Вегетотропни средства1 Анатомо-физиологични особености
Изтегляне 1.37 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Phenylephrine.
- 7.2. Бета-адреномиметици К ъм бронхо- и утероселективните β 2 -адреномиметици
| Назалните деконгестанти Naphazoline и Xylometazoline се прилагат локално под форма на 0,1% разтвори при остър ринит, фарингит, синуит и др. Те не трябва да се използват повече от пет дни, защото след това могат да предизвикат засилване на назалната секреция.
Phenylephrine. При локално приложение намалява продукцията на вътреочна течност и има подобен на епинефрина антиглаукомен ефект, съчетан с мидриатична активност. Показан при глаукома с широко отворен преднокамерен ъгъл. 7.2. Бета-адреномиметици К ъм бронхо- и утероселективните β2-адреномиметици се отнасят препаратите Clenbuterol, Fenoterol, Hexoprenaline, Indacaterol (с 24-часов бронходилатиращ ефект), Levosalbutamol (R-енантиомер на салбутамола с по-слаби нежелани бета-1-адренергични ефекти), Salbutamol, Terbutaline и др. Те проявяват бронходилатиращ и утеррорелаксиращ ефект и се използват при пристъпи от бронхиална астма и заплашващ аборт. Не предизвикват тахикардия и други странични ефекти, характерни за неселективните β-адреномиметици. П репаратът Dobutamine e кардиоселективен β1-адреномиметик, който се прилага венозно капково при кардиогенен шок. Към неселективните (β1+ β2) адреномиметици се отнасят Isoprenaline и Orciprenaline. Те се прилагат при астматични пристъпи (но често предизвиква тахикардия, поради β1-стимулация на сърцето) и предсърднокамерен блок.
казан е при асистолия (заради β1-стимулиращия му ефект), пристъпи от бронхиална астма (β2-ефект), хипогликемия (β3-ефект), вазомоторен колапс (α1-ефект) и др. Бронхоспазмолитичният и хипергликемичният ефект на адреналина и другите бета-адреномиметици се дължат на активиране на аденилатциклазата. Подобно на норадреналина, адреналинът също се комбинира с местни анестетици (лидокаин, прокаин и др.) с цел свиване на кръвоносните съдове и удължаване на анестетичния ефект. Животоспасяващият ефект на адреналина при анафилактичен шок се дължи не само на антихипотензивното му действие, но и на потискане на хистаминолиберацията поради активиране на β3-рецепторите в мастоцитната мембрана. Адреналинът е неактивен при орално приемане. Той обикновено се инжектира в доза 0,5–1 mg s.c. Dopamine. Представлява прекурсор на норадреналина. В ниски дози (под 5 mcg/kg/min i.v.) избирателно активира допаминовите рецептори в бъбреците и спланхникуса и предизвиква вазодилатация. Във по-високи дози обаче стимулира алфа- и бета-адренорецепторите. Прилага се при шокови състояния. Изтегляне 1.37 Mb. Сподели с приятели:
|