Великата борба между Христос и Сатана

Господ казва: “И повърхностно лекува раната на дъщерята на людете Ми, като казваха: Мир, мир! А пък няма мир”. “Защото с лъжите си оскърбихте сърцето на праведния, когото Аз не оскърбих; и укрепихте ръцете на злодееца, за да се не върне от нечестивия си път, та да се спаси животът му” (Еремия 8:11; Езекиил 13:22).

“Горко на пастирите, които погубват и разпръсват овцете на паството Ми!... Ето, Аз ще ви накажа за злите ви дела...” “Лелекайте пастири и извикайте, и вие, началници на стадото, валяйте се в пръстта, защото напълно настана времето, за да бъдете заклани и разпръснати... и пастирите не ще имат средство за избягване, нито началниците на стадото за избавление.”

Проповедници и народ виждат, че не са поддържали правилни отношения с Бога. Виждат, че са се бунтували срещу Автора на целия справедлив и праведен закон. Пренебрегвайки Божествените предписания, са предизвикали възникването на хиляди злини, несъгласия, омраза, нечестие, докато земята се е превърнала в обширно поле на борба, блато на поквара. Тази е гледката сега пред отхвърлилите истината и избралите да поддържат заблудата. Невъзможно е да се изрази копнежът на непослушните и неверните към онова, което са загубили завинаги - вечния живот. Те, на които светът се е покланял заради талантите и красноречието им, сега виждат всичко в истинска светлина. Съзнават какво са предизвикали чрез своето престъпление, хвърлят се в краката на презрените и подиграните заради верността им и признават, че Бог ги е обичал.

Хората виждат, че са излъгани. Започват да се обвиняват взаимно за това, че са били подмамени към гибел. Но всички се обединяват, за да осъдят жестоко проповедниците. Неверни пастири са пророкували успокоителни неща; подвеждали са слушателите си да отхвърлят Божия закон и да преследват онези, които са искали да го пазят свято. Сега в отчаянието си тези учители признават пред света измамното си дело. Множествата се изпълват с ярост. “Ние сме изгубени! - викат те. - И вие сте причината за нашата гибел.” И се нахвърлят върху им. Това са точно хората, някога възхищавали им се най-много. Същите ръце, увенчавали ги преди с лаври, сега ще се вдигнат срещу им. Мечовете, които трябваше да погубят Божия народ, сега се използват, за да погубят неприятелите му. Шири се борба и кръвопролитие.

“Екотът ще стигне и до краищата на света, защото Господ има съд с народите; Той ще се съди с всяка твар, ще предаде нечестивите на нож...” (Еремия 25:31). Шест хиляди години е продължавала великата борба; Божият Син и Неговите небесни пратеници са се борили срещу силите на злото, за да предупреждават, осветляват и спасяват човешките чеда. Всички вече са взели решение; неправедните напълно са се присъединили към Сатана в борбата му против Бога. Дошло е времето Бог да оправдае и възстанови авторитета на Своя потъпкан закон. Сега борбата е не само със Сатана, но и с хора. “Господ има съд с народите... ще предаде нечестивите на нож.”

Знакът на освобождението е поставен на онези, които “въздишат и плачат поради всичките мерзости”. Сега излиза ангелът на смъртта, представен във видението на Езекиил чрез въоръжените със смъртоносни оръжия мъже, на които е дадена заповедта: “Поразете! старци, юноши, девици, младенци и жени избийте съвсем; но не се приближавайте при никого от ония, върху които е белегът; и започнете от светилището Ми” (Езекиил 9:1-6). Унищожението започва от изповядвалите, че са духовни пастири на народа. Фалшивите стражи трябва да паднат първи. Няма милост и пощада за нито един от тях. Мъже, жени, момичета и малки деца загиват заедно.

“...Господ излиза от мястото Си, за да накаже жителите на земята за беззаконието им; и земята ще открие кървите си, и не ще покрие вече убитите си” (Исая 26:21). “И ето язвата, с която Господ ще порази всичките народи, които са воювали против Ерусалим: месата им ще тлеят, докато още стоят на нозете си, очите им ще се разтопят в ямите си и езикът им ще тлее в устата им. И в оня ден между тях ще има голям смут от Господа, тъй щото ще залавят всеки ръката на ближния си и неговата ръка ще се подига против ръката на ближния му” (Захария 14:12,13). Жителите на земята - свещеници, управници и народ, богати и бедни, висши и низши, падат в бясната борба на собствените си жестоки страсти и чрез ужасното изливане на Божия гняв без милост. “В оня ден убитите от Господа ще лежат от единия край на земята до другия край на земята; няма да бъдат оплакани, нито прибрани, нито погребани” (Еремия 25:33).

При идването Си Христос изличава неправедните от лицето на земята с дъха на Своята душа, унищожава ги със светлостта на Своята слава. Завежда народа Си в Божия град и земята остава без жителите си. “Ето, Господ изпразва земята и я запустява, превръща я и разпръсва жителите й... Съвсем ще се изпразни земята и съвършено ще се оголи, защото Господ е изговорил това слово... Защото престъпиха законите, незачитаха повелението, нарушиха вечния завет. Затова клетва погълна земята и ония, които живеят на нея, се намериха виновни; затова жителите на земята изгоряха...” (Исая 24:1, 3, 5, 6).

Цялата земя изглежда като самотна пустиня. Развалини на градове и села, унищожени от земетресението, изкоренени дървета, груби, назъбени скали, изхвърлени от морето или изтръгнати от земята, са разпръснати по повърхността й, грамадни зеещи пропасти отбелязват местата на планини, изскубнати от основите им.

Сега се осъществява събитието, сянка на което беше последната тържествена служба в Деня на умилостивението. Когато службата в Светая Светих (най-святото отделение на светилището) приключела и греховете на Израил били премахнати от светилището чрез кръвта от приноса за грях, козелът “за отпущане” бивал представян жив пред Господа. В присъствието на цялото събрание първосвещеникът изповядвал над него “всичките беззакония на израилтяните, всичките им престъпления и всичките им грехове” и ги възлагал “на главата на козела” (Левит 16:21). По същия начин и когато службата в небесното светилище приключи, в присъствието на Бога и небесните ангели и на множеството изкупени греховете на Божия народ ще бъдат поставени на Сатана. Той ще бъде обвинен за всичкото зло, извършено от грешниците. И както козелът “за отпущане” биваше изпращан в пуста и ненаселена земя, така и Сатана ще бъде заточен в запустялата земя - ненаселена и мрачна пустиня.

Писателят на кн. “Откровение” предсказва заточаването на Сатана и хаоса, и запустението на земята. И заявява, че така ще продължи хиляда години. След като представя сцените на второто идване на Господа и опозоряването на неправедните, пророчеството продължава: “И видях, че слизаше от небето един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига. Той улови змея, старовременната змия, която е дявол и сатана, и го върза за хиляда години и, като го хвърли в бездната, заключи я и я запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата години, след като той трябва да бъде пуснат за малко време” (Откр. 20:1-3).

Че изразът “бездна” представлява земята в състояние на хаос и мрак, е очевидно от други библейски текстове. За земята “в начало” Библията свидетел-ства, че е “пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната”*. (Битие 1:2). Пророчеството учи, че земята ще бъде върната поне наполовина в това състояние.
* Същата дума в същото значение се среща и в Откр. 20:1-3, преведена еднозначно и в септуагинтата (от гръцкия вариант на Стария завет).
БИБЛЕЙСКИЯТ МИЛЕНИУМ
Живеем в последните дни на земната история. Краят на живота, както го разбират днес различните хора, е почти наближил. Скоро Исус ще се завърне. Ние имаме само един период на благодатно време и това е нашият живот сега. МИЛЕНИУМЪТ НЕ ЩЕ бъде хиляда години на слава и мир тук на земята! Не ще бъде и ера на технологичен прогрес или “втори шанс” за нечестивите. Преди него, по време на него или след него цялото човечество няма да се обърне с вяра към Христос! Нито Христос или Неговите изкупени ще бъдат на земята по това време.
Ето истината за милениума и събитията, които отбелязват началото и края му:
I. ИСУС ЩЕ СЕ ЗАВЪРНЕ, ЗА ДА ВЗЕМЕ СВОЯ НАРОД. Той ни е обещал това. (Йоан 14:1-3) Ето защо вярваме, че наистина ще го направи.
II. ИМА ЧЕТИРИ БЕЛЕГА, ПО КОИТО МОЖЕМ ДА ИДЕНТИФИЦИРАМЕ ВТОРОТО ХРИСТОВО ПРИШЕСТВИЕ. Те не могат да бъдат фалшифицирани от лъжливи христосовци: 1. Ще дойде така, че всички живи по това време ще могат да видят завръщането Му (Откр. 1:7; Деян. 1:9; Матей 24:30, 23-27). 2. Ще дойде така, че всички ще могат да Го чуят, (Матей 24:31; 1 Сол. 41:16). 3. Ще дойде във величествена слава - Неговата слава, славата на Отца и славата на милионите придружаващи Го ангели (Лука 9:26; Матей 28:2-4; Матей 25:31; Откр. 6:14-17). 4. Ще дойде неочаквано (Матей 24:44; 24:36).

III. ВТОРОТО ИДВАНЕ НА ХРИСТОС ЩЕ ОТБЕЛЕЖИ НАЧАЛОТО НА МИЛЕ-НИУМА. ЩЕ СТАНАТ ШЕСТ СЪБИТИЯ: 1. Той ще възкреси праведните мъртви (1 Сол.4:16). 2. Ще грабне праведните живи заедно с възкресените праведни мъртви, за да Го посрещнат в облаците (1 Сол. 4:17). 3. Ще промени смъртните им тела, за да станат подобни на Неговото славно тяло (Фил.3:20-21) и ще ги преобрази (1 Кор. 15:51-55; Исая 25:9). 4. След като е събрал всички праведни 1 Сол. 4:17-18; Матей 25:34-40; 24:30, 31), ще вземе в небето Своите изкупени (Йоан 14:1-3; 17:24; 1 Сол. 4:16-18). 5. Живите нечестиви ще бъдат унищожени от блясъка на Неговото идване (Лука 17:26-30; 2 Сол. 2:8). 6. Ще върже Сатана на земята за хиляда години (Откр. 20:2-3).

4. ПРЕЗ ВРЕМЕ НА МИЛЕНИУМА ЗЕМЯТА ЩЕ БЪДЕ ПУСТА (Откр. 20:3; Еремия 4:23-26; Исая 24:1, 3). Нечестивите са мъртви (2Сол. 2:8). Не е останал жив човек (Исая 34:20-22; Еремия 4:25-26; 25:31-33). Сатана е вързан на запустената земя (Откр. 20:1-3). Праведните са на небето (Откр. 20:4,6; Даниил 7:22), заети с дело на съд (Откр. 20:4; 1 Кор. 6:1-3; Деян. 24:25; Юда 6).

5. 
   В КРАЯ НА МИЛЕНИУМА СВЯТИЯТ ДУХ СЛИЗА ОТ НЕБЕТО (Откр. 20:9; 21:1-5; Захария 14:4, 9); нечестивите са възкресени при “второто възкресение” (Откр. 20:5, първа част). По този начин Сатана бива освободен отново да ги измамва (Откр. 20:7-8). Той и нечестивите заобикалят Святия град, за да го превземат (Откр. 20:8-9). Всички те биват унищожени (Откр. 20:9) и земята - подновена (Откр. 20:1-5; 2 Петрово 3:10-14).
   

Гледайки напред към великия ден на Бога, пророк Еремия заявява: “Погледнах на земята и ето, тя беше пуста и празна - на небето, и нямаше светлината му. Погледнах на планините и ето, трепереха и всичките хълмове се тресяха. Погледнах и ето, нямаше човек и всичките небесни птици бяха избягали, погледнах и ето, плодородната страна бе пуста и всичките й градове бяха съсипани...” (Еремия 4:23-26).

Тук трябва да бъде домът на Сатана заедно с неговите зли ангели в продължение на хиляда години. Ограничен само в пределите на земята, той няма да има достъп до други светове, за да изкушава и безпокои никога непадналите в грях. Именно в този смисъл е вързан - не може да упражнява мощта си върху никого. Напълно е лишен от възможността да мами и руши - единствено негово наслаждение в продължение на толкова много столетия..

С поглед напред към времето, когато Сатана ще падне, пророк Исая възкликва: “Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите. А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, ще възвиша престола си над Божиите звезди..., ще бъда подобен на Всевишния. Обаче ти ще се снишиш до преизподнята, до най-долните дълбочини на рова. Ония, които те видят, ще се взрат в тебе, ще те разгледат и ще рекат: Тоя ли е човекът, който правеше да трепери земята, който разклащаше царствата, който запустяваше света и съсипваше градовете му, който не пускаше в домовете им затворниците си?” (Исая 14:12-17).

В продължение на шест хиляди години сатанинското дело на бунт “правеше да трепери земята”. Той “запустяваше света и съсипваше градовете му.” И “не пускаше в домовете им затворниците си.” В продължение на шест хиляди години тъмницата му е държала Божия народ и би го държала пленник навеки, но Христос строши веригите и освободи затворниците.

Даже и неправедните сега са извън властта на Сатана. Той остава сам със злите си ангели, за да мисли и осъзнава последиците от проклятието, докарано от греха.”Всичките царе на народите - те всички спят в слава, всеки в дома си [гроба]. А ти си отхвърлен от гроба си като презряно клонче... не ще се съединиш с тях в погребение, защото си погубил земята си, избил си своите люде” (Исая 14:18-20).

В продължение на хиляда години Сатана ще броди насам-натам по пустата земя, за да наблюдава резултатите от своя бунт срещу Божия закон. През това време страда много силно. От момента на неговото падане досега е действал активно, което е спъвало размисъла. Но сега, лишен от сила, не му остава нищо друго освен да мисли върху ролята си от времето на бунта срещу небесното управление и да гледа с трепет и ужас напред към страшното бъдеще, когато ще страда за всичкото причинено зло и ще бъде наказан като подбудител на грехове.

Божият народ няма да ликува от пленничеството на Сатана. Пророкът казва: “И в деня, когато Господ те успокои от скръбта ти, от неволята ти и от жестоката работа, в която ти бе поробен, ще употребиш това иносказание против вавилонския цар, като речеш: Как престана насилникът!... Господ строши тоягата на нечестивите, скиптъра на владетелите, който яростно поразяваше племената с непрестанно биене, който властваше с гняв над народите, с преследване, което никой не въздържаше” (Исая 14:3-6).

През хилядата години между първото и второто възкресение се провежда съдът над неправедните. Апостол Павел посочва този съд като събитие, следващо второто идване на Христос. “...недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата “ (1 Коринт. 4:5). Даниил обяснява, че когато дойде “Старият по дни”, ще се “даде... съдът на светиите на Вишнаго” (Даниил 7:22 - ЦП). През това време праведните царуват като царе и свещеници на Бога. Йоан обяснява в Откровение: “И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях, бе дадено да съдят... те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години” (Откр. 20:4-6). Точно за това време Павел е предсказал, че “светиите ще съдят света” (1 Коринт. 6:2). Заедно с Христос те съдят неправедните, като сравняват живота им с книгата на закона - Библията, и решават всеки случай според делата, извършени в тялото. Тогава наказанието, което нечестивите трябва да понесат, се определя според извършените от тях деяния; и се отбелязва срещу имената им в книгата на смъртта.

Също така и Сатана, и ангелите му ще бъдат съдени от Христос и Неговия народ. Павел казва: “Не знаете ли, че ние ще съдим ангели?” (1 Коринт. 6:3). А Юда обяснява, че онези “ангели, които не опазиха своето достойнство, но напуснаха собственото си жилище, Той ги държи под мрак във вечни връзки за съда на великия ден” (Юда 6).

В края на хилядата години ще стане второто възкресение. Тогава неправедните ще бъдат събудени от смъртта и ще се явят пред Бога, за да получат “писаната присъда”. Така писателят на кн.”Откровение”, след като описва възкресението на праведните, казва: “Другите мъртви не оживяха, докле не се свършиха хилядата години” (Откр. 20:5). А за неправедните Исая обяснява, че “ще бъдат събрани, както се събират затворниците в тъмницата. И ще бъдат затворени в тъмницата и след дълго време ще бъдат наказани” (Исая 24:22).

42
Краят на борбата
В края на хилядата години Христос отново се завръща на земята. Придружават Го множеството на изкупените и безброй ангели. Слиза със страшно величие и заповядва на нечестивите мъртви да възкръснат за съд - толкова много, че могат да се сравнят с морския пясък. Какъв контраст с възкръсналите при първото възкресение! Праведните се появиха в безсмъртна младост и красота. А безбожните носеха следите на болести и смърт.

Всички очи в това огромно човешко стълпотворение са обърнати към Божия Син и съзерцава Неговата слава. Всички възкликват в един глас: “Благословен, Който иде в Господнето име!” Този възглас е вдъхновен не от любов към Исус. Си-лата на истината принуждава устните да произнесат думи, които не желаят. Непра-ведните излизат от гробовете такива, каквито са влезли в тях - със същата вражда към Христос и със същия бунтовен дух. Те няма да имат ново благодатно време, за да поправят грешките на миналия си живот. А и да го имаха, никога не би се променила. Цял един живот на престъпления не е омекотил сърцата им. Дори да им се дадеше второ благодатно време, биха го изживели както първото - в незачитане на Божиите изисквания и в бунт срещу Бога.

Христос слиза на Елеонския хълм, откъдето се възнесе на небето след възкресението Си и където ангелите повториха обещанието за Неговото завръщане. Пророкът казва: “Господ мой Бог ще дойде и всички свети ангели с Тебе.” “...нозете Му ще застанат на Елеонския хълм, който е срещу Ерусалим на изток; и Елеонският хълм ще се разцепи през средата..., така че ще се образува твърде голям дол”. “И Господ ще бъде цар върху целия свят. В оня ден Господ ще бъде един и името Му едно” (Захария 14:5,4,9). Новият Ерусалим слиза от небето в ослепителен блясък, установява се на очистеното и приготвено да го приеме място и Христос с народа Си и ангелите влизат в светия град.

Сега Сатана се приготвя за последната мощна битка за върховенство. Докато бе лишен от силата си и отделен от измамното си дело, князът на злото бе нещастен и сломен. Но когато нечестивите мъртви биват възкресени и той ги вижда застанали на негова страна, надеждата му се съживява отново и решава да не се отказва от голямата битка. Ще призове под знамето си армиите на изгубените и ще се опита чрез тях да прокара плановете си. Това са пленниците на Сатана. Отхвърляйки Христос, те са признали владичеството на водача на бунта. Готови са да приемат неговите внушения и да изпълняват заповедите му. Верен на предишното си лукавство, Сатана не разкрива истината за себе си. Представя се за княза, законен собственик на света, чието наследство му е било незаконно отнето. На обезумелите си поданици се представя като изкупител, уверявайки ги, че неговата сила ги е извела от гробовете им и че сега ще ги освободи от най-жестоката тирания. След като Христос се е отдръпнал, Сатана върши чудеса, за да осъществи домогванията си. Прави слабите силни и вдъхновява всички със своя дух и енергия. Предлага им да ги поведе срещу лагера на светиите и дружно да завземат Божия град. С демонско ликуване посочва неизброимите възкръснали от мъртвите и заявява, че като техен водач е в състояние да превземе града и да си възвърне трона и царството.

Сред огромното множество има много от дълголетниците на човешкия род отпреди потопа; хора, едри на ръст, с гигантски интелект, които, като са се поддавали на контрола на паднали ангели, са посвещавали всичките си способности и знания за себевъзвеличаване. Хора, които заради удивителните си дела са карали света да боготвори способностите им, но чиято жестокост и зли изобретения, оскверняващи земята и унищожаващи Божия образ в хората, бяха накарали Бога да ги заличи в своето творение. Там има царе и генерали, завладявали цели народи, храбри мъже, които никога не са изгубвали битка, горди, амбициозни воини, чието приближаване е карало царствата да треперят. Смъртта не ги е променила. След като излизат от гроба, възстановяват мислите си точно там, където са били прекъснати. Движени са от същия стремеж за завоевания, владеел ги и тогава, преди да паднат на бойното поле.

Сатана се съветва с ангелите си, а след това и с царете завоеватели, истински силните мъже. Те разглеждат насъбралите се и преценяват, че множеството е на тяхна страна, че армията вътре в града е малка в сравнение с тяхната и може да бъде победена. Правят планове за завладяване на богатствата и славата на новия Ерусалим. Всички незабавно започват да се приготвят за битката. Способни техници конструират военни съоръжения. Армейски пълководци, прочути с успехите си, подреждат в полкове и дивизии военните мъже.

Най-сетне се дава заповед за настъпление и неизброимото множество настъпва - армия, каквато никога не е била свиквана от земни завоеватели, с която не биха могли да се сравнят дори съединените сили на всички векове, откакто са започнали войните на земята. Сатана, най-силният воин, предвожда авангарда и неговите ангели обединяват силите си за последната битка. Царе и пълководци последват Сатана, а тълпите подире им са групирани в огромни военни съединения със свой предводител. С военна точност стегнатите редици напредват към Божия град по напуканата и неравна земна повърхност. По заповед на Исус портите на новия Ерусалим се затварят; армиите на Сатана обграждат града и се приготвят за нападение.

Сега Христос още веднъж се явява пред Своите неприятели. Високо над града, върху основа от блестящо злато се издига величествен престол. На него седи Божият Син, заобиколен от поданиците на царството Си. Човек не може да опише мощта и величието Му. Славата на вечния Баща обкръжава Сина. Блясъкът на присъствието Му изпълва Божия град и преминава отвъд портите, заливайки цялата земя със сиянието си.

Най-близо до престола са онези, които някога прилежно са провеждали делата на Сатана, но, изтръгнати като главни от огън, са последвали своя Спасител с дълбоко, горещо посвещение. До тях са сред лъжата и неверието съвършени християнски черти на характерите на тези, които са почитали Божия закон, когато целият християнски свят го е обявявал за невалиден, и милионите от всички векове, убити мъченически заради вярата си. Непосредствено зад тях е “голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си” (Откр. 7:9). Борбата им е свършена, победата - спечелена. Извоювали са първенството и са получили наградата. Палмовата клонка в ръката им е символ на тяхната победа, бялата дреха - знак на непорочната Христова правда, станала сега тяхна.

Изкупените запяват хвалебствена песен, която отеква в небесните сводове: “Спасение на нашия Бог, който седи на престола, и на Агнето!” И ангели, и серафими се присъединяват към песента на преклонение към Бога. Изкупените познават властта и злобата на Сатана и съзнават, както никога дотогава, че никаква друга сила освен Христос не би могла да ги направи победители. В цялото блестящо множество няма нито един, който може да каже, че е победил сам чрез сила и доброта. Нищо не се говори за онова, което са извършили или изстрадали; но съдържанието на всяка песен, основният тон на всеки химн е: спасението е от нашия Бог и от Агнето.

В присъствието на жителите на земята и на небето се извършва окончател-ното коронясване на Божия Син. И сега, облечен с върховно величие и мощ, Царят на царете произнася присъда над бунтовниците срещу Неговото управление и отдава справедливост над престъпвалите Неговия закон и потискалите народа
Му. Божият пророк казва: “След това видях един голям бял престол и Онзи,
Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, че не се
намери място за тях. Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите” (Откр. 20:11, 12).

Щом книгите с докладите бъдат отворени и Исус погледне нечестивите, те си спомнят всеки свой грях. Виждат точно къде нозете им са се отклонили от пътеката на чистотата и светостта, къде точно ги е отвела тяхната гордост и бунт при нарушаването на Божия закон. Съблазнителните изкушения, които са поддържали, отдавайки се на греха, благословенията, с които са злоупотребили, Божиите пратеници, които са презирали, отхвърлените предупреждения, вълните на милост, отблъсквани от упоритото им непокаяно сърце - всичко това се изписва пред тях с огнени букви...

Над престола се появява кръстът; сцените на изкушението и падането на Адам и следващите стъпки от великия план на изкуплението минават една след друга. Скромното рождение на Спасителя; първите години от живота Му, прекарани в простота и послушание; кръщението Му в Йордан; постът и изкушението в пустинята; публичната Му служба, която разкри на хората най-скъпите благословения на Небето; дните, изпълнени с дела на любов и милост; нощите на молитва и бдение в усамотението на планините; заговорите, изпълнени със завист, омраза и злоба като отплата за Неговите благодеяния; ужасната тайнствена агония в Гетсимания под смазващата тежест на греховете на целия свят; предателството, хвърлило Го в ръцете на жадната за кръв тълпа; страшните събития в онази нощ - смиреният Затворник, изоставен от най-любимите Си ученици, грубо влачен по улиците на Ерусалим; Божият Син, предаден сред ликуващи викове на Ана, призован на съд в палата на първосвещеника, в съдилището на Пилат, пред страхливия и жесток Ирод, подиграван, оскърбяван, измъчван и осъден на смърт - всичко това е представено живо и ясно.