Бербатов спасил живота на първата българка, родила след трансплантация

Раздялата на Мустафа с майка му е по-тежка от болестта

- В моята 26-годишна практика в онкохематология не сме имали подобен случай, но, разбира се, сме имали много срещи с родители и с пациенти, които са поставяли не само сериозни медицински, но и психологически и социални проблеми. Проблемът, за който се вдигна шум, е наистина много сериозен, защото става въпрос за дете, което е оставено само за по-продължителен период от време в детска онкохематология в град Пловдив.

- Това е трудно да се прецени. От моята практика бих могла да споделя, че когато родителите идват, обикновено винаги се провежда един предварителен разговор или въвеждащо интервю с тях, в което те могат да споделят за своите социални проблеми и това, което ги притеснява. Обикновено питам и самата майка придружител има ли кой да им помага в чисто човешки и икономически план, тъй като лечението на едно злокачествено заболяване е продължително и изисква много време, което безспорно налага икономически и социални ограничения на семейството. Така че още в един предварителен разговор е хубаво да се попитат родителите, за да може клиничният психолог да има представа и веднага да потърси помощ от съответната институция. Търсила съм помощта на Агенцията за закрила на детето и на други институции в зависимост от това какъв е проблемът.

- Например те са били свързани с пациент, който е бил тук не с майка си и баща си, а с баба или дядо, или с пациенти, чието лечение е налагало той да бъде изведен в друга институция, а не в болничната обстановка. В някои свои етапи терапията е доста по-свободна, т.е. децата не са на толкова активни и интензивни вливания. В този период е препоръчително детето да бъде в среда по-близка до домашната и когато няма такава и то не може да остане тук, се е налагало детето да бъде настанено във фондация със съдействие на Агенцията за закрила на детето.

Имаме въпросник, предназначен за родители. Мога да ви прочета някои от въпросите: "Смятате ли, че членовете на вашето семейство - съпруг, баба, дядо, ще се справят с новата ситуация - работа, финанси и посещения в болницата, през периода на активната терапия?", "Разговаряте ли с детето за заболяването?". Така още при пое тъпването родителите биха могли да ни дадат една обратна връзка за това какво се случва в семейството, което е един добър начин да се отвори врата към него. Защото, пак казвам, заболяването има не само медицинска страна, то поражда много психологически, социални и икономически проблеми.

- Чух мнението на специалист по телевизията, че наистина е хубаво да се дискутира въпросът до каква степен децата трябва да бъдат защитени от такава публичност. Наистина, това е дискусионен въпрос. На мен ми се струва, че не бива да бъде прекалена медийната намеса, защото детето е уязвимо, един път, от основното заболяване и на второ място, от това, че е самотно и няма как в момента с него да бъде близък човек, който да го подкрепя.

- Аз се радвам, че колегите от Пловдив са предприели действия, така че в максимално кратки срокове с детенцето да работи психолог и социален работник, защото тази самота и изолация със сигурност влияят върху неговата психика, поставяйки го в едно положение без никаква подкрепа и протекция. Без подходящата психологична работа и подкрепа би могло да се говори за едни трайни последствия върху психиката на детето, т.е. това чувство на самота, на изолация, на изоставяне, на сепарация, което то е изживяло, особено на тази деликатна 9-годишна възраст, която е уязвима възраст за психиката и за биологичното развитие на детето. Това е период, в който то не бива да бъде оставяно само, защото след това трудно може да изгражда чувство на привързаност и да се доверява.

- Най-важното е да се постигне връзка с детето, т.е. емпатия - така наречената емпатична връзка, за да може детето да види в лицето на този, с когото работи, човек, който може да го подкрепи, да бъде внимателен с него и да прояви разбиране. В тази ситуация, доверявайки се пак на дългия си опит, аз бих потърсила със сигурност и близките.

Детето не бива да бъде разделяно от тях. Хубаво е да се потърси връзка с майката, да се подкрепи това семейство, за да може то отново да създаде връзка с майката, която в този момент отсъства.

- Последната информация е, че и след почивните дни тя не е дошла да го потърси?

- Това е изключително тъжен момент и затова е хубаво да се потърси връзка с майката. Раздялата на Мустафа от майка му ще е по-тежка от болестта, с която се бори. Заболяването е такова, че най-голямата подкрепа пациентите получават от техните родители. Връзката с близките е най-сигурният начин детето да не се чувства изоставено. То е във възраст, в която има ясна представа за семейните взаимоотношения.

- Този въпрос често са ми задавали родители, притеснявайки се да разглезваме детето. По-скоро топлината и разбирането са важни, а не толкова купуването на играчки. Важно е да му се казва: "Всичко ще бъде наред. Ще се оправиш. Мама ще бъде до теб. Ние всички те обичаме, когато сме заедно, няма страшно. Ние ще победим заболяването". Ето това са важните думи и послания, които детето разбира и когато не получава, неговата тревожност, безпокойство и страх се засилват още повече.

- Тук се лекуват пациенти от кърмаческа възраст.

Например най-малкият в момента е на почти 2 месеца, а най-големият - на възраст 16 години. През Клиниката по детска клинична хематология и онкология и през диспансерния кабинет годишно минават около 1000-1600 дечица. Аз се радвам, че в моята практика много пъти хора са идвали и са помагали, без дори да търсят публичност. Просто когато им се каже, че има детенце със социален проблем, че са му необходими дрехи или нещо друго, винаги идват хора, които да ни подкрепят.

- Какъв процент от вашите малки пациенти успяват да се преборят с болестта?

- В чисто медицински аспект над 86% от децата успяват да се преборят със заболяването. Освен медицинска, то има и психологическа, и социална страна. За да говорим за абсолютен комфорт и добро здраве, се налага още дълго време да се работи с пациента за интеграция и адаптация към училище например. Нашите по-големи пациенти например са в голямата си част и ученици. Откъсването от училището, от връстниците и средата е допълнителна травма. Страничните ефекти от лечението също са травматизиращи. На снимките се виждаше, че момченцето е в момент на активно лечение. На всяко детенце е трудно да се върне на училище в момента, в който е без коса, изглежда по-бледо или има афти.