Ванга ясновидката
НА ПЕТКОВДЕН В РУПИТЕ - 1993 г
Изтегляне 1.4 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Не бързайте, небето знае как и кога да подрежда събитията, там законите са други и причините са други
| НА ПЕТКОВДЕН В РУПИТЕ - 1993 г.
Още от рано сутринта към местността започнаха да прииждат стотици хора отблизо и далеч. Местните, от околните села и градове, идваха с коли, автобуси или с конски каруци, а някои и пеша. Разполагаха се на групички по поляната близо до къщичката на Ванга. Познати се радваха на срещата, а много непознати се запознаваха и после оставаха приятели за цял живот. По-голямата част от гостите са хора, които празнуват с Ванга Петковден от години. Не са им нужни специални покани. Те си знаят, че на този ден трябва да бъдат тук, на Рупите, за да почетат Ванга и нейната покровителка света Петка, да благодарят за Вангината дарба, която им е помогнала да решат някакъв проблем. За много от гостите празникът на света Петка и курбанът на Ванга в нейна чест се преплитат в едно цяло, затова още в началото на деня навсякъде се усеща една тържественост и радост от предстоящите вълнуващи часове. Какви празници ставаха в Рупите. Сякаш някаква светлина залива всички хора и те изглеждат красиви и добри, отпускат се, оставят лошите си мисли някъде далеч отвъд местността. Самата тя изглежда променена от доброто им настроение. Докъм десет сутринта се насъбраха няколко хиляди души. Докато чакаха да дойде Ванга от Петрич, мнозина се запътиха към църковния строеж. Разпитваха за работата около строителството, правиха си снимки за спомен. Други пък отрупаха дървеното скеле и всяка вдлъбнатина с пари, дарове и цветя. Такова чудо не бях виждала, но някакъв човечец ми каза, че в това няма нищо чудно, защото те знаят, че света Петка отдавна присъства в съзнанието на местните хора като покровителка на този край и фактически църквата й отдавна действа в сърцата им. Малко след десет часа пристигна от Петрич Ванга и седна на обичайното си място - дървената пейчица пред двора на къщичката. Веднага около нея се натрупаха много хора, защото всеки искаше да й целуне ръката в знак на почит и да я поздрави с празника. И пред Ванга се натрупаха много дарове. Сръчните домакини бяха опекли красиво нашарени обредни хлябове, а сладкишите и другите вкусни ястия не можеха да се изброят. След около час пристигнаха свещеници от Сандански и Петрич. Имаше и един дошъл чак от Варна, та станаха петима. Отслужиха отвън на поляната пред Вангината къщичка тържествен водосвет, маслосвет, прочетоха седемте евангелия. Цялото мнозинство от хора, застанали около Ванга, обърнати на изток, с лице към строежа на църквата, държаха запалени свещи и слушаха изреченото от свещениците с голямо внимание. Не зная дали всички бяха ревностно вярващи, на благоволението, с което присъстваха на импровизираната църковна служба на полето, смирението и съпричастието, което излъчваха лицата им, бяха все чувства, достойни да бъдат уловени и нарисувани от четката на велик художник. Сцената беше много впечатляваща. Мислех си тогава, че няма политическо или обществено събитие сега, в нашето бурно всекидневие, което така спонтанно да събира тълпи от хора, както тук, и то в името на благородни и възвишени цели, на доброта, взаимопомощ и вяра, както прави личността и авторитетът на Ванга. Веднага след четенето на евангелията последва освещаването на агнето, което беше предназначено от Ванга за курбан и само след минути кръвта му обагри земята. Последваха го още четири други - дар от други хора. След около час зад стените на строежа закъкриха два големи казана, пълни с късове месо и прясно зеле - така, както се приготвя курбан в този край. Хората се разпръснаха из поляната и се заприготвяха да празнуват... В същото време Ванга кръщаваше заедно със свещениците и стана духовна майка на четири деца и на една майка, а след това венча и две млади двойки, също нейни кръщелници. Жалко, че не сме водили точна статистика, но до момента, в който пиша, вероятно броят на въведените в православието младенци е повече от 10 000. Не е малка работа да станеш духовен наставник на толкова много хора, а и на целите им семейства; стремежът на Ванга в това отношение е равен на неуморната дейност на библейските апостоли. Някой може да помисли, че хората молят Ванга да стане кръстница на децата им само от суета, защото е популярна в целия свят, но аз смятам, че причината е друга, затова се изкушавам да разкажа споделеното от някои от гостите, с които се запознах на празника: Голяма мъка сполетяла Стойна X. от гр. Сливен. Синът й, 18-годишен, загинал при катастрофа. Един ден дошла да търси утеха при Ванга, а тя й казала, че мъртвия младеж ще се върне чрез друго дете, момче, което жената скоро ще роди. Ванга сама пожелала да кръсти детето, когато се роди, и когато започнало да расте, носело много радост на родителите си, а майката непрекъснато откривала прилики с починалия син. Друга жена, Цветана, загубила сина си, когато бил войник. Ванга и на нея предсказала скорошно завръщане на детето й. Когато жената пак родила бебе, отново момче, Ванга и на него станала кръстница и му сложила името на загиналия войник. С разстроена психика жена от дълго време посещавала Ванга на Рупите и тук намирала успокоение. Тя се разболяла преди време след свада със съпруга си, който я изгонил от дома им, и жената се скитала от място на място без цел и без надежда да оздравее. Един ден Ванга я повикала и й казала, че в скоро време ще оздравее, ще се омъжи отново и дори ще има дете. Думите на Ванга направили чудо. Станало така, както била предсказала. Жената се освестила, станала разумен и стабилен човек, а после срещнала добър мъж, приела предложението му да се омъжи за него и родила едно прекрасно бебе. Възрастна мома, загубила отдавна надежда, че ще може някога да се омъжи, дошла при Ванга да търси помощ и съвет за някаква своя болест. Освен лек Ванга й казала, че определеният за нея жених от небето ще се появи след година време и ще идва отдалече. И станало точно така, а щастливата младоженка поканила Ванга да я венчае. На много комунисти Ванга върна вярата в Бога и ги кръщаваше тук, на Рупите, заедно с децата им и независимо от постовете, които заемаха. Като знаем как Ванга разсъждава за разплатата, не е чудно, че почти всички деца на „височайшите другари” имаха немалко проблеми... Синът на С. А. бил с психични отклонения вследствие на катастрофа с кола. След като Ванга го кръстила, той се оправил, оженил се, а Ванга го и венчала. Ванга кръстила и един друг младеж от известно семейство, който бил крадец, рецидивист. Той бил толкова впечатлен от ритуала на светото кръщене и толкова поразен от думите на Ванга, която подробно очертала неговото бъдеще, че рязко променил живота си и станал добродетелен човек. Говорих и с майката на двете момчета младоженци. Тя пък не можела да износва децата си и около третия месец на бременността правела спонтанни аборти. Ванга я посъветвала при следващото забременяване да нарече плода в утробата си на нейното (Вангиното) име. И отново станало чудо. Жената износила плода нормално и родила не едно, а две момчета близнаци, които, както споменах, Ванга венча на празника заедно. Шестгодишно дете не можело да говори, но след като било кръстено от Ванга, съвсем скоро проговорило внезапно и родителите му не били на себе си от радост. Сега детето е вече голямо и е отличен ученик. На „стари” години Ванга кръстила и една жена с доста нисък морал. Кръстила я заедно с двете й деца, заради които жената била дошла при Ванга. От този момент жената коренно променила своето поведение и в семейството им най-после дошли спокойствието и разбирателството. Преди време Ванга станала кръстница и на мъж на години, който най-безотговорно напуснал семейството си и времето му минавало по кръчми и заведения в компанията на пропаднали „приятели”. Оставил на произвола на съдбата трите си деца и изобщо не се интересувал от тях. Един ден отишъл при Ванга, за да му каже как да открие една кражба, но вместо за откраднатия предмет разговорът протекъл в друга посока. Мъжът чул много остри и горчиви думи за себе си от устата на Ванга, но признал, че са справедливи. Ванга му описала и случки от разпуснатия му живот и човекът за първи път съзрял цялата грозота на дните си. Съгласил се веднага, макар и на тези години, да бъде кръстен от Ванга, за да придобие, както се изразила тя, „духовна закрила и наставничество от Бога”. След срещата мъжът се завърнал в семейството си и отново се оженил за съпругата си, с която бил разведен от доста време. После Ванга ги венчала в присъствието на децата им. Забелязала съм, че болни деца, кръстени от Ванга, после много бързо се подобряват и оздравяват. Нейният коментар е, че тези деца боледуват, защото нямат свещено миро, давано при кръщението, а то е най-мощната физическа и духовна закрила на малките същества. Запознах се и с майката на една девойка, която започнала да бяга от къщи и живеела някакъв свой живот. Къде и с кого, родителите не знаели и много се тревожели за съдбата на детето си. Един ден майката не издържала и дошла при Ванга да я попита какво да правят. Ванга най-напред я укорила. Казала й: „Няма го онзи духовен пръстен, в чието обкръжение да се развиват децата ви, защото не сте ги научили нито на труд, нито на вяра.” После й препоръчала да направи всичко възможно и щом девойката се появи вкъщи, веднага да я доведе при нея на Рупите. Когато дошли, Ванга подложила момичето на своя своеобразна „терапия”. Възложила й, като се върне вкъщи, да купи бял долен спален чаршаф и собственоръчно да го избродира по края с кръстчета (кръстат бод). След това да го донесе при нея да оцени работата й. След като Ванга одобрила бродерията, препоръчала на момичето да спи само на този чаршаф и да го пере отделно от другите дрехи. Мисля, че не е нужно да пиша подробно, че „лечението” било много ефикасно и бързо променило психиката и поведението на „бегълката”. Девойката се върнала и в училище, завършила и преди две години се омъжила. Кума на сватбата била, разбира се, Ванга... Но да се върнем отново на честването на Петковден. Докато свещениците привършваха венчавките, отвън на поляната вече беше наредена дълга празнична трапеза. От единия й край другият не се виждаше. Какво ли нямаше по отрупаните маси! Жени принасяха готвеното от курбана. Завдигаха се наздравици по повод на празника, кръщелниците, младоженците и, разбира се, на Ванга. По едно време отнякъде се появи и цигански сватбарски оркестър. Повикал ли беше някой музикантите, или сами бяха усетили веселбата, не зная, но бяха добре дошли. Разпоредено им беше да свирят само български песни и хора. Ванга каза: никакви кючеци, никакви „цигании”, честваме българска светица! И се понесе надалече из полето респектиращата местна мелодия на тежко македонско хоро И уж гостите бяха уморени, уж бяха гладни, а веднага наскачаха стотина души и бързо извиха двукатен пръстен около трапезата. После хорото се разтегна и огради и строежа на черквата. Заприлича ми на някакъв ритуал, който се създаваше тук и в момента. Играещите сякаш го съзнаваха и пристъпяха толкова важно и еднакво, като да бяха репетирали преди това. След това хорото заситни, страстите се разгорещиха и веселбата обхвана всички. Един от строителите, приел доброволно ролята на гид, въпреки разгорещената обстановка все още не напускаше поста си и обясняваше на последната групичка любопитни как е построена черквата, колко средства и материали са вложени, кой ще прави иконостаса и кой след време ще я изографисва... А по масата заситените вече хора започнаха разговори помежду си и заобсъждаха проблемите, които ги вълнуват. Лека-полека започна да се стъмва, но никой не мислеше да си ходи. Тук се празнува до сутринта. Импровизираната програма продължи и отново вдигна градуса на веселието. Актриса от театъра в Струмица, Македония, изпълни някаква поема, а след нея прочут оркестър за македонски песни от Скопие повиши настроението до небето. И само Ванга някак не се вписваше във всеобщото веселие. Замислена, мълчалива, вглъбена в себе си, почиваща си от многобройните задължения, като дискретна домакиня се беше „оттеглила”, за да празнуват гостите и да се веселят. Бледото й лице се открояваше застинало в тъмнината, а ръката й машинално поглаждаше една медна чаша на масата, без да се сети да отпие от нея. Не видях ръката й да посяга и към различните ястия, отрупващи масата. Тя просто беше много далече. За какво ли си мислеше? Сетих се за едно нейно видение, което беше споделила с мен през пролетта: било на Благовещение, 25 март. Дошла една красива жена, облечена в бяла блуза и синя пола и елече. Погледнала я и й казала: „Трябва да знаеш - сега ще дойде времето на вълците, после на кучетата, а след тях на змиите.” Тогава се чул силен гръм от небето и на Рупите паднали три големи бели камъка. Единият паднал пред мостчето, което отвежда до черквата, вторият - пред градинската врата на Ванга, където се събират нейните посетители, а третият - пред вратата на нейната къщичка. Чудеше се тогава Ванга как да разтълкува видяното. Аз пък си мислех, че тези камъни маркират едно много важно послание, и то е следното: Ванга, съхранила вярата си през всичките години на страдания и безмилостен атеизъм, я е предавала на хората чрез своята дарба, а те пък ще търсят упование в църквата, когато Ванга вече няма да я има... Много е логична тази приемственост. Сега, когато новите промени у нас пометоха предишния режим с неговия смразяващ атеизъм, всеки свободно може да изповядва своята вяра, да посещава църковните служби, да служи на Бога. Ванга е изпълнила своята роля на посредник между небето и земята. В съвсем близкото минало тя единствена не се боеше от нищо и говореше открито за вярата и Бога, сама доказваше неговото съществуване и милост чрез живота си, личността си, дарбата си... И тези доказателства не са от вчера, а от далечната 1941 година. Ако погледнем тогавашните събития чрез духовните очи на Ванга, ще видим съвсем нова, неподозирана от нас картина... Знаем, че на 6 април 1941 година германските войски прегазват границите на Югославия и окупират страната. Не е трудно да си представим страха и паниката сред обикновените хора, както и отчаянието, че Бог ги е изоставил на произвола на съдбата. Както знаем от биографията на Ванга, точно от този ден се проявява и нейната дарба. Случайно ли е това? Не. Божията милост е започнала да се проявява чрез Ванга, за да доказва, че съществува и закриля невинните, като им изпраща съвсем конкретна помощ чрез нейните предсказания. По никакъв друг начин не мога да си обясня нечовешката издръжливост на изтощената от глад и болести девойка, която е говорела денонощно на посещаващите я хора, без да се храни и без да спи дни наред. Не знам дали някога ще можем да оценим и разберем мащабите на това чудо с нашата човешка слепота. Но да проследим нещата малко след това. През 1942 година Ванга се омъжва за местен момък и идва да живее в Петрич, България. Случаен ли е този съдбоносен избор? Също не. Идването на комунистите на власт след 1944 година дава началото на една политика, която се стреми да изкорени вярата в Бога от българина, да изкриви съзнанието му и да го убеди, че единствено правилната вяра е вярата в Комунистическата партия. Тя е и Бог, и всичко. Аз самата съм учила години наред в училище, както впрочем и всички българи, че Бог не съществува, че няма нищо извън видимия за нас свят, че религията е „опиум за народа, средство на примитивните общества да си обяснят природните явления”. Имаше реална опасност вярата сред хората да изчезне, но Ванга стоеше сред нас и още стои вече 54 години като най-яркото и необоримо опровержение на една цяла идеология. Може ли сам човек да се противопостави на цял обществен строй, ако не се подпомага от свръхмощна и свръхестествена сила? Що се отнася до това, че тази сила действа в България, можем също да намерим обяснение, ако се допитаме до старите свещени книги. Там се казва, че ако един народ е надарен с пророчица, то той е призван за света и има важна мисия. Малко е трудно сега да съгледаме мисионерската роля в обеднелите и отчаяни от трудностите българи, но трябва да се научим да гледаме с очите на „помазаник”, с очите на Ванга, за да съзрем нещата в дълбочина и за в бъдеще. Самата тя, както съм споменавала неведнъж, вярва твърдо в идващите добри дни за нашата държава. Не спести тази вяра и на празника Петковден. Когато стана съвсем късно и най-упоритите журналисти отново отправиха молба към Ванга.да сподели с тях нещо за празника, тя заяви: „Най-напред пожелавам на всички да укрепвате вярата си, да се обичате и да сте добри един към друг, защото без тези три неща няма напредък в нищо. Макар и бавно, лошото в България започва да отминава. Не бързайте, небето знае как и кога да подрежда събитията, там законите са други и причините са други, но лека-полека България ще започне да се съвзема от кризата. Война в България няма да има, а тази в Босна няма да се разширява.” Запитана за доверието ни към нашите съседи, за отношението ни към тях, Ванга каза: „Гърците са хитри, а турците са мешан народ, различен от нашия. Да търгуваме с тях е добре, но никога няма да станем искрени приятели. Виж, с Русия работата е друга. Русия няколко пъти ни е помагала, ще ни помага и в бъдеще, защото сме славянски, християнски народи, свързани от векове.” Изтегляне 1.4 Mb. Сподели с приятели:
|