Варна горица зоо 45км 42м 8лв/4лв горица зоо nesebar 55км 1h
Изтегляне 62.87 Kb.
|
Свързани:
akvaristika
| Пловдив
Възниква като малко тракийско селище към 5 век преди Христа. *** Река Марица води началото си от Маричините езера на 2378м височина в Рила и се влива в Егейско море. Дължината й е 472 км, от които 322 км са на българска територия. 3та по дължина след Искър и Тунджа. Старото й име е Хеброс (Хебър). Има 100 притока. Била е плавателна. *** Градът е построен на шест тепета. Седмото „Марково“ е разрушено до началото на 20в за настилката от павета на града (paving blocks, cobbles). Тепе означава хълм, преведено от турски. Тепетата са били общо 11, като 5 от тях са разрушени за строителни материали. Тепетата на Пловдив - Стария Град – Тримонциум – на 3 тепета: • Небет тепе – произхожда от турската дума ньобет – стража. Вероятно там е имало военна наблюдателница, останала още от римско време. Това е най-старото останало тепе, още от тракийско време. Също така е най-старото място в Пловдив – има останки от тракийско време, крепостни стени, предлага най-добра гледка към Пловдив. • Джамбаз тепе – на изток от Амфитеатъра. При градски празненства по стръмните му склонове се катерили акробати, хълмът на въжеиграчите (tight rope walker, wire walker). • Таксим тепе – на запад от Амфитеатъра. Произлиза от думата „таксим“, която означава разпределително място. Тук се събирали водите на някогашния римски акведукт и после ги отправяли в разни посоки из града. Наричан е хълмът на разпределението (distribution hill). • Сахат тепе – Данов хълм – вляво на главната в посока Марица. Името си води от часовниковата кула, която е била издигната там преди столетия. • Бунарджик (234 метра) – хълм на Освободителите – на запад от бул. Руски, над хотел Лайпциг. От турската дума бунар (кладенец). Тук се намира паметникът на Альоша (строен през 1957 година). Имаше идея паметника да се разруши и да се направи подобен на Исус Христос. • Джендем тепе (280 метра, най-високото) – Младежки хълм – на югозапад от Бунарджик. Хълм на нимфите дриади, името на тепето в буквален превод означава далечно, чак в ада. Старите имена на Пловдив са: 1. Евмолпия – тракийско до 342г пр. Хр. когато е завладян от Филип II Македонски 2. Филипополис – елинско 3. Тримонциум – римско 4. Пулпудева – тракийско (дава е тракийска дума за град/селище, Пулпу идва от Филип) 5. Пълдин – българско, славянско 6. Филибе – турско 7. Пловдив – българско ПЛОВДИВ – около 350 000 души. На 15км от Родопи и 50км от Стара Планина. 165м надм. вис. Има важно икономическо значение за страната. В града работят предприятия за обработка на цветни метали, обувки, текстил, парфюмерия, килими, кожи, цигари, хранително-вкусова промишленост. От 1936 година градът е член на Съюза на панаирните градове. Международният панаир в Пловдив има пролетно и есенно изложение с 1200-1500 фирми участнички. Годишно градът се посещава от 150 000 туристи чужди туристи. Град населяван 8000 години (от 6 хил. пр. Хр.) с над 12м културни пластове. Открити са няколко неолитни поселения от VI хил. пр. Хр. с останки от жилищни сгради, керамика, инструменти, накити, култови предмети. Най-ранното известно селище на трихълмието е на Небет тепе и е от каменно-медната епоха (IV-III хил. пр. Хр.). Тази част от Пловдив е обитавана без прекъсване до наши дни, което прави градът по-стар от Рим, Атина, Картаген и Константинопол, и съвременник на Троя. През желязната епоха (след 9в пр. Хр.) селището на Небет тепе е укрепен пункт на тракийското племе Беси, а през V век пр. н. е. е включено в Одриското царство. Нарича се Евмолпия. През 342 г. пр. н. е. селището е завладяно от македонския цар Филип II, който му дава своето име – Филипополис. Но към 320 г. пр. н. е. Одриското царство възстановява самостоятелността си. По време на македонското управление и в последвалата Елинистическа епоха Филипополис е превърнат в град и става един от важните центрове на Тракия. III-I век пр. н. е. е период на политическа нестабилност в Тракия. Одриските царе изпадат в зависимост от Римската република, често избухват междуособици и масови въстания. През 183 г. пр. н. е. Филипополис е превзет от македонския цар Филип V, но малко по-късно Одрисите си го връщат. Филипополис окончателно попада в пределите на Римската империя при създаването на провинция Тракия през 46 г. През Римската епоха градът се превръща във важен град на пътя Виа Милитарис, свързващ Сингидунум (Белград) с Византион. През Римския период в Тримонциум се строят обществени сгради – театър, форум, съкровищница, храмове, бани, булевтерион (одеон), мащабен стадион. С разрастването си градът напуска очертанията на Трихълмието и се разпростира в низината, старите укрепления са построени отново, а през 172 г. император Марк Аврелий издига втора крепостна стена, за да обхване разрасналия се град. Тримонциум има мащабна водоснабдителна система, включваща каптажи, резервоари, тръбопроводи и два акведукта. Виж за Траян и Диоклетиан. След разделянето на Римската империя в края на IV век Филипопол остава в Източната Римска империя. След създаването на Първата българска държава в края на VII век Филипопол се превръща във важен преден пост на византийското влияние на Балканите. През 836 година градът е завладян от българския владетел Маламир, като изглежда се предава и смяната на властта става без особени кръвопролития. Краят на 10в Византия отново владее града. Той става една от основните опорни точки на император Василий II Българоубиец в продължителните му войни, довели до унищожаването на Първата българска държава. През 1204 година Четвъртият кръстоносен поход превзема Константинопол и поставя началото на Латинската империя, а Филипопол става столица на васално на императора херцогство. През 1205 година кръстоносците са принудени да напуснат града, опожарявайки част от него, а малко по-късно той е превзет с нови разрушения от българския цар Калоян. През следващите 140 години градът осем пъти преминава по мирен или военен път от български под византийски контрол и обратно. Българите наричат града Пълдин. Пълдин е завладян от Османската империя през 1371 година. Първоначално контролиран от Сюлейман Челеби, през 1410 година той е превзет от Муса Челеби, който разрушава крепостните стени, избива много от жителите, а други изселва от града. В средата на 15в западно от Трихълмието е изграден главният мюсюлмански храм Джумая джамия, построен е нов мост през Марица. Между моста и Джумая джамия се оформя район с много нови ханове и пазари, който остава търговския център на Пловдив до края на османската епоха. През XVI век в Пловдив се заселват голям брой Сефарадски евреи, а през XVII век пристига компактна група арменци от Галиция. През XVII век част от павликяните приемат католицизма, а останалите постепенно губят идентичността си. По това време започва и по-бързото нарастване на българското население в града. През 1850 година българската общност в Пловдив основава първото Класно училище, което през 1868 година става втората гимназия в България след Априловската гимназия в Габрово. През 50-те години градът е в центъра на българо-гръцкия църковен конфликт. Нежеланието на гръцката общност да разреши богослужението на български език в част от православните църкви в града довежда до отстраняването на прогръцкия митрополит Хрисант, физически сблъсъци между двете страни и въвеждане на богослужение на български в катедралата „Света Богородица“. След освобождението, при временното руско управление губернатор на Пловдив е генерал Николай Веляминов, а от май до октомври 1878 година в града е седалището на цялата руска администрация в България, начело с княз Александър Дондуков-Корсаков. През този период е възстановен изгореният през войната мост над Марица, създадена е Дондуковата градина, основано е първото българско военно училище, преместено през ноември в София. От Виена в Пловдив е преместена печатницата на Христо Г. Данов, в която започва да се печата първият български вестник след Освобождението – „Марица“. През юли 1878 година е сключен Берлинският договор, който създава Източна Румелия – област с широка автономия, чиято столица става Пловдив. През 80-те години в Пловдив работят водещите български писатели – Иван Вазов, Петко Славейков, Захарий Стоянов, Константин Величков. Според проведеното през 1884 година първо преброяване Пловдив има 33 хиляди жители, половината от които са българи, а останалите главно турци, гърци, евреи и арменци. Той е най-големият град в Княжество България и Източна Румелия, следван от Русе с 26 хиляди жители. Още със създаването на Източна Румелия въпросът за нейното обединение с останалата част от България е основен за политическия живот на областта. През 1885 година Пловдив е в центъра на събитията около Съединението – тук действа Българският таен централен революционен комитет, местният военен гарнизон отстранява правителството на областта, а новите власти обявяват присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. През 1892 г. Пловдив е домакин на Първото българско изложение с чуждестранно участие, което се превръща в редовно събитие, днес Международен панаир Пловдив. В навечерието на Балканските войни населението наближава 50 хиляди души. След Балканските войни в Пловдив пристигат към 8 хиляди бежанци от Македония и Източна Тракия. През март 1943 година Пловдив е основен център на съпротивата срещу депортирането на евреите – в града са арестувани 1500 души, но ден по-късно са освободени след намесата на митрополит Кирил и други видни общественици. В началото на 1944 година градът е бомбардиран от британската и американската авиация. След Деветосептемврийския преврат през 1944 година и Пловдив е засегнат от вълната на насилие при налагането на комунистическата власт, само т.нар. Народен съд осъжда на смърт 328 души и стотици други на продължителен затвор, много граждани са изселени или изпратени в лагери. Сашо Сладура! *** Виа Милитарис (Виа Диагоналис) е древен римски път, построен на Балканския полуостров, който минава през Белград (Singidunum), Ниш (Naissus), София (Serdica), Пловдив (Philippopolis), Одрин (Hadrianopolis) и, обединявайки се с Виа Игнатия, стига до Константинопол. По няколко отклонения от Ниш (Naissus) до Одрин (Hadrianopolis) той се е свързвал на юг с Виа Игнатия, на север с Виа Иструм, и на изток с Виа Понтика. През Средновековието пътят Виа Милитарис остава важна връзка между Изтока и Запада и е използван от кръстоносните войски (1096 – 1099, 1147 – 1149 и 1189 – 1192) в посока Палестина. След завладяването на Константинопол (1453) османците наричат пътя „Голям военен път“ и строят до него паланки и го използват най-вече за завладяването на Австрия. *** *** Имарет е благотворително заведение, широко разпространено в Османската империя между 14 и 19 век. Имаретите представляват места, в които се раздава безплатна храна на бедни хора, поклонници, дервиши и други. *** Пловдив е избран за европейска столица на културата за 2019 година съвместно с още един европейски град – Матера в Италия. Девизът на Пловдив е „Древен и вечен“. Старият град – има около 200 къщи. Там се намират Портата Хисар Капия (била е 10 метра висока). Разположен е на Трихълмието (Небет, Джамбаз, Таксим тепе). Обявен е за резерват през 1956 година. Къща на Николай Недкович – построена е през 1863 година в стил класицизъм. Недкович е бил богат търговец. Къщата е с резбовани тавани, стилизирани като слънца. Избата на къщата е свързана с тунел с улицата, така стоката е била доставяна направо в склада. Представител на симетричните къщи. Къщата на Георгиади – намира се непосредствено до портата Хисар капия, построена през 1846 година, симетрична къща. Интересна е стряхата във форма на кобилица. Днес е музей на Възраждането (исторически музей). *** Има два вида Пловдивски къщи – симетрични и несиметрични. Несиметричната къща е от ранния период на турския феодализъм (17 – 18 век). Това е двуетажна, рядко едноетажна, съхранила модела от българските високопланински селища (планински тип), майсторите са от Балкана и Родопите. Тя се отличава със своята отворена тераса (чардак), която се поддържа от дървени колони. Приемните салони се наричат „хайети“. Пример за несиметрична къща е къщата Клианти. Симетричната къща е от началото на 19 век. Характерни черти на този нов тип къща са симетричното решение на плана и фасадата, засилената и по-стабилна конструкция, по-богатата и сложна архитектура и интериорна украса. Неотменни елементи са салонът на приземния етаж, стълбището към горния етаж и просторната приемна срещу него. Има 4 помещения, разположени около салон (хайет). В тези къщи могат да се видят изключителни по майсторството си дърворезби по таваните. Има прекрасно изписани декоративни ниши (алафранти –богато изписана декоративна ниша в интериора на българската възрожденска къща). Стилът е български барок. На партера са разположени спалните и дневните, на етажите – кабинетите и гостните стаи, в мазето – склад за стоки, избите са вкопани. Хайетът е централно разположен, богато осветен с прозорци. Често някои от къщите имат задна камина. Пример за симетрични къщи са : Къщата на Недкович и Къщата на Георгиади. *** От Хисар капия тръгваме към Етнографския музей.... Куюмджиевата къща – построена през 1847 година от майстор Хаджи Георги за нуждите на търговеца Аргир Куюмджиоглу (царската къща). Образец е на пловдивската симетрична къща. Това е бароково бижу на Пловдив. Има 130 прозореца, акцент на втория етаж – хайета, има помещение за партита, има форма на кобилица. От 50 години в нея се помещава Етнографският музей, в двора се провежда фестивал на камерната музика. Много красива дърворезба, картина на Мърквичка от 1923 година, има зала с музикални инструменти. Небет тепе – останало е от древно-тракийския град Евмолпия – от Евмолп (син на Родопа и Посейдон). Открива се най-добра гледка към града – река Марица, Стара планина, тракийската низина, тепетата. Там е имало старо водохранилище – 300 000 литра вода. Легендата за Евмолп и Градът на седемте хълма: В полето на Тракия, там, където се извивала реката Хебрус, живеела красива девойка на име Родопа. Щом я зърнал, морският бог Посейдон се влюбил в нея. Родопа отвърнала на любовта му и не след дълго им се родил син, когото нарекли Евмолп. Не минало много време и този свят се сторил тесен за Посейдон. Той решил да вземе момчето и да го отведе в страната на мъдростта, където учели децата на боговете. Родопа била много тъжна. Гигантът Хемус решил да й помогне и да спре бога на моретата, като хвърлил срещу него огромна канара. Разгневил се Посейдон – закипяла водата, гръмотевици раздирали небето, земята сякаш се разтворила. Когато всичко утихнало, на десния бряг на Хебрус (Марица) се издигали седем хълма – седемте части, на които вълшебният тризъбец на бога разбил хвърлената канара. А от двете страни на Тракийската низина се извисявали превърнатите в планини Хемус и Родопа. Минали много години, обучението на Евмолп завършило и той се завърнал в родната земя. Дълго и напразно търсил майка си, накрая намерил само красива планина с нейното име. Той се заселил на хълмовете край реката и там въздигнал град, който потомците му нарекли с неговото име – Евмолпия. Балабановата къща – или къщата на хаджи Панайот Лампша е построена в началото на 19 век. Симетрична къща с пищна дърворезба, там се провеждат концерти понякога. В златната стая на втория етаж има рококо мебели. Тя е една от емблематичните къщи в Пловдив. (ако има повече време, може да се посети) Къщата на Хиндлиян Степан – той е търгувал през 19 век в село Индия и основоположник на един от четирите най-големи арменски рода в Пловдив. Бил е голям чифликчия. Къщата е строена през периода 1835 – 1840 година. Симетрична къща, най-богато украсената, има топла връзка с Балабановата къща. Има интересна архитектурна композиция и ненадмината декорация. Рисунките са от двама зографи – българин и италианец. Те покриват не само стените, но и таваните. Чирпански майстори я изписват повече от 6 месеца с растителни бои – пейзажи и натюрморти. Банята е в ориенталски стил. На втория етаж всяка алафранга е с пейзажи, изобразяващи местата, които търговецът е посетил. Има стая „фенера“, наречена така заради многото прозорци. 1974 година къщата е обявена за паметник на културата. Църквата „Свети Константин Елена“ – построена е през 1832 година, трикорабна с камбанария (много е красива) на пет етажа. Много икони са дело на Захари Зограф, има висок иконостас. Абсидата на църквата е стъпила на старата крепостна стена до „Хисар капия“. Намира се на централния площад. Има чудотворна икона от 14 век. 38 пловдивски мъченици са избити по времето на Диоклециан там. Размери 26 метра висока, 18 метра широка. На входа са изобразени Архангел Михаил и Архангел Гавраил. Свети Константин е император, който прави християнството равноправна религия – и майка му Елена. Ресторант Пълдин – бил е дервишки манастир, стара мюсюлманска сграда, има интересни зали, манастирът е бил изоставен през 19 век. Къщата на Ламартин – собственик е Георги Мавриди, български търговец, построена е през 1830 година от неизвестен майстор, ранен образец на пловдивска симетрична къща. Известна става през 1833 година, връщайки се от Истанбул в Париж, френският поет Ламартин няколко месеца живее тук. Църква „Свети Димитър“ - е православна църква в град Пловдив, намираща се в Стария град. Сегашната нейна сграда е осветена на 18 януари 1838 година. Може да се приеме, че основите на черквата “Свети Димитър" в Пловдив са положени във времето на Иван Асен II, след Клокотнишката битка в 1230 година. Църквата представлява трикорабна базилика с размери 28 x 19 x 11,5 м. В Светия олтар има три св. престола – централен, посветен на св. вмч. Димитър, северен – на св. Атанасий и южен – на св. Харалампий. Има мраморен иконостас (родопски камък и мрамор). Античният театър (Римският театър) – открит е случайно при укрепителните работи по южната крепостна стена. Той е най-впечатляващата постройка от римско време, достигнала до нас. 10 години отнемат разкопките и разчистването на обекта, за да се отстрани 15 метра дебел земен пласт. Намира се между Джамбаз и Таксим тепе. Един от най-добре запазените в света, построен от император Траян, строен през 2 век. Това е единствената запазена театрална сграда, открита преди 40 години. Зрителните места са ориентирани на юг, имало е 28 реда мраморни седалки, сега са наполовина. Има добра акустика. Имал е капацитет около 7000 зрители. Имената на градските квартали са били издълбани на пейките на всеки сектор и всеки зрител е заемал място в съответния сектор. Има добра акустика. Открива се хубава гледка към Драматичния театър, Родопите и Тепетата. Нестинарството - е ритуал от Източна Тракия, свързан с култа към свети Константин и Елена, при който участниците танцуват боси върху жарава въглени. Разпространен е в Странджа, България и в Северна Гърция. Вписан е в списъка за нематериалното световно културно наследство на ЮНЕСКО. Нестинарството представлява танц с боси крака върху жарава. Според традицията нестинарите играят вечерта в деня на Св. св. Константин и Елена (нощта на 3 срещу 4 юни по стар стил). Подготовката на събитието започва още от ранни зори с „обличане“ на нестинарските икони. Поставя се ярко червен плат, обшит със стари сребърни пари и украсен с цветя. Прави се в знак на признание на християнството, като равнопоставена религия (Константин) – като знак на благодарност. Жълтото училище – музикалната академия, създадена през 1850 година, преди това е имало паметник на Сашо Сладура (Александър Георгиев Николов – джазов музикант) – градски зевзек (коцкар). Църква „Света Богородица“ – построена през 1844 година, базилика без куполи, иконостасът е на Станислав Достопевски, има камбанария с надпис в памет на освободителите. През 1859 година за пръв път се провежда богослужение на български език. В двора са погребани видни пловдивчани, живели през 19 век. Тук е погребан и Христо Геданов – основател на книгоиздаването в България. Данчовата къща – строена е през 18 век, несиметрична къща. Реставрирана е през 1999 година. В нея през 19 век е живял художникът Георги Данчов, автор на най-сполучливите портрети на Левски, Ботев, Стефан Стамболов, Захари Стоянов. Къщата разполага с небесна тераса, построена е върху скала. Площад „Джумаята“ : Джумая джамия – една от най-големите в България. Главна петъчна джамия (джумая – петък), защото религиозната служба е била в петък. Преди това там е била църквата Света Петка (1371 година), завладяна от османците. През 1451 година е построена джамията Имарет джамия (активна от 15 век). Може да се наблюдава слънчевия часовник, на ъгъла на Джумая джамия, който както се вярвало отбелязвал вечното, или часовете на царуването на султана. Римският стадион – трибуните му били построени на склоновете на Сахат тепе и Таксим тепе. Разположен е до Петъчната джамия. Има формата на подкова с дължина 180 метра и места за 30 000 зрители, което говори за големината на града по това време. Имало е 14 реда седалки. Имало е атлетически игри и надбягвания с колесници. Главната в Пловдив – улица Княз Александър 1-ви Батенберг. Лежи върху пистата на стария стадион, тук се намира градската художествена галерия, сградите са в стил класицизъм. Главната се простира от площад „Централен“ до Новотел „Пловдив” и е с обща дължина от 1,8 км, което я прави най-дългата пешеходна улица в Европа. Квартал „Капана“ – внася особен колорит в централната градска част. Има занаятчийски магазини, ресторанти и кафенета. Имарет джамия – построена е през 1445 година (15 век). Активна е и сега. Археологическият музей – втори по значимост в България след националния в София. Има колекция от неолитна керамика, обредното огнище от Небет тепе, находките от древнотракийския некропол край Дуванли, богато украсени тракийски доспехи, гръцки керамични съдове. Панагюрското златно съкровище от 4 век преди Христа също се съхранява тук. Чифте баня (хамам) – има мъжко и дамско отделение, от там идва и името. Площад „Стефан Стамболов“ – има удобни места да хранене и кафенета. Тук се намира сградата на общината (строена през периода 1913 – 1914 година). Има паметник на Стефан Стамболов. Църква „Света Марина“ – била е митрополитска църква, намира се в югозападното подножие на Таксим тепе, трикорабна. Изградена е през 1853 година. Интересни са иконостасът, тронът и амвонът. Повечето икони са на Станислав Достопевски, най-интересна е „Рождество Христово“. Католическа църква „Свети Лудвиг“ – там е погребана Мария Луиза (първата съпруга на Фердинанд, майката на Борис 3-ти). Има много католици в Пловдив. *** втората съпруга на Фердинанд – Елеонора е погребана в Боянската църква. *** Античният форум – Римският форум – открит при полагането на основите на хотел „Тримонциум“. Частите от форума, отворени за посетители, показват ясно различните нива в строителството на тракийската агора от пясъчник и добре запазените римски останки от мрамор. Изграден е през 2 век. Късноантична сграда „Ейрене“ Цар Симеоновата градина – по проект на швейцарец, вътре има пеещи фонтани. 12.01.2020. Асеновград По пътя от Пловдив към Асеновград минаваме покрай летището Крумово (гражданско летище). Летище Граф Игнатиево е военното летище. До летището Крумово се намира Авиационния музей. Вдясно се вижда комбинат за цветни метали. По-вдясно към Асеновград се отива към манастира „Свети Козма и Дамян“ (двама лечители). Те са били много популярни лечители, които лекували без да взимат пари. Култът към тях е изключително популярен в Югозападна България. Тук се намира един от най-студените извори с 8 градуса на водата. Манастирът е стар, възстановен е наскоро. Намира се над село Куклен. Следва друг манастир „Свети Кирик и Юлита“ до съседното село Горни Водец. Свети Кирик и Юлита са майка и син мъченици, посечени за християнската вяра. Манастирът е построен на мястото на древно тракийско светилище. Наблизо има руини на средновековна крепост. Играден е около извор с лековита вода – аязмо. Има запазени стенописи от 19 век. Село Крумово – тук може да споменем хан Крум, Крумовите закони, легендите за виното Мавруд В Асеновград се произвежда виното Мавруд, едно от хубавите стари български вина. Асеновград е наричан „българският Йерусалим“ и Родопската Света гора. Има 11 църкви и 53 параклиса. Асеновград Влизаме в Асеновград. Вдясно се вижда винзавода (там се произвежда сорта вино Мавруд). Населението на града е около 50 000 жители. Надморската височина на града е 230 метра. Разположен е в подножието на Родопите и река Чая (другите имена на реката са Чепеларска и Асеница). Асеновград е наследник на старото селище – Станимахос (7 век преди Христа). Името означава „отбрана на прохода“. Крепостта тогава е охранявала пътя към Беломорието. Второто име на града е Станимака. Името се получава през 12 век. През 13 век цар Иван Асен 2 укрепва и разширява силната крепост. От 1934 година градът се казва Асеновград. По време на османското владичество градът е център на лозарството, овцевъдството, абаджийството, копринарството, бъчварството. Легенда за името Станимака - Според нея в Асеновата крепост се е крил последният християнски цар Костадин. Докато стоял в крепостта, а майка му пържела риба, дошъл един войник и му съобщил, че крепостта е под обсада и скоро ще бъде превзета, но той не повярвал. Войникът идвал няколко пъти със същата новина, но царят казал, че когато рибата в тигана оживее, тогава той ще повярва. Изведнъж рибата оживяла и царят, казал на майка си: „Стани, майко, да бягаме” и оттам „стани, майко” се превърнало в Станимака – старото име на Асеновград. Градът е символ на християнската религия. Според поверието градът се закриля от Света Богородица. Много от християнските храмове са построени на местата на стари тракийски светилища. Недалеч от града се намира Белинташ. Около 20% от населението в града са мохамедани. Има 1 функционираща джамия. Църква „Успение Богородично“ - Храмът е построен през 1768 г. Стенописите в църквата са от 1821 г. и са изрисувани от Христо Зограф Сотиров. Храмът е известен със своята камбанария построена през 1877 г. и богато изрисувана. Църква „Свети Иван (Йоан) Предтеча“ – от края на 12 век и началото на 13 век. Прилича на църквите в Несебър и Велико Търново. Църква „Света Богородица“ – „Рибната“ – построена е през 1836 година (19 век). През 1838 година е изписана изцяло от Захари Зограф. Това са първите му стенописи в този край. На аязмото като релеф е изобразена риба – символ на първите християни. От там идва и названието й – рибната. Араповски манастир „Света Неделя“- построен е през 1856 година близо до аязмо. Един от малкото манастири, построени в равнина. В центъра е църквата „Света Неделя“. Манастирът е тясно свързан с просветителската и революционната дейност на жителите на този край. В града се срещат Исторически музей, Етнографски музей, Палеонтоложки музей, Музей за винарството и лозарството, множество църкви и манастири. Навлизаме в планината Родопи. Навлизаме в мястото, където се намира Асеновата крепост (на 2,5 км от града). Построена е по времето на цар Иван Асен 2 за защита на прохода. Самата крепост съществува още от времето на траките, преустроена е през 9 век. Притежавала е своя охрана,носи името на цар Иван Асен 2. Външната крепостна стена е с дебелина 3 метра и със запазена височина до 3 метра. *** Ако няма посещение на крепостта, може да се спре за фотопауза, стига се и с автобус до крепостта. *** Родопи планина – най-високият връх е Голям Перелик (2191 метра). Това е най-обширната българска планина – 240 км дължина, 100 км широчина. В планината се намират скалните феномени – Триградското ждрело, Дяволското гърло, Ягодинската пещера, много реки водят началото си от тук – река Арда, река Въча, река Доспат. В Родопите има около 20 резервата, планината е важна климатична граница, има много иглолистни гори, център на туризма е Пампорово. Eднa oт нaй-cтapитe легенди за Родопите пpoизлизa oт гpъцĸaтa митoлoгия. Tя e зa цapицa Poдoпa, ĸoятo yпpaвлявaлa Tpaĸия. Poдoпa билa cъпpyгa нa Xeмyc, a двaмaтa имaли cин – Xeбpoc. Xeмyc и Poдoпa ce пpиcмивaли нa oлимпийcĸитe бoгoвe, и зa тoвa тe ги пpeвъpнaли в eднoимeннитe плaнини. Cпopeд дpyгa лeгeндa Poдoпa билa дeвoйĸa, пpoчyтa c ĸpacoтaтa cи и xapecвaнa oт вcичĸи бoгoвe, ĸaтo тe пpaвили oпити дa я плeнят или oтĸpaднaт. Бoг Xeмyc бил ocoбeнo peвнив и нe иcĸaл ниĸoй, ocвeн нeгo дa я глeдa и зaтoвa зaпoчнaл дa xвъpля ĸaмъни – цeли гpaмaди, ĸoитo дa я cĸpият oт лoшитe пoглeди. Πpeдaниятa paзĸaзвaт, чe oт тeзи ĸaмeнни гpaмaди, изpacнaли тeпeтaтa в Πлoвдив. Bъпpeĸи тoвa, тe нe пoмoгнaли дa cпpe мълвaтa зa ĸpacoтaтa нa Poдoпa. Xopa и бoгoвe идвaли, зa дa я видят и щoм я зъpнeли, нa мигa ce влюбвaли в нeя. Яpocт и peвнocт oбxвaнaли бoг Xeмyc и и тoй вĸaмeнил ĸpacивaтa дeвoйĸa – тя cтaнaлa плaнинa. Cпopeд дpyгa лeгeндa нa мяcтoтo нa Poдoпитe ce пpocтиpaлa нeoбятнa paвнинa, ĸoятo билa oceянa c apoмaтни и ĸpacиви poзи. Дъщepятa нa Зeвc – Πepceфoнa чecтo cи бepялa poзи oт тaм c пpиятeлĸитe cи. Ha eднa oт paзxoдĸитe Зeвc, ядocaн нa дъщepя cи, пpeвъpнaл нaй-ĸpacивaтa и пpиятeлĸa – Poдoпa, в плaнинa. *** можем да споменем за изворите в Девин и Велинград *** Помаците са хората, които са насилствено мюсюлманизирани, изповядват мюсюлманската вяра (около 2 % в България). Бачковски манастир – втори по големина в България след Рилския манастир, един от най-старите на Балканския полуостров. Намира се на 410 метра надморска височина. Общата земя, която притежава манастирът е 1500 декара. Основан е от двамата братя Григорий и Ебасий (високопоставени византийски военоначалници) през 1083 година, манастирът е старопигален (подчинен е пряко на Светия Синод – така Рилският, Бачковският и Троянският). По времето на основаването монасите в манастира са били около 300, в момента са 7-8. Най-старата запазена сграда в манастира е костницата от 11 век. По времето на Цар Иван Асен 2 и цар Иван Александър отново е в пределите на България. По време на османското владичество манастирът се е издържал от дарения на населението. През 19 век е предприето разширение на манастира. Той е най-важният духовен център за областта по това време. Бачковската чудотворна икона „Света Богородица“ – всяка година на втория ден на Великден с литийно шествие иконата се носи до местността „Клувията“. Местността Клувията – там е била скрита 2 века чудотворната икона (самата икона е нарисувана през 14 век). *** монасите не могат да се женят, но при свещените е задължително условие да са женени *** Църквата-Костница – най-старата запазена сграда от 11 век, разположена е извън манастирския комплекс. Тя е в стила на раннохристиянските храмове. В нея се намират 14 погребални камери. Изографисвана е на два пъти през 12 и 14 век. Има надпис „Иван Александър“ – специфична особеност на родопската школа. През 2001 година е реставрирана. В манастирския комплекс има три църкви: Църква „Свети Архангели“ – от 11 век. Построена е от Алексий Комнин. Използвана е за богослужения през зимните дни, при опасност е използвана за крепостна защита на монасите в манастира. Смята се, че тук е бил погребан патриарх Евтимий. Църква „Успение Богородино“ – от 17 век (1604 година). Църквата „Света Богородица“ е най-голямата от трите църкви в комплекса. Оригиналните стенописи са от 1643 година. Много е красив иконостасът в църквата. Един от малкото запазени от това време – 17 век. В нея се намира чудотворната икона, която вече 700 години е закрилница на манастира. Иконата е обкована от сребро и злато (самолицата се виждат). Църква „Свети Никола(й)“ – построена през 19 век (1834 година). Изписана е от Захари Зограф (представител на самоковската школа), започва 1840 година да изографисва църквата. Изобразена е сцената „Страшния съд“. Позволил си е да нарисува в групата на грешниците известни пловдивски чорбаджии и жените им. Трапезарията – представлява малка художествена галерия. Нарисувани са седемте вселенски събора. Има голяма мраморна маса в центъра, нарисувани са древногръцки философи, на източната стена на трапезарията е нарисувана сцената Страшният съд. Има запазени стенописи от 1643 година. В двора на манастира има джинджифилово дърво, прави се джинджифилова ракия. PLOVDIV SAMUIL’S GARDEN – 1892 – SWISS ARCHITECT – NEWSPAPERS ROMAN FORUM – LARGEST IN ROM PROVINCE OF THRACE CATHOLIC CHURCH – ST LUDOWICK To the left – TOWN HALL – 1920 STADIUM – 2ND CENT – 250m/74m – 30,000 SEATS – 80% STILL UNDERGOUND PHILIP OF MACEDON COLUMN (NEW!) IMARET (social help) MOSQUE – 1445 – originally w/ kitchen for the poor + public baths + Muslim seminary + a small INN. RENOVATED – around 2010-12 – ERDOGAN – 1 million USD Up from the MOSQUE – VIRGIN MERY CHURCH – METROPOLITAN Turn around – WALL (round stones from Traki; bricks from Romans; Turkish…) Mosaics made by art students – exempt from obligatory agricultural work.. First right – houses on the left were nationalized and given to artists, composers, writers, etc, willing to work for the state Up the stairs - MUSICAL CONSERVATORY (or art school) Marble column showing mixed building – the new uses the old… SASHO THE SWEET GUY – great violinist – entertained the aristocracy – send to Belene concentration camp – disappeared AMPHITHEATRE – end of 1st cent. begin. Of 2nd. One of world’s best preserved. Emperor Trajan – 5000-7000 spectators – Blackmore’s nights; Apocalyptica; Up the street - Café remains on the right - RITORA – BEAUTIFUL HSE – privatized and closed for the public Right turn – LAMARTIN HOUSE – built in 1830 by a rich trader Georgi Mavridi French poet Alphonso Lamartine stayed here in 1833 for 3 days along his journey on which “Travels in East” is based Then down on the left – PALDIN – then RUSSIAN RESTAURANT On the right – SABORNA STREET – 1st MODERN (for the time) FARMACY – cash machine made in Chicago 1888 Gallery ZLATYU BOYADJIEV – Japanese crazy about his art KINDERGARDEN – b4 11 September it was easy to enter and talk to them … ST CONSTANTINE AND HELENA – year 337 built on top of a pegan temple – named by Emperor Constantine and his mother Elena - one of the oldest in Plovdiv (along w/ St. Nedelya near Alafrangi) Destroyed and rebuilt several times – last partial rebuilding from 1832 Some of the painting done by Zahari Zograf No Domes – EXTERNAL BELFRY – technically easier to build (in a sgl stone tower) Turn around and through square w/ painters towards place w/ roman remains MNAY FILMS ARE SHOT HERE BALABANOV’S HOUSE – connected w/ HINDILIANOV’S HOUSE Hindilian could have his house back but left it the people.. Out and to the right on street .. Steep stairs on the right leading to Armenian School – school with best rating, traditions, discipline.. Armenian and Jewish minorities lived in big cities – in communist times the state allowed to have really small private businesses – selling lemonade, candies, show repair shops… Clockwise circle and back to the HISAR KAPIYA - built 12th c over 2nd cent Roman foundation Construction technique typical for 2nd Bulgarian Empire It’s one of three entrances to the acropolis of ancient Plovdiv …. During the Ottoman Rule EMBEDED in GATE and WALL Revival Style Houses х Изтегляне 62.87 Kb. Сподели с приятели:
|