Без значение дали става въпрос за това или нещо друго.

Започнах да рецитирам една от заучените речи подходящи за случая, но така и не успях да я завърша. Калия повдигна отворената си длан и ме прекъсна:

- Отче, извинявам се, но в момента нямам време. Може да продължим някой друг път?

Намали оценката за благоразположение с 1 точка (дори ако това значи новата стойност да е отрицателна).

Премини на 139.
139

- Трябва да тръгвам, брат Джейкъб. Налага се да намеря няколко стръка речна мерудия. Тя цъфти само за ден приблизително по това време на годината.

- Отиди си с мир, сестро.

- Скоро ще дойда да си взема цветята.

Калия направи лек реверанс и напусна храма.

“Не искаш да си тръгва, нали така?”

Огледах се, но не успях да определя от къде идва гласът.

“Не ме търси, отец Джейкъб. Защото аз съм там, където ничии очи не могат да проникнат.

“В душата ми ли?”

“Точно така.”

Усетих вълна на страх да се надига в мен.

“Кой си и какво искаш. Нека Светлината ме пази от злото”

“Аз съм отражение на твоята истинска същност. Знам от какво се нуждаеш и какво искаш....”

Ако се опиташ да се бориш с гласа, мини на 142, ако си избрал специализация екзорсист или на 144, ако не е. В противен случай, можеш да го изслушаш (143).
140

- Калия, един от най-важните уроци, който научих в Църквата бе да си съставям мнение за някого само на база на делата му. Използваш това, което умееш, за да служиш на каузата на Светлината. За мен, ти вървиш по пътя на й, без значение какво е официалното становище на Църквата. А то дори не е заклеймяващо, а просто съдържа предупреждение.