Вегетотропни средства1 Анатомо-физиологични особености
Органно разпределение на постсинаптичните холинергични и адренергични рецептори и физиологични ефекти на парасимаптикусовите и симпатикусовите импулси
Изтегляне 1.37 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Орган Парасимпатикус Симпатикус
- Бременна матка
- 2. Холинергична медиация
- Постсинаптичните холинергични (холино-) рецептори
- 3. Холиномиметици (холинергични средства, парасимпатикомиметици)
- 3.1. Холиномиметици с пряко действие Acetylcholine
Органно разпределение на постсинаптичните холинергични и адренергични рецептори и физиологични ефекти на парасимаптикусовите и симпатикусовите импулси
Класическата теория за химичната медиация на нервните импулси се създава през първата половина на XX век на базата на изследванията на T. Elliot (1905), H. Dale (1915), O. Loewi (1921), А. Ф. Самойлов (1924), А. В. Кибяков (1935), R. Alhquist, С. В. Аничков и др. 2. Холинергична медиация Холинергичните синапси обхващат зоната на пресинаптичната мембрана, синаптичното пространство и постсинаптичната мембрана. В разширеното пресинаптично окончание има везикули (мехурчета), съдържащи ацетилхолин. Медиаторът ацетилхолин (ACh) се синтезира от холин и ацетил-CoA при уастието на ензима холинацетилтрансфераза. Под влияние на нервния акционен потенциал от везикулите през пресинаптичната мембрана се освобождава ацетилхолин при участие на Ca2+. Ацетилхолинът се свързва с холинергичните рецептори на постсинаптичната мембрана и я деполяризира, като поражда възбуждащ постсинаптичен потенциал. В някои синапси (напр. в миокарда) ацетилхолинът поражда потискащ постсинаптичен потенциал поради предизвиканата от него хиперполяризация на постсинаптичната мембрана. След пренасяне на нервния импулс ацетилхолинът се разгражда чрез хидролиза на холин и оцетна киселина при участие на различни холинестерази (ацетилхолинестераза, псевдохолинестераза). Постсинаптичните холинергични (холино-) рецептори се разделят на два вида: M (мускаринови) и N (никотинови) в зависимост от чувствителността им съответно към алкалоидите мускарин и никотин. М-холинорецепторите се разделят на няколко подвида: М1 (в ЦНС, вегативните ганглии и ентерохромафинните клетки на СЧТ), М2 (в сърцето) и M3 (в екзокринните жлези и гладките мускули – в m. sphincter pupillae и m. cilirias, бронхите, СЧТ, жлъчните и пикочните пътища, m. detrusor vesicae urinariae). N-холинорецепторите са два подвида – N1 и N2. N1-рецептори са локализирани в ЦНС, вегетативните ганглии (симпатикови и парасимпатикови), синокаротидната и аортната рефлексогенна зона и медуларната част на надбъбречните жлези. N2-рецептори има в нервно-мускулните синапси. Съществуват и пресинаптични М- и N-рецептори, локализирани в адренергичните синапси. 3. Холиномиметици (холинергични средства, парасимпатикомиметици) Основните ефекти на тези лекарства имитират ефектите на парасимпатиковите импулси (вж. табл. 1). Според механизма се различават парасимпатикомиметици с пряко и непряко действие. Холиномиметиците с пряко действие възбуждат холинорецепторите в ефекторните органи, а тези с непряко действие (наречени още антихолинестеразни средства) блокират холинестеразата и косвено чрез неразградения ендогенен ацетилхолин възбуждат същите рецептори. 3.1. Холиномиметици с пряко действие Acetylcholine. Възбужда М- и N-рецепторите. Като лекарство не се прилга поради краткотрайно му действие (свързано с бърза хидролиза в тъканите) и разнообразните му ефекти (повечето от които са нежелани). Използва се като тест-субстанция в експерименталната медицина и биология. Carbachol. Представлява естер на холина. Възбужда М- и N-холинорецепторите в ефекторните органи. Слабо се хидролизира от холинестеразата, поради което има продължително действие. Прилага се орално или мускулно при постоперативна атония на червата и пикочния мехур, пароксизмална тахикардия, периферни съдови спазми. У нас е регистриран под форма на колир за локално лечение на глаукома. Pilocarpinе: fl. (collyrium) 2% 10 ml. Алкалоидът пилокарпин пряко възбужда предимно М-холинорецепторите в m. sphincter pupillae (предизвиква миоза и понижава офталмотонуса) и в m. ciliaris (приспособява окото за близко виждане). Използва се за лечение на глаукома в доза 1–2 капки 2–3 пъти на ден. Алкалоидите мускарин (изолиран от гъбата Amanita muscaria – червена мухоморка) и фалоидин (изолиран от Amanita phalloides – зелена мухоморка) също възбуждат пряко М-холинорецепторите. Те имат токсикологично значение. При отравяне с тези гъби се развива картината на възбуден парасимпатикус със засилена слюнчена секреция, стомашно-чревни колики, повръщане, диария, колапс, брадикардия, бронхоспазъм, миоза. В сравнение с отравянето с червената мухоморка отравянето със зелената мухоморка протича много по-тежко и се развива след по-продължителен латентен период (12–24 h). Лечението включва стомашна промивка с активен въглен и големи дози атропин. Изтегляне 1.37 Mb. Сподели с приятели:
|