Аз често си мисля за едно изречение в Библията, където се казва, че Бог изпраща най-много изпитания на тези, които обича

Но да се върнем на отдавнашната Вангина мечта - да построи църква. Тя е вече една красива реалност. Ако сега отидете на Рупите, още отдалече ще видите медното кубе на храма, наречен от Ванга на света Петка - нейна покровителка и защитница на семейството. Сградата не е голяма, но е с много интересна архитектура и е строена по нова технология, не прилагана досега в църковното православно строителство.

Отвън по желание на Ванга е измазана с искрящо бяла мазилка от мраморно брашно, та да се вижда отдалече. За кратко време се построи тази църква - няма и две години. Ванга започна строежа със своите спестени пари, но се разбра, че те няма да бъдат достатъчни. Тогава помоли да обявим банкова сметка, за да поиска на свой ред помощ от хората и да реализира своята мечта. Откликнаха стотици хиляди души. Всеки изпращаше или даваше на ръка на касиера колкото има. Ванга задължаваше определените от нея длъжностни лица, ангажирани със строежа, да издават квитанции и да вписват името на всеки дарител в специална тетрадка независимо от сумата. Аз бях свидетелка на една такава случка: възрастна жена беше дала на касиера 0.50 лв. за дарение на църквата и той дойде да пита Ванга какво да прави с тези нищожни стотинки. Ванга се ядоса и каза, че тези пари имат много по-голяма стойност от най-голямата сума, защото са дадени от беден човек от сърце, и нареди на касиера да издаде на жената квитанция за сумата от 0.50 лв. и да я запише на видно място в книгата на дарителите.
Всъщност ние вкъщи отдавна живеехме с идеята за църквата. Още преди първата копка Ванга се консултираше с различни хора и обсъждаше с тях надълго и нашироко всички подробности от вътрешната й наредба. От повече от две години се разискваха кандидатурите на по-млади и по-възрастни свещеници, които биха могли да служат на Рупите. Ванга имаше съвсем точна представа какъв трябва да бъде служителят на този храм, какви качества да притежава, колко висок морал и каква голяма вяра да го ръководят, за да бъде истински пастир на посещаващите го вярващи. Още тогава беше определено какъв цвят да бъдат различните покривала и покривчици, как да изглеждат църковните треби, от какво да бъде изработен купелът за светото кръщене. Разбира се, много внимание се отдели и на материала, формата и големината на камбаната, която според Ванга трябваше да притежава точно определен сладкогласен звук, за да вълнува слуха и душата на всеки, заслушал се в гласа й.

По повод на камбаната се сещам за един разказ на Ванга. Преди 16 години, когато в София беше построен мемориалът „Камбаните”, посветен на първата международна детска асамблея, Людмила Живкова посетила Ванга, а тя я запитала: „Какво сложихте най-отгоре? - Камбани - отговорила Людмила. Защо камбани - попитала Ванга, - вие нали сте атеисти, не вярвате. Да бяхте сложили пушки, те също издават звуци, гърмят...” Не зная какво е отговорила Людмила, но по повод на тази среща по-късно Ванга заключи: „Виждаш ли, никакъв строй не може да заглуши гласа на камбаните, защото те предават звуците на божествените светове.” Но каквото и да пиша тук, страничният наблюдател не би могъл да усети огромното вълнение на Ванга от започването на строежа на църквата „Света Петка” в Рупите, нито пък въздействието върху хората от това дело. За да може да добие той вярна представа, трябва да е бил на празника Петковден, който Ванга организира и дава курбан за свое здраве и за здравето на всички хора. Затова аз ще се опитам да опиша един такъв празник.

За много от гостите празникът на света Петка и курбанът на Ванга в нейна чест се преплитат в едно цяло, затова още в началото на деня навсякъде се усеща една тържественост и радост от предстоящите вълнуващи часове.

Какви празници ставаха в Рупите.

Сякаш някаква светлина залива всички хора и те изглеждат красиви и добри, отпускат се, оставят лошите си мисли някъде далеч отвъд местността. Самата тя изглежда променена от доброто им настроение.

Докъм десет сутринта се насъбраха няколко хиляди души. Докато чакаха да дойде Ванга от Петрич, мнозина се запътиха към църковния строеж. Разпитваха за работата около строителството, правиха си снимки за спомен. Други пък отрупаха дървеното скеле и всяка вдлъбнатина с пари, дарове и цветя. Такова чудо не бях виждала, но някакъв човечец ми каза, че в това няма нищо чудно, защото те знаят, че света Петка отдавна присъства в съзнанието на местните хора като покровителка на този край и фактически църквата й отдавна действа в сърцата им.

Малко след десет часа пристигна от Петрич Ванга и седна на обичайното си място - дървената пейчица пред двора на къщичката. Веднага около нея се натрупаха много хора, защото всеки искаше да й целуне ръката в знак на почит и да я поздрави с празника. И пред Ванга се натрупаха много дарове. Сръчните домакини бяха опекли красиво нашарени обредни хлябове, а сладкишите и другите вкусни ястия не можеха да се изброят.

След около час пристигнаха свещеници от Сандански и Петрич. Имаше и един дошъл чак от Варна, та станаха петима. Отслужиха отвън на поляната пред Вангината къщичка тържествен водосвет, маслосвет, прочетоха седемте евангелия. Цялото мнозинство от хора, застанали около Ванга, обърнати на изток, с лице към строежа на църквата, държаха запалени свещи и слушаха изреченото от свещениците с голямо внимание. Не зная дали всички бяха ревностно вярващи, на благоволението, с което присъстваха на импровизираната църковна служба на полето, смирението и съпричастието, което излъчваха лицата им, бяха все чувства, достойни да бъдат уловени и нарисувани от четката на велик художник. Сцената беше много впечатляваща.

Мислех си тогава, че няма политическо или обществено събитие сега, в нашето бурно всекидневие, което така спонтанно да събира тълпи от хора, както тук, и то в името на благородни и възвишени цели, на доброта, взаимопомощ и вяра, както прави личността и авторитетът на Ванга.

Веднага след четенето на евангелията последва освещаването на агнето, което беше предназначено от Ванга за курбан и само след минути кръвта му обагри земята. Последваха го още четири други - дар от други хора. След около час зад стените на строежа закъкриха два големи казана, пълни с късове месо и прясно зеле - така, както се приготвя курбан в този край. Хората се разпръснаха из поляната и се заприготвяха да празнуват...

В същото време Ванга кръщаваше заедно със свещениците и стана духовна майка на четири деца и на една майка, а след това венча и две млади двойки, също нейни кръщелници. Жалко, че не сме водили точна статистика, но до момента, в който пиша, вероятно броят на въведените в православието младенци е повече от 10 000. Не е малка работа да станеш духовен наставник на толкова много хора, а и на целите им семейства; стремежът на Ванга в това отношение е равен на неуморната дейност на библейските апостоли. Някой може да помисли, че хората молят Ванга да стане кръстница на децата им само от суета, защото е популярна в целия свят, но аз смятам, че причината е друга, затова се изкушавам да разкажа споделеното от някои от гостите, с които се запознах на празника:

Голяма мъка сполетяла Стойна X. от гр. Сливен. Синът й, 18-годишен, загинал при катастрофа. Един ден дошла да търси утеха при Ванга, а тя й казала, че мъртвия младеж ще се върне чрез друго дете, момче, което жената скоро ще роди. Ванга сама пожелала да кръсти детето, когато се роди, и когато започнало да расте, носело много радост на родителите си, а майката непрекъснато откривала прилики с починалия син.

Друга жена, Цветана, загубила сина си, когато бил войник. Ванга и на нея предсказала скорошно завръщане на детето й. Когато жената пак родила бебе, отново момче, Ванга и на него станала кръстница и му сложила името на загиналия войник.

С разстроена психика жена от дълго време посещавала Ванга на Рупите и тук намирала успокоение. Тя се разболяла преди време след свада със съпруга си, който я изгонил от дома им, и жената се скитала от място на място без цел и без надежда да оздравее. Един ден Ванга я повикала и й казала, че в скоро време ще оздравее, ще се омъжи отново и дори ще има дете. Думите на Ванга направили чудо. Станало така, както била предсказала. Жената се освестила, станала разумен и стабилен човек, а после срещнала добър мъж, приела предложението му да се омъжи за него и родила едно прекрасно бебе.

Възрастна мома, загубила отдавна надежда, че ще може някога да се омъжи, дошла при Ванга да търси помощ и съвет за някаква своя болест. Освен лек Ванга й казала, че определеният за нея жених от небето ще се появи след година време и ще идва отдалече. И станало точно така, а щастливата младоженка поканила Ванга да я венчае.

На много комунисти Ванга върна вярата в Бога и ги кръщаваше тук, на Рупите, заедно с децата им и независимо от постовете, които заемаха. Като знаем как Ванга разсъждава за разплатата, не е чудно, че почти всички деца на „височайшите другари” имаха немалко проблеми...

Синът на С. А. бил с психични отклонения вследствие на катастрофа с кола. След като Ванга го кръстила, той се оправил, оженил се, а Ванга го и венчала.

Ванга кръстила и един друг младеж от известно семейство, който бил крадец, рецидивист. Той бил толкова впечатлен от ритуала на светото кръщене и толкова поразен от думите на Ванга, която подробно очертала неговото бъдеще, че рязко променил живота си и станал добродетелен човек.

Говорих и с майката на двете момчета младоженци. Тя пък не можела да износва децата си и около третия месец на бременността правела спонтанни аборти. Ванга я посъветвала при следващото забременяване да нарече плода в утробата си на нейното (Вангиното) име. И отново станало чудо. Жената износила плода нормално и родила не едно, а две момчета близнаци, които, както споменах, Ванга венча на празника заедно.

Шестгодишно дете не можело да говори, но след като било кръстено от Ванга, съвсем скоро проговорило внезапно и родителите му не били на себе си от радост. Сега детето е вече голямо и е отличен ученик.

На „стари” години Ванга кръстила и една жена с доста нисък морал. Кръстила я заедно с двете й деца, заради които жената била дошла при Ванга. От този момент жената коренно променила своето поведение и в семейството им най-после дошли спокойствието и разбирателството.

Преди време Ванга станала кръстница и на мъж на години, който най-безотговорно напуснал семейството си и времето му минавало по кръчми и заведения в компанията на пропаднали „приятели”. Оставил на произвола на съдбата трите си деца и изобщо не се интересувал от тях. Един ден отишъл при Ванга, за да му каже как да открие една кражба, но вместо за откраднатия предмет разговорът протекъл в друга посока. Мъжът чул много остри и горчиви думи за себе си от устата на Ванга, но признал, че са справедливи. Ванга му описала и случки от разпуснатия му живот и човекът за първи път съзрял цялата грозота на дните си. Съгласил се веднага, макар и на тези години, да бъде кръстен от Ванга, за да придобие, както се изразила тя, „духовна закрила и наставничество от Бога”. След срещата мъжът се завърнал в семейството си и отново се оженил за съпругата си, с която бил разведен от доста време.

После Ванга ги венчала в присъствието на децата им. Забелязала съм, че болни деца, кръстени от Ванга, после много бързо се подобряват и оздравяват. Нейният коментар е, че тези деца боледуват, защото нямат свещено миро, давано при кръщението, а то е най-мощната физическа и духовна закрила на малките същества.

Запознах се и с майката на една девойка, която започнала да бяга от къщи и живеела някакъв свой живот. Къде и с кого, родителите не знаели и много се тревожели за съдбата на детето си. Един ден майката не издържала и дошла при Ванга да я попита какво да правят. Ванга най-напред я укорила.

Казала й: „Няма го онзи духовен пръстен, в чието обкръжение да се развиват децата ви, защото не сте ги научили нито на труд, нито на вяра.” После й препоръчала да направи всичко възможно и щом девойката се появи вкъщи, веднага да я доведе при нея на Рупите.

Когато дошли, Ванга подложила момичето на своя своеобразна „терапия”. Възложила й, като се върне вкъщи, да купи бял долен спален чаршаф и собственоръчно да го избродира по края с кръстчета (кръстат бод). След това да го донесе при нея да оцени работата й. След като Ванга одобрила бродерията, препоръчала на момичето да спи само на този чаршаф и да го пере отделно от другите дрехи. Мисля, че не е нужно да пиша подробно, че „лечението” било много ефикасно и бързо променило психиката и поведението на „бегълката”. Девойката се върнала и в училище, завършила и преди две години се омъжила. Кума на сватбата била, разбира се, Ванга...

Но да се върнем отново на честването на Петковден. Докато свещениците привършваха венчавките, отвън на поляната вече беше наредена дълга празнична трапеза. От единия й край другият не се виждаше. Какво ли нямаше по отрупаните маси! Жени принасяха готвеното от курбана. Завдигаха се наздравици по повод на празника, кръщелниците, младоженците и, разбира се, на Ванга. По едно време отнякъде се появи и цигански сватбарски оркестър. Повикал ли беше някой музикантите, или сами бяха усетили веселбата, не зная, но бяха добре дошли. Разпоредено им беше да свирят само български песни и хора. Ванга каза: никакви кючеци, никакви „цигании”, честваме българска светица! И се понесе надалече из полето респектиращата местна мелодия на тежко македонско хоро И уж гостите бяха уморени, уж бяха гладни, а веднага наскачаха стотина души и бързо извиха двукатен пръстен около трапезата. После хорото се разтегна и огради и строежа на черквата. Заприлича ми на някакъв ритуал, който се създаваше тук и в момента. Играещите сякаш го съзнаваха и пристъпяха толкова важно и еднакво, като да бяха репетирали преди това. След това хорото заситни, страстите се разгорещиха и веселбата обхвана всички.

Един от строителите, приел доброволно ролята на гид, въпреки разгорещената обстановка все още не напускаше поста си и обясняваше на последната групичка любопитни как е построена черквата, колко средства и материали са вложени, кой ще прави иконостаса и кой след време ще я изографисва... А по масата заситените вече хора започнаха разговори помежду си и заобсъждаха проблемите, които ги вълнуват. Лека-полека започна да се стъмва, но никой не мислеше да си ходи. Тук се празнува до сутринта. Импровизираната програма продължи и отново вдигна градуса на веселието. Актриса от театъра в Струмица, Македония, изпълни някаква поема, а след нея прочут оркестър за македонски песни от Скопие повиши настроението до небето.

И само Ванга някак не се вписваше във всеобщото веселие. Замислена, мълчалива, вглъбена в себе си, почиваща си от многобройните задължения, като дискретна домакиня се беше „оттеглила”, за да празнуват гостите и да се веселят. Бледото й лице се открояваше застинало в тъмнината, а ръката й машинално поглаждаше една медна чаша на масата, без да се сети да отпие от нея. Не видях ръката й да посяга и към различните ястия, отрупващи масата. Тя просто беше много далече. За какво ли си мислеше?

Сетих се за едно нейно видение, което беше споделила с мен през пролетта: било на Благовещение, 25 март. Дошла една красива жена, облечена в бяла блуза и синя пола и елече. Погледнала я и й казала: „Трябва да знаеш - сега ще дойде времето на вълците, после на кучетата, а след тях на змиите.” Тогава се чул силен гръм от небето и на Рупите паднали три големи бели камъка. Единият паднал пред мостчето, което отвежда до черквата, вторият - пред градинската врата на Ванга, където се събират нейните посетители, а третият - пред вратата на нейната къщичка. Чудеше се тогава Ванга как да разтълкува видяното. Аз пък си мислех, че тези камъни маркират едно много важно послание, и то е следното: Ванга, съхранила вярата си през всичките години на страдания и безмилостен атеизъм, я е предавала на хората чрез своята дарба, а те пък ще търсят упование в църквата, когато Ванга вече няма да я има...

Много е логична тази приемственост. Сега, когато новите промени у нас пометоха предишния режим с неговия смразяващ атеизъм, всеки свободно може да изповядва своята вяра, да посещава църковните служби, да служи на Бога. Ванга е изпълнила своята роля на посредник между небето и земята. В съвсем близкото минало тя единствена не се боеше от нищо и говореше открито за вярата и Бога, сама доказваше неговото съществуване и милост чрез живота си, личността си, дарбата си... И тези доказателства не са от вчера, а от далечната 1941 година. Ако погледнем тогавашните събития чрез духовните очи на Ванга, ще видим съвсем нова, неподозирана от нас картина...

Знаем, че на 6 април 1941 година германските войски прегазват границите на Югославия и окупират страната. Не е трудно да си представим страха и паниката сред обикновените хора, както и отчаянието, че Бог ги е изоставил на произвола на съдбата. Както знаем от биографията на Ванга, точно от този ден се проявява и нейната дарба. Случайно ли е това? Не. Божията милост е започнала да се проявява чрез Ванга, за да доказва, че съществува и закриля невинните, като им изпраща съвсем конкретна помощ чрез нейните предсказания. По никакъв друг начин не мога да си обясня нечовешката издръжливост на изтощената от глад и болести девойка, която е говорела денонощно на посещаващите я хора, без да се храни и без да спи дни наред. Не знам дали някога ще можем да оценим и разберем мащабите на това чудо с нашата човешка слепота.

Но да проследим нещата малко след това. През 1942 година Ванга се омъжва за местен момък и идва да живее в Петрич, България. Случаен ли е този съдбоносен избор? Също не. Идването на комунистите на власт след 1944 година дава началото на една политика, която се стреми да изкорени вярата в Бога от българина, да изкриви съзнанието му и да го убеди, че единствено правилната вяра е вярата в Комунистическата партия. Тя е и Бог, и всичко. Аз самата съм учила години наред в училище, както впрочем и всички българи, че Бог не съществува, че няма нищо извън видимия за нас свят, че религията е „опиум за народа, средство на примитивните общества да си обяснят природните явления”. Имаше реална опасност вярата сред хората да изчезне, но Ванга стоеше сред нас и още стои вече 54 години като най-яркото и необоримо опровержение на една цяла идеология. Може ли сам човек да се противопостави на цял обществен строй, ако не се подпомага от свръхмощна и свръхестествена сила? Що се отнася до това, че тази сила действа в България, можем също да намерим обяснение, ако се допитаме до старите свещени книги. Там се казва, че ако един народ е надарен с пророчица, то той е призван за света и има важна мисия. Малко е трудно сега да съгледаме мисионерската роля в обеднелите и отчаяни от трудностите българи, но трябва да се научим да гледаме с очите на „помазаник”, с очите на Ванга, за да съзрем нещата в дълбочина и за в бъдеще.

Самата тя, както съм споменавала неведнъж, вярва твърдо в идващите добри дни за нашата държава. Не спести тази вяра и на празника Петковден. Когато стана съвсем късно и най-упоритите журналисти отново отправиха молба към Ванга.да сподели с тях нещо за празника, тя заяви: „Най-напред пожелавам на всички да укрепвате вярата си, да се обичате и да сте добри един към друг, защото без тези три неща няма напредък в нищо. Макар и бавно, лошото в България започва да отминава. Не бързайте, небето знае как и кога да подрежда събитията, там законите са други и причините са други, но лека-полека България ще започне да се съвзема от кризата. Война в България няма да има, а тази в Босна няма да се разширява.”

Запитана за доверието ни към нашите съседи, за отношението ни към тях, Ванга каза: „Гърците са хитри, а турците са мешан народ, различен от нашия. Да търгуваме с тях е добре, но никога няма да станем искрени приятели. Виж, с Русия работата е друга. Русия няколко пъти ни е помагала, ще ни помага и в бъдеще, защото сме славянски, християнски народи, свързани от векове.”
ОСВЕЩАВАНЕ НА ЦЪРКВАТА „СВЕТА ПЕТКА”

1994 Г.
Да се върнем отново при църквата „Света Петка” в Рупите. Не смятам тук да се разпростирам за техническите подробности - колко е висока сградата, от какви материали е построена, кои са строителите, архитектите... Освещаването на църквата беше предавано пряко по националната ни телевизия, а вечерта беше излъчен и друг филм по същата тема. Смятам, че тези, които не са присъствали лично на празника, са успели да си съставят не лоша представа за всичко, което се е случило там на този ден, съдя по себе си, защото аз също не бях на празника, а гледах предаванията по телевизията.

Въпреки подробностите обаче останаха някои необяснени неща, затова пиша следващите редове...

Вероятно си спомняте от пресата, че първата копка на църквата беше направена на 20 август 1992 година. Но истинската първа копка беше направена на друго място и на друга дата - 17 септември 1991 година. Това място Ванга си го избра сама. То беше преди мостчето, водещо към сегашната църква, и малко вляво от къщичката на Ванга. Основите още личат, а след като бяха изоставени, хората сами струпаха нещо като навес от тухли, вътре беше сложена икона от хартия на света Петка и своеобразният „параклис” действаше, докато другата сграда беше в строеж. Вътре винаги горяха свещи и се оставяха дребни дарове и пари. Архитект на предишния проект беше Георги Апостолов - архитектът на Петрич. Освещаването на основния камък беше извършено от владиката Пимен - тогавашния Неврокопски митрополит. Тогава още Църквата ни не беше така жестоко разделена и Пимен беше единственият височайш представител на православната църква в този край. Целият ритуал по освещаването беше направен с подобаваща тържественост, имаше много хора, кла се жертвено агне, както му е редът, за да се поиска позволение от земята да бъде построен храм на това място. И тъкмо да започне строежът, намерил се някой, който внушил на Ванга, че съдейки по основите, бъдещата черква ще прилича на еврейски храм, а не на православен. Ванга беше много смутена. Преди това архитектът беше ходил в Охрид и беше донесъл плановете на трикорабната църква „Свети Климент Охридски”, надявахме се и тукашният строеж да прилича на нея. Но работата се осуети. Никой от нас не беше специалист, за да каже дали забележката е вярна. Ванга споделяше тревогите си с различни хора, но получаваше различни съвети и не знаеше как да постъпи. Тогава инициативата взе художникът Светлин Русев и възложи проекта на архитектите Томалевски и Лозанов. Така бе избрано новото място и новият проект. Нататък е известно. Неизвестен е спорът между строителите и представителите на нашата църква, който възникна в началото на август 1994 г., точно на Преображение.

Предишния ден Ванга помоли сестра си Любка да отиде и да предложи на свещениците от санданската църква „Свети Георги” да дойдат и да дадат своето мнение за строящия се храм. Тя имаше основания за такава покана, защото все по-често нейните посетители изразяваха почудата си от вида на строящата се сграда и споделяха с нея, че не са виждали православен храм да изглежда по този начин. Освен това тръгна мълва между местните хора, че се злоупотребява с парите от даренията и се отклоняват средства за лично облагодетелстване. Ванга се разтревожи силно и това беше повод за поканата й.

Свещениците дойдоха още същия ден и изразиха своето мнение: сградата е много красива, но не отговаря на каноните на православната архитектура. Ванга ги изслуша и ги покани да дойдат на следващия ден, когато тя ще се постарае да събере всички участници в строежа на църквата, за да се изяснят противоречията. На другия ден, 6 август, още от сутринта и архитекти, и проектанти, и инвеститори, и строители бяха налице. Беше ми чудно как Ванга бе успяла да ги събере всички в това отпускарско време, и то за половин ден. Дойдоха и свещениците поп Владо и поп Георги от Сандански заедно с дякона. Разговорът протече пред самата черква. Свещениците отново споделиха своето мнение, че сградата не отговаря на изискванията за православна църковна архитектура, като имаха предвид основно някои отклонения, особено във вътрешността на църквата, свързани с практическата дейност на свещеника, който ще служи в този храм: малка зала, липса на място, за да се постави царският трон, кръщелна, място за свещи и други подобни. Освен това формата на купола отвътре не позволява да се изпишат след време четиримата евангелисти, което е основно правило за изографисване на православен храм. Обобщението им беше, че ако не се вземат предвид тези основни възражения, това би могло да бъде някаква друга сграда или друга църква, но не и православна. Без да си позволявам да изразявам свое мнение или да си присвоявам ролята на арбитър, както и да вземам страна, а просто като свидетел на тази среща трябва да отбележа, че диалозите бяха далеч от възпитания тон - особено що се отнася до групата на „строителите”. Недопустимо е според мен, колкото и да си известен, да си позволяваш да използваш груби и обидни епитети срещу свещеници - дори и да не са прави, те са облечени в своя сан и ние ги приемаме като представители на една хилядолетна институция - каквато е Църквата, - а бяха поканени от Ванга да дадат своето мнение като богослови, а не като обикновени хора.

Както и да е, до разбирателство не се стигна и всяка от страните се оттегли, убедена, че тя е правата. Лошото е, че всичко това ставаше за сметка на нервите, здравето и авторитета на Ванга, която имаше най-малка вина, за да бъде център на подобни разправии. Имаше опасност голямата й идея да бъде опошлена. Аз много мислих след тази среща и не можах да определя каква точно беше реакцията на участващите в строежа. Бруталният им, груб и нападателен тон направо ме смаяха. Защо реагираха толкова остро? Дали затова, че се накърнява професионалната им чест, или пък заради това, че поповете, без да искат и без да знаят, влязоха в ролята на момчето, което единствено се осмелило да каже, че „царят е гол”? Досега не съм намерила отговор на този въпрос. Мен тогава ме смути и друго: архитектите и инвеститорите твърдяха, че имат разрешение за тази сграда от Светия синод, но тогава никой от тях не можа нито да го покаже, нито да каже какво пише в него, защото било у владиката Пимен. Странно е как строители строят без разрешение. В крайна сметка се разбра, че проектът е одобрен от Института по паметници на културата, а за Светия синод въпросът остана открит. Може би още е неизяснен, защото по друг начин не мога да си обясня еднаквото мнение у всички запитани и дошли на Рупите православни служители - и свещеници, и монаси. Такова единомислие в разделената ни на няколко синода църква е наистина смущаващо.

Ако не може да се изпише олтарът, както вие твърдите, че трябва да бъде - ядоса се Светлин Русев, - няма да го изписваме. Ако не може, и свещеник няма да има. Тогава - отговори един от свещениците - направете си дискотека. Вие явно не сте се стремили да направите православен храм, а пантеон, където да увековечите самите себе си. Ние не можем да осветим и да признаем такава църква за православна.

Добре разбирам тръпката на твореца, изправен пред нещо ново, където му се дава възможност и свобода да изяви себе си в пълната си сила. В това отношение и архитектите, и художникът бяха облагодетелствани от обстоятелствата да изявят целия си талант и в това няма нищо лошо. От тяхна гледна точка те са се справили отлично. Работата е там обаче, че има разминаване с първоначалната идея и с мечтата на Ванга. Тя искаше да се построи не нещо друго, а именно православна църква, а и хилядите хора, дарили пари и доброволен труд, участваха именно за да се построи православен храм, а не някаква нова „европейска” и „общочовешка църква”, както се споменава в интервютата.

Оригиналното виждане за православна църква е останало неразбрано от масата от хора, които бяха дошли за освещаването. Те не можеха да разберат фреските на Светлин Русев още на входната страна, не харесваха нито цветовете - сиво и жълтеникаво, - нито фигурите, изобразени на тях. Един местен човек сподели, че изобразените хора му приличат на шизофреници, а друг - на концлагеристи, а вътре на олтара влезлите масово разпознаваха в образа на Архангел Михаил чертите на Нешка Робева.

Особеният рисунък на другите светци също будеше всеобщо недоумение и непризнаване. Той някак се разминаваше с понятието „святост” у обикновения човек, а мисля, че това ще е по-голямата част от хората, които ще посещават този храм. Каква полза от красотата и творческото умение, вложени в тези фрески, щом те не са разбираеми и не предизвикват у вярващия свещен трепет, а смут. Те биха имали своята голяма художествена стойност в някоя галерия, където биха били гледани от специалисти и ценители, но тук, на Рупите, те не възвисяват, а по-скоро сквернят Божия храм със своята уродливост. Не ми се искаше да завършвам така, но просто не мога да отмина изказването на един човек, прекарващ доста от времето си на Рупите, който беше свидетел на цялата история на строежа: „Колкото и да увъртаме, трябва да си го кажем направо. Понеже Ванга не разбира, беше измамена от шепа хитреци, които построиха своята представа за православна църква. Защо ли? Ами за да се увековечат покрай Ванга. Къде на друго място щяха да намерят толкова бол пари, за да правят каквото си искат. Но те ще трябва да обяснят на целия този народ защо измениха на първоначалния замисъл. Ние искаме да се молим в православен храм, а не в някакъв „общочовешки храм”, това на мен не ми е ясно какво означава и всичко, направено тук, ми е чуждо. Аз съм българин, православен християнин и искам да се моля в православна църква, такива, каквито са построени у нас, а не в някаква си европейска сграда.

Смущават ме тези рисунки и откровено да си призная, ме дразнят. Нека да си представим как би въздействал Рилският манастир, ако нямаше своите цветове и библейски сюжети, а ни посрещаше с изписани сивожълти уроди. Може това да е модерно, може да е хубаво, но аз не го разбирам и не го приемам. Жалко и за парите, и за труда, а и за измамените очаквания.”

Човекът беше искрен и изразяваше мнението на мнозинството от местните жители. Единствената алтернатива, която тогава беше приета и от Ванга, беше правилна: след освещаване на храма да се сформира ново настоятелство с участието вече и на свещеници, и на църковни архитекти, за да може църквата да добие вид на православен храм. Хората се надяваха на това, те не приемаха мода в църквата, защото тя е устояла хилядолетия именно заради недопускане на модни течения, за да се запази автентично и истинско всичко, което е било дадено от нейния основател - Господ Исус Христос.

Преди да продължа, трябва да кажа още няколко думи за Ванга. Преди освещаването на църквата, през м. август, ми каза: „Чудя се след време какво ли ще стане с тази черква. Ще остане ли храм, или ще стане един ден манастир?” И май за пореден път ще бъде права.

Разбрах, че по-късно е регистрирана фондация „Ванга”. В управителния й съвет влизат местни хора. По-късно бяха привлечени и неколцина известни интелектуалци. Почетен председател стана Ванга. Целите, които си поставяше фондацията, бяха да възпитава в дух на толерантност, взаимно разбиране и да възражда духовните ценности на нацията. Прекрасна идея, но струва ми се, че пътищата за постигане на поставените цели са далече и от каквато и да е толерантност, и от каквато и да е възвишеност. Това пролича още на освещаването.

Каквито и суперлативи да използваха в репортажите си журналистите, целият ритуал беше лишен от каквато и да е святост. Това беше едно светско събиране и повечето от поканените официални лица бяха дошли не заради самото тайнство, а сигурно за да бъдат показани на електората по телевизията, защото идваха избори.

От време на време даваха на отделни кадри Ванга, която седеше самотна и сгушена на малката пейчица пред вратата си и си личеше, че е доста притеснена и чужда на целия шум около нея. Нещата отдавна бяха излезли от нейния контрол, а целият празник се дирижираше от някой друг, който явно преследваше и други цели. Това ли беше Вангиният празник? Това беше една пародия на освещаване, където новите властимащи търсеха поле да изявят себе си чрез името и авторитета на Ванга.

По време на репортажа тя произнесе и други пророчески думи: „Тепърва Яна ще плаче!”, в смисъл „ще видите оттук нататък какви проблеми ще има с тази черква”. Така и излезе. В началото на м. ноември 1994 година написах една статия, където изразих несъгласие и от строежа на църквата, и от начина, по който беше тя осветена. Последваха унищожителни атаки срещу мен и моята майка, сестрата на Ванга, от страна на фондацията. Пресата се заливаше с клевети срещу нас, че сме обрали даровете на черквата и сме разболели Ванга - забележете, аз въобще не присъствах на празника, а никой от нашето семейство, всъщност единствените роднини на Ванга, не участваме нито във фондацията, нито имаме някакво отношение към строежа. Вината ни беше, че просто сме роднини. Всеки опит да се защитим предизвикваше заплахи, че ще ни бъде направен обиск, ще бъдем осъдени и т. н. фондацията стана вездесъща.

Тя започна да воюва срещу всеки, дръзнал да поиска обяснение и за дейността й, и за начина, по който са използвани дарените от хората средства. Нежелателно беше Ванга да бъде посещавана както от нас, така и от нейни дългогодишни приятели, фондацията обхващаше всичко, свързано с дейността на Ванга и черквата, и само нейни представители казваха, а и сега го правят, кое как да бъде уж от името на Ванга. Изведнъж се оказахме в центъра на спор, който изместваше основната причина, а се изтъкваха съвсем дребни, битови, роднински проблеми, каквито всъщност ние с Ванга не сме имали, и те да докажат, че ние воюваме срещу нея и се домогваме до парите й (които тя ги няма). Като че ли за толкова много години, ако сме искали, не сме могли да ги вземем, ами е трябвало да дочакаме празника, за да се изложим повече. Така става винаги, когато чужди и нечистоплътни морално хора се намесват в живота на едно семейство, което за добро или лошо ние с Ванга сме...

Ако не беше толкова трагична ситуацията, би могло да се разглежда и от смешната й страна. Ние, най-близките около Ванга, кръвните й роднини, години наред сме се стремели да покажем на хората какво чудно нещо е нейната дарба, колко красота и надежда носи тя на всички отчаяни и объркани хора - плод на този стремеж бяха и книгите, които издадох за нея, и изведнъж решаваме да я оберем, да я злепоставим и да я разболеем. Тези клевети не бяха нищо друго освен зле написан сценарий, който изместваше общественото мнение в съвсем друга, невярна посока, вероятно с някаква цел.

Едва ли някой може да усети в дълбочина целия драматизъм и трагедията на Ванга в тези моменти. От дългогодишната й мечта да съгради храм се роди фондация, която да управлява живота й. Цялата й святост се превърна в бизнес, използващ „запазената марка” на Ванга.

Не зная дали беше нужно да се разпростирам на толкова страници с този спор, но това са свидетелства за нашето бурно време, които трябва да се отбележат и запомнят в живота на Ванга, още повече че тя си ги беше предрекла.

Въпреки освещаването Църквата не призна храма „Света Петка” за православен храм. В нея могат да служат само пенсионирани свещеници. При повикване те идват и извършват кръщенета или венчавки, но не е това, за което мечтаеше Ванга. Не горят кандила, не бие камбаната, няма църковни служби. Храмът стана просто един туристически обект, който се посещава от туристи най-вече заради Ванга.

Възможно е след време църквата да остане в центъра на някакъв туристически комплекс. Съдя за това от изявленията на ръководството на фондацията в пресата. Те заявяват, че „вече е предаден идейният проект за пространството около църквата на Рупите. В близост ще се оформят хотел и ресторант. Автори на проекта са архитектите Лозан Лозанов и Богдан Томалевски” (вж. в. 168 часа”, бр. 6/6.II.1995 г.).

Тези проекти са вече в ход. Пред къщичката на Ванга се оформя парк, който ще бъде ограден с висока ограда, а пред градинската врата се дострояват две стаички, където Ванга ще бъде преместена на по-удобно.

Докато пишех тези редове обаче, регионалният вестник „Струма” публикува други информации: около църквата „Света Петка” ще се изгражда манастирски комплекс, даже е публикувана нова сметка за дарения. Коя е вярната информация, не зная. Не съм се виждала отдавна с Ванга, а и в тежко здравословно състояние, в което се намира, едва ли би могла да ми каже нещо по-определено. Но ние, нейните кръвни роднини, не преставаме да се тревожим и да се питаме, защо тежко болната Ванга трябва да лежи в тези временни постройки насред полето, в тази горещина и в липсата на елементарни хигиенни условия, след като има толкова уютна и чиста къща в Петрич? Не могат ли лекарите, които я лекуват, да предложат болнично лечение? Самата Ванга ли отказва да се лекува по подходящ начин, или някой я принуждава да се откаже? Защо и с каква цел? Засега можем само да гадаем... Но вярваме, че един ден истината ще излезе наяве. Дано да не е много късно...

Каква горчива участ! Сега, когато Ванга е вече на 85 години и би трябвало да се отдаде на почивка, да бъде заобиколена от обич и внимание, а и спокойствие, каквото най-много заслужава, се оказа във вихъра на най-долните човешки страсти и пороци - като награда за това, че отдаде на хората целия си живот. И няма нищо свое, дори мечти. Нищо от това, което желаеше като човек, не се осъществи, не й беше отредено да изпита и най-малките човешки радости - вместо това самота, огорчения, неразбиране, тежки болести и огромни изпитания. Затова не можем да не й вярваме, когато казва: „За нищо не ми завиждайте, а плачете за живота ми, защото товарът му е непоносим!” Това е цената, която Ванга плаща за невероятната си дарба. Това е нейна оценка. Тя много пъти е заявявала, че всяко нещо си има цена. Из записките си съм запазила едно такова изречение: „Не искайте много, защото не можете да му платите цената!” Тази тема би могла да се разисква на много страници, но аз няма да се спирам на нея, защото все още не разбирам много неща от живота на Ванга и вероятността да изпадна в празно теоретизиране и грешки е много голяма. Този проблем трябва да бъде обект на други съчинения, и то някога в бъдещето, когато ни бъде дадено да проумеем какво всъщност е Ванга. Все по-често ме спохожда мисълта, че тя не е име, а понятие, но спирам дотук...

С горните редове искам да се обърна към всички, които се блазнят от мисълта да бъдат гледачи, ясновидци, екстрасенси и това да стане тяхна професия... Това не е личен, а много сериозен обществен въпрос и аз ще се спра на него накратко в следващата глава. Тя е плод на записки от различни години и върху нея съм работила дълго време, за да я сглобя в следния вид: