Варна горица зоо 45км 42м 8лв/4лв горица зоо nesebar 55км 1h
SIIVEN – female prison. Great mountain trekking opportunities. It has a lift. STARA ZAGORA
Изтегляне 62.87 Kb.
|
Свързани:
akvaristika
| SIIVEN – female prison. Great mountain trekking opportunities. It has a lift.
STARA ZAGORA - 6th largest city in BG (140,000), 195m alt. 2ро място по БВП на глава от населението в страната. Religions Museum. Neolithic Settlement. Roman forum Augusta Trajana. First city park of European kind – Ayazmoto. 1 of the three factories for recording devices. The others Silicon Valley and a Japanese city. Tracian settlement Beroe from 5c. BC. 31 July 1877 is a tragic date in the city's history: the first major clash between the two belligerent armies of the Russo-Turkish_War took place near Stara Zagora. The 48,000 Turkish army advanced on the town, which was defended only by a small Russian detachment and a unit of Bulgarian volunteers. After a six-hour fight for Stara Zagora, the Russian soldiers and Bulgarian volunteers surrendered to the pressure of the larger enemy army. The town then experienced its greatest tragedy. The armed Turkish army carried out a massacre against the unarmed civilians. The city was burned down and razed to the ground during the three days following the battle. 14,500 Bulgarians from the town and villages south of the town were massacred. Another 10,000 young women and girls were sold in the slave markets of the Ottoman Empire. All Christian temples were attacked with artillery and burned. The only public building surviving the fire was the mosque, Eski Dzhamiya from 1409, which still stands today. В Стара Загора се намира най-голямата пивоварна в България – „3агорка“, част от групата Хайнекен. „Загорка“ АД произвежда бира и държи около 30% от пазара на пиво в страната. Там работят над 800 души. Пловдив – историческа и географска справка. Пловдив – обиколка на града. Стария град (архитектура). Римски период и паметници. Мюсюлмански период и паметници Историческа справка Пловдив е вторият по големина град в България, застроен в подножията на шест сиенитни хълма, поради което често е наричан „Градът под тепетата“. Пловдив е град на над 8000 години, чието минало може да се проследи от праисторията до наши дни. Първите неолитни поселения в границите на днешния град започват от VI хилядолетие пр.н., от тогава животът в града не е прекъсвал, което го нарежда сред най-древните постоянно обитавани градове в света. Запазени са древни паметници като античния театър, римския одеон, римския форум, римския стадион, епископската базилика, малката базилика и други. Градът е по-стар от Рим, Атина, Картаген и Константинопол. Бил е съвременник на древната Троя. Сегашният град почива върху останките на много предишни селища, което обуславя богатото му културно наследство. През периода на дългото си съществуване градът има различни имена: Евмолпия – от прославения и останал в легендите тракийски герой Евмолп. Филипополис - през 342 г. пр.н.е. селището е завладяно от македонския цар Филип II, който му дава своето име. Тримонциум – римския период. Пулподева – отново тракийско господство в града. Пълдин – българското име. Фелибе – по време на османското владичество. Възникнал като малко тракийско селище към 5 хилядолетие пр. Хр., познал разцвет и разрушение, Пловдив постепенно опасва седемте сиенитни хълма: Джендем тепе – хълм на духовете. Бунарджика – името му идва от турската дума бунар, висок е 234 м, вторият по големина след Джендем. Тук е паметника Альоша. Сахат тепе – името си води от часовниковата кула, която е била издигната там преди столетия. Таксим тепе – произлиза от думата „таксим“, което в превод означава разпределително място. Тук се събирали водите на някогашния римски акведукт и после ги отправяли в различни посоки на града. През първата половина на османското владичество го наричали Сарай тепе поради многото останки от някогашни сгради, дворци и жилища. Джамбаз тепе – при градски празненства по стръмните му склонове се катерели акробати. Смята се, че на върха се е издигал храм на Аполон. Небет – произхода на думата е от турски език и означава стража. Вероятно там е имало военна наблюдателница, останала още от римско време. Там са открити и най-древните останки в града, следи от цивилизацията на траките. Седмото тепе Марковото е разрушено. Край красивите хълмове и стария Хеброс са останали значителни следи на древни култури като тракийската, старогръцката, римската, византийската, старобългарската. Георграфска справка Пловдив е разположен в Горнотракийската низина, на двата бряга на река Марица. Отстои на 15 км. северно от Родопите и на 50 км. южно от Стара планина. Старото име на реката е Хебрус. Марица е най-пълноводната и дълга река в България. В миналото е била плавателна. Води началото си от Рила планина и се влива в Егейско море. Дължината ѝ е общо 524 км., от които 321 км. са на българска територия. Има 100 притока, във водите ѝ се развъжда шаран, сом, клен, мряна. Марица разделя по естествен начин града на две части – северна и южна. Климатът е преходно-континентален, типичен за доста централни южни части на Европа. Средната годишна температура е 12,3 °С. Средна надморска височина – 164 метра. Населението на Пловдив е около 400 000души. Обиколка на града Обиколката на Пловдив продължава около два часа. Може да бъде направена по два начина. Първият е да се започне от Стария град и да завърши в центъра на Главната улица, а вторият начин е от центъра към Стария град. При започване от Стария Пловдив началото на пешеходния тур стартира от Хисар Капия. Това е източната порта на древната крепостна стена, висока е около 10 м., 3-4 м. е широка. Портата е построена по време на императорите Траян и Марк Аврелий. Това е входа към Стария град, на около 100 метра след Хисар капия е центъра на Стария Тримонциум. Характерни за Пловдив са възрожденските къщи. Те биват два вида – симетрични и несиметрични. Симетричните къщи се появяват през 19 век. Отличителни черти на тези къщи са симетричното решение на плана и фасадата, засилената и по-стабилна конструкция, по-богатата и сложна архитектура и интериорна украса. В симетричните къщи могат да се видят изключителни по майсторството си дърворезби по таваните, различни стенописи, често включващи медальони с архитектурни пейзажи, прекрасно изписани ниши, наречени алафранги. Симетричният план включва обикновено два етажа с идентично разположение на помещенията. В средата на всеки етаж има разположен голям салон наречен хайет, около който са разположени другите стаи, всяка с различно предназначение. Стилът на този тип архитектура е познат като български барок. Майсторите на тези къщи са от Родопите и Балкана, а собствениците им са били заможни жители на града. В Стария град има около 200 такива къщи. В някои от тях живеят хора, други са превърнати в музеи, хотели или ресторанти. Непосредствено до Хисар капия има две къщи. Къщата на Николай Недкович – търговец. Къщата е типичен представител на симетричната къща, строена през 1863 г. в стил класицизъм. В момента е исторически музей. Има резбовани тавани във формата на слънца, както и ръчно изписани флорални орнаменти. Трапезарията е с иконостас. На втория етаж има място за музикантите-кьошк, които са присъствали по време на балове. Към избата има тунел, водещ направо към улицата. Къщата на Георгиади – къщата е от 1846 г., била е притежание на богат пловдивски търговец. Към днешна дата е музей на Възраждането. Има интересна стряха, която е във формата на кобилица. Салонът и стаите на втория етаж впечатляват с оригинални резбарски разработки и богати декоративни стенописи. Куюмджиевата къща – построена през 1847г. от Хаджи Георги за нуждите на търговеца Аргир Куюмджиоглу. Симетрична, от страната на главната фасада двуетажна, а от страната на улицата четириетажна къща. В момента е Етнографски музей. В двора се провежда фестивал на камерната музика. Друго нейно наименование е Царската къща. Балабановата къща - Къщата е емблематична за културния живот на Пловдив. В нея се провеждат театрални спектакли, концерти, изложби, литературни вечери. Симетрична къща с богати дърворезби, построена в началото на 19 век. Около салона има 4 стаи с неповторима атмосфера. Обзаведени са с реставрирани старинни мебели, тъкани и други вещи, демонстриращи вкуса и възможностите на богатите пловдивски граждани. Има и „златна стая“, обзаведена с мебели в стил рококо. Къща Хиндлиян – построена е в периода 1835-1840г. от богатия търговец Хиндлиян. Има неправилна триъгълна форма и директна връзка с Балабанова къща. Това е една от най-богато украсените пловдивски къщи. На втория етаж всяка алафранга е с пейзажи, пресъздаващи местата, които търговеца е посетил – Стокхолм, Венеция, Петербург и други. Къща Ламартин – симетрична къща с изнесени един на друг етажи, била е собственост на Георги Мавриди - търговец. През лятото на 1883 г. френският поет Ламартин отсяда тук за три дни и оттогава домът се свързва с неговото име. Дановата къща - изградена е върху скала. В нея е живял Христо Груев Данов – основателят на организираното българско книгоиздаване. Отвътре е украсена с богати стенописи от медальони и растителни орнаменти, допълнени от пейзажи и портрети на древногръцки философи. Запазена е и оригинална зидана печка. Днес в къщата се помещава експозицията на отдел „Книгоиздаването в Пловдив и Пловдивския край през Възраждането“ на Регионалния исторически музей. Античен театър – разположен е между Джамбаз и Таксим Тепе, датира от 2 век сл. Хр., построен по времето на император Траян. Един от най-ценните паметници на богатото археологическо наследство на древния град. Театронът е разчленен на 2 ранга от по 14 реда седалки, отделени с хоризонтална пътека (диазома). Вероятно театърът е побирал около 3500 зрители. Открит е случайно при укрепителни работи по южната крепостнта стена. В непосредствена близост до Античния театър се намира основната сграда на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство основана през 1964 г. Там е и паметника на „Сашо сладура“. В Пловдив от стотици години традиционно живеят в мир хора от различни народности и религии. В града има множество православни храмове, католическа катедрала, две действащи джамии, синегога и арменска църква. В централната част на Стария град се намира църквата „Свети свети Константин и Елена“. През 1832 г. е построен сегашният храм, а камбанарията е от 1880г. На това място е имало ранно християнско светилище, изградено в памет на 38 мъченици, избити от Диоклесиян. За строежа на настоящата църква е издействан султански ферман от Вълко Чалъков – български възрожденец. Иконите са от Захари Зограф. Има богато дърворезбован иконостас и интересни стенописи на балкона, от двете страни на входа са изографисани архангелите Михаил и Гаврил, а в дясно видението на Константин. В църквата се помещава и чудотворна икона на св. св. Константин и Елена от 14 век. Храмът е трикорабна базилика, построен е с дарения от жителите на града. Катедрален храм „Свето Успение Богородично“ - На мястото, където днес се намира катедралната черква „Свето Успение Богородично“, според запазени до нас сведения още през ІХ – Х в. е имало красив и величествен храм, посветен на Божията Майка Света Богородица. Сегашният храм е от 1844 г., камбанарията е от 1880 г. Тук за първи път се провежда богослужение на български език през 1859г. Това е и началото на движението за самостоятелна българска църква. В двора са погребани видни пловдивчани. Сградата е базилика без куполи, иканостас – Ст. Доспевски. Храм „Свети Николай“ - Предполага се, че храм „Свети Николай“ е строен по времето на българския владетел Иван Александър, някъде около 1355 г. и още тогава бил посветен на свети Николай. Митрополитски храм „Света Марина“ – намира се в подножието на Таксим тепе. Посветен е на света великомъченица Марина, 1853г. Интересни са иконостасът, тронът и амвонът. Повечето икони са на Ст. Доспевски, като най- интересна от тях е „Рождество Христово“. Католическа църква „Св. Людовик“ - разположена е успоредно на главната улица в Пловдив. Там е погребана Мария Луйза, майката на последния български цар Борис III. Джумая джамия - намира се в подножието на Стария град и Таксим тепе на площада. Построена е през 1451 г. по времето на султан Мурат II. На това място е била църквата „Св. Петка“, която е съборена. Кубето на джамията е покрито с олово. Има и днес красив слънчев часовник. Според легенда се вярвало, че часовникът е измервал вечното, часовете на царуването на султана. Във вътрешността на джамията има флорални мотиви и медальони с цитати от корана. Името на другата джамия в Пловдив е Имарет, датирана също от 15 век – 1445г. Към нея е имало голям хан, откъдето идва и името ѝ. Главната Улица - Александър I Батенберг - често е наричана от пловдивчани само Главната. Тя е основната пешеходна зона в центъра на града. На нея са разположени театри, галерии, магазини, кафенета и някои от забележителностите на Пловдив. Често самата Главна се определя като забележителност. Общата ѝ дължина е 1,8 км, което я прави най-дългата пешеходна улица в Европа. На Главната има паметник на Мильо (Михаил Димитров Тодоров), който се е превърнал в част от градския фолклор. Римски период и паметници. През Римския период в днешен Пловдив се строят обществени сгради – театър, форум, съкровищница, храмове, бани, одеон, мащабен стадион. С разрастването си градът напуска очертанията на Трихълмието и се разпростира в низината, старите укрепления са построени отново, а през 172 г. император Марк Аврелий издига втора крепостна стена, за да обхване разрасналия се град. Тримонциум има мащабна водоснабдителна система, включваща каптажи, резервоари, тръбопроводи и два акведукта – единствените подобни съоръжения в днешна България. Разкопки в съвременния град разкриват само малка част от античното минало на старинния Пловдив. Паметниците от римския период са Хисар Капия, Античният театър, Римският форум и стадион, базиликата. Римският форум – Изграден е през 2 век. Форумът е бил търговски, административен и религиозен център на античния град. Провеждали са се събрания, дебати, празници, държавни дела. Комплексът има почти квадратен план. Тук са се фокусирали главните улици на Древния Филипопол. Античният стадион –това е най-значителният паметник на античния град. Разположен е между източния склон на Сахат тепе и западния склон на Таксим тепе. Простира от днешния площад „Римски стадион“ до площад „Каменица“ – стълбичките със статуята на Мильо. Построен е през 2 в. по времето на император Адриан. Стадионът има дължина приблизително 240 м. и широчина 50 м. Дължината на пистата е един римски стадий (около 600 римски стъпки). Съоръжението е побирало до 30 000 зрители, които са наблюдавали спортни състезания и игри. Понастоящем се виждат северната дъга на стадиона с 14 реда седалки, засводеният северен вход (сфендона), подземна улица и част от пистата. Мюсюлмански период и паметници Града попада под османска власт през 1371 година. Предводител на турската армия е Лала Шахин паша.Той обсажда града от седем места. Били направени мостове над Марица, след което с пристъп крепостта е превзета. Името било променено на Фелибе. Така започва петвековното османско владичество. Период, през който се заличават материалните изрази на културата, унищожение на всичко българско в града. Но минават столетия и именно нуждите на Османската империя обуславят новото заселване на Пловдив с българско население. Развитието на занаятите и търговията привлича трудолюбиви българи. Тук живеят и работят изтъкнати хора на нашето културно и просветно дело като Найден Геров, Йоаким Груев, Стоян Чамаков, Христо Данов. Паметниците от този период са двете останали и до днес джамии и турска баня. Чифте баня – нарича се така, защото има мъжко и женско отделение. Както във всеки ориенталски град и във Фелибе е имало множество бани. Чифте е запазена и до наши дни и се работи по проект за превръщането ѝ в център за модерно изкуство. Квартал „Капана“ Капана е арт-квартал, културно и занаятчийско средище и пешеходна зона в същинския център на Пловдив. Състои се от плетеница от малки еднотипни улички, носещи имената на различните занаяти, които са се практикували в дюкяните по тях. Капана е единствения по рода си „квартал на творческите индустрии“ в България. Има две летища в Пловдив – „Крумово“ и военното „Граф Игнатиево“. Пловдив – „Древен и вечен“. 11.01.2020 - Изтегляне 62.87 Kb. Сподели с приятели:
|