Великата борба между Христос и Сатана

Когато Христос преустанови Своята посредническа служба в светилището, над онези, които се покланят на звяра и на неговия образ (Откр. 14:9, 10), ще се изсипе обилен гняв. Язвите, поразили Египет при освобождаването на Израил, бяха подобни по естество на по-ужасните и по-широко разпространени наказания над света непосредствено преди окончателното освобождаване на Божия народ. Описвайки страшните бичове, писателят на “Откровение” казва: “И появи се лоша и люта рана на ония човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ”. Морето “стана кръв като на мъртвец и всяка жива твар в морето умря”. И водата на “реките и... водните извори... стана кръв”. Колкото и да са страшни наказанията, Божията справедливост е оправдана напълно. Божият ангел заявява: “Праведен Си Ти, Пресвети..., понеже те проляха кръв на светии и на пророци, то и Ти Си им дал да пият кръв. Те заслужават това” (Откр. 16:2-6). Като са осъдили Божия народ на смърт, враговете му наистина са си навлекли вината за неговата кръв - все едно, че са я пролели със собствените си ръце. По същия начин Христос обяви древните евреи за виновни за кръвта на всички светии от дните на Авел; защото те притежаваха същия дух и се стремяха да извършат същото, което сториха убийците на пророците.

В следващата язва на слънцето се дава сила “да гори човеците с огън” и те “се опекоха... от голяма жега” (Откр. 16:8, 9). Ето как описват пророците състоянието на земята в това ужасно време: “...жалее земята, защото се загуби житото... всичките полски дървета изсъхнаха и радостта изчезна измежду човешките чада... Семената изсъхнаха под буците си, житниците запустяха... Как пъшка добитъкът! Скитат се чердите говеда, защото нямат пасбище... пресъхнаха водните потоци и огън изпояде пасбищата на целината.” “И в оня ден, казва Господ Йехова, храмовите песни ще бъдат виения, защото труповете ще бъдат много; навсякъде ще ги изхвърлят мълчешком” (Йоил 1:10-12, 17-20; Амос 8:3).

Язвите не са всеобщи, иначе жителите на земята биха били съвършено унищожени. И все пак те ще бъдат най-страшните бедствия, познати някога на смъртни хора. Във всички наказания, сполетявали човеците преди приключването на благодатното време, е имало и милост. Умоляващата кръв на Христос е пазела грешника от наказание, съответстващо на вината му; но при последния съд гневът ще се излее чист, без пощада.

В онзи ден множествата ще пожелаят закрилата на така дълго презираната Божия милост. “Ето, идат дни, казва Господ Йехова, когато ще изпратя глад на земята, не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане думите Господни. Те ще се скитат от море до море да търсят словото Господне и ще обикалят от север до изток, но няма да го намерят” (Амос 8:11, 12).

Божият народ също няма да бъде освободен от изпитания. Но макар преслед-ван и измъчван, макар в лишения и в страдание от липса на храна, няма да загине. Същият Бог, погрижил се за Илия, няма да отмине нито едно от Своите добровол-но пожертвали се деца. Знае броя на космите по главите им и ще се грижи за тях - през времето на бедствие и глад ще бъдат задоволени. Докато неправедните умират от глад и епидемии, ангели закрилят праведните и задоволяват нуждите им. На този, “който ходи праведно”, е обещано: “Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва”. “Когато сиромасите и немотните потърсят вода, а няма, и езикът им съхне от жажда, Аз, Господ, ще ги послушам, Аз, израилевият Бог, няма да ги оставя” (Исая 33:15, 16, 41:17).

“...ако и да не цъфти смоковницата, нито да има плод по лозите, трудът на маслината да се осуети и нивите да не дадат храна, стадото да се отсече от оградата и да няма говеда в оборите”, пак боящите се от Него, ще се веселят и радват “в Бога на спасението си” (Авакум 3:17, 18).

“Господ ти е пазач; Господ е твой покров отдясно ти. Слънцето няма да те повреди денем, нито луната нощем. Господ ще те пази от всяко зло; ще пази душата ти.” “...Той ще те избави от примката на ловеца и от гибелен мор. С перата Си ще те покрива; и под крилата Му ще прибегнеш; Неговата вярност е щит и закрила. Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети денем, от мор, който ходи в тъмнина, от погибел, която опустошава всред пладне. Хиляда души ще падат от страната ти и десет хиляди до десницата ти, но до тебе няма да се приближи. Само с очите си ще гледаш и ще видиш възмездието на нечестивите. Понеже ти си казал: Господ е прибежище мое, и си направил Всевишния обиталището си, затова няма да те сполети никакво зло, нито ще се приближи язва до шатъра ти” (Пс. 121:5-7, 91:3-10).

И все пак, според човешката преценка ще изглежда, че Божият народ скоро ще запечата свидетелството си с кръв, както стана с мъчениците от миналото. Децата на Бога започват да се страхуват, че Господ ги е оставил да загинат в ръцете на неприятелите. Това е време на ужасна агония. Ден и нощ те викат към Бога за освобождение. Неправедните ликуват и се чува хулният вик: “Къде е сега вашата вяра? Защо Бог не ви освободи от ръцете ни, ако наистина сте Негов народ?” Но очакващите си спомнят как Исус умря на Голготския кръст и как свещениците и управниците викаха подигравателно: “Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави!” (Матей 27:42). И те като Яков се борят с Бога. Лицата им изразяват вътрешна борба. Бледност е покрила всяко от тях. Но продължават сериозната си молитва.

Ако хората можеха да проникнат в Небето, биха видели групи ангели с неограничена сила, обкръжили онези, които са опазили словото на Христовото търпение. С нежност и съчувствие гледат мъките им и слушат молитвите им. Чакат само дума от своя Повелител, за да ги изтръгнат от опасността. Но трябва да почакат още малко. Божиите чеда трябва да изпият чашата на страданието и да се кръстят с кръщението. Толкова мъчителното за тях отлагане на ангелската намеса, е най-добрият отговор на молитвите им. В старанието си да чакат с доверие и упование Господ да подейства, те изявяват своята вяра, надежда и търпение, толкова малко практикувани в религиозния им живот. И все пак, заради избраните времето на скръбта ще бъде съкратено. “А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ...? Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро” (Лука 18:7, 8). Краят ще дойде много по-бързо, отколкото хората очакват. Житото за Божиите житници ще бъде събрано и вързано на снопи; плевелите ще бъдат вързани на връзки за огъня.

Верните на дълга си небесни стражи продължават да пазят. Въпреки че всеобщ указ ще определи точното време за умъртвяване на пазителите на заповедите, техните неприятели в някои случаи ще го изпреварят и ще се опитат да отнемат живота им преди определеното време. Но никой не ще може да премине през мощните стражи, заобиколили всяка вярна душа. Някои биват нападнати при бягството им от градовете и селата, но издигнатите срещу тях мечове се чупят като сламки и безпомощно падат. Други са защитавани от ангели, преобразени като войници.

През всички векове Бог е действал чрез свети ангели, за да подкрепя и освобождава Своя народ. Небесни същества са участвали активно в живота и работата на хората. Явявали са се с дрехи, блестящи като светкавица; идвали са като хора, с дрехи на странници. Ангели, приели човешки образ, са се явявали на Божии мъже. Почивали са си по пладне под дъбовете, сякаш са изморени. Приемали са гостоприемството на човешки домове. Служили са като водачи на закъснели нощем пътници. Със собствените си ръце са запалвали огъня на олтаря. Отваряли са врати на затвори и са освобождавали Господните служители. Облечени с небесни доспехи дойдоха да отместят камъка от гроба на Спасителя.

В човешки образ ангелите често присъстват на събранията на праведните, но посещават и събиранията на неправедните. Така отидоха в Содом, за да направят доклад за делата на жителите му и да определят дали са прекрачили границата на Божието дълготърпение. Драго е на Господа да проявява милост. Заради малцината служещи Му истински Той задържа настъпването на бедствията и продължава спокойствието на множествата. Грешащите спрямо Бога почти не съзнават, че дължат живота си на малкото верни, които потискат и осмиват, за да се забавляват.

Управниците на този свят не знаят, че често ангели са били говорители на събранията им. Човешки очи са ги гледали; човешки уши са слушали апелите им; човешки устни са се противопоставяли на техните предложения и са осмивали съветите им; човешки ръце са ги посрещали с оскърбления и са ги малтретирали. В заседателни зали и съдилища небесните пратеници са показвали точно познаване на човешката история: оказвали са се по-добри застъпници за каузата на потиснатите, отколкото най-способните и красноречивите им защитници. Осуетявали са намерения и са задържали зли дела, които твърде много биха забавили напредъка на Божието дело и биха причинили големи страдания на Неговия народ. В часа на опасност и бедствие “ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят, и ги избавя” (Пс. 34:7).

Със сериозен копнеж Божиите чада очакват знаците на своя идващ Цар. Когато стражите биват запитани: “...колко е часът на нощта?”, сигурният отговор е: “Утрото иде, още и нощта!” (Исая 21:11, 12). Светлината проблясва през облаците над планинските върхове. Скоро славата на Царя ще се открие. Слънцето на правдата скоро ще изгрее. Утрото и нощта са съвсем близо, при вратата са и двете - безкраен ден ще се открие за праведните и вечна нощ ще падне за нечестивите.

Докато борещите се продължават да се молят усърдно на Бога, отделящата
ги от невидимия свят завеса сякаш напълно се отваря. Небесата запламтяват от зазоряването на вечния ден и подобно на благозвучен ангелски хор до ушите
стигат думите: “Стойте твърди във верността си! Помощта иде!” Христос, всемогъщият Победител, подава на Своите уморени борци корона на безсмъртна слава; от полуотворените порти прозвучава гласът Му: “Ето, Аз Съм с вас. Не се страхувайте. Познавам всичките ви мъки, понесъл Съм ги. Не се борите срещу непобедими врагове. Аз съм извоювал победата заради вас и в Моето име вие сте повече от победители”.

Скъпият Спасител ще изпрати помощ точно тогава, когато се нуждаем от нея. Пътят към небето е осветен от стъпките Му. Всеки трън, нараняващ нозете ни, е наранил Неговите. Всеки кръст, който сме призвани да носим, е бил носен преди това от Него. Времето на скръбта е страшно изпитание за Божия народ, но всеки истински вярващ може да погледне и да види с вяра, че дъгата на обещанието го обкръжава.

“Изкупените от Господа ще се върнат и ще дойдат с възклицание в Сион. Вечно веселие ще бъде на главата им; ще придобият радост и веселие, а скръб и въздишане ще побегнат. Аз, Аз Съм, Който ви утешавам; кой си ти, та се боиш от смъртен човек и от човешки син, който ще стане като трева; а си забравил Господа Създателя си... и непрестанно... се боиш от яростта на притеснителя, като че се приготвяше да изтреби? И где е сега яростта на притеснителя? Вързаният в заточение скоро ще бъде развързан и няма да умре в ямата, нито ще се лиши от хляба си. Защото Аз Съм Господ, твоят Бог, Който уталожвам морето, когато бучат вълните му; Господ на силите е името Ми. Турих словата си в устата ти и те покрих в сянката на ръката Си...” (Исая 51:11-16).

“Прочее, слушай сега това, ти наскърбена и пияна, но не с вино. Така казва твоят Господ Йехова, твоят Бог, Който защитава делото на людете Си: Ето, взех от ръката ти чашата на омайването, дори до дъно чашата на яростта Си. Ти няма вече да я пиеш. А ще я туря в ръката на притеснителите ти, които рекоха на душата ти: Падни ничком, за да минем над тебе; и ти си сложила гърба си като земя и като път за ония, които минават” (Исая 51:21-23).

Божието око, наблюдаващо вековете, е насочено към кризата, която Божиите люде трябва да преживеят, когато земните сили се опълчат срещу тях. Като пленени затворници те ще се страхуват от гладна смърт или от насилие. Но Светият, разделил Червеното море пред Израил, ще открие Своята мощ и ще ги освободи от пленничеството. “Тия ще бъдат Мои, казва Господ на силите. Да! Избрана скъпоценност в деня, който определям. И ще бъда благосклонен към тях, както е благосклонен човек към сина, който му работи” (Малахия 3:17). Ако в това време кръвта на верните Христови последователи се пролееше както кръвта на мъчениците, тя не би могла да бъде семе, от което да узрее жетва за Бога. Верността им не би била свидетелство за убеждаване на други в истината. Защото закоравялото сърце е отблъсквало вълните на милостта, докато те повече никога няма да се върнат. Ако праведните бяха оставени сега за плячка на неприятелите си, това би било победа за княза на тъмнината. Псалмистът пее: “Защото в зъл ден ще ме скрие под покрова Си, ще ме покрие в скривалището на шатъра Си...” (Пс. 27:5). Христос е казал: “Дойдете, люде мои, влезте в скришните си стаи и затворете вратите след себе си; скрийте се за един малък миг, догдето премине гневът. Защото ето, Господ излиза от мястото Си, за да накаже жителите на земята за беззаконието им” (Исая 26:20, 21). Славно ще бъде освобождаването на очаквалите търпеливо Неговото идване, чиито имена са записани в Книгата на живота.
40
Освобождението

Когато закрилата на човешките закони бъде оттеглена от почитащите Божия закон, по едно и също време в различни страни ще възникне движение за унищожаването им. Когато определеното в указа време наближи, хората ще се закълнат да смажат омразната секта. В една нощ ще бъде решено да се нанесе решителният удар, който да смълчи завинаги гласа на различие и противопоставяне.

Божиите чеда - някои в затворнически килии, други скрити в усамотени кътчета по горите и планините - все още молят горещо за Божествена закрила, докато навсякъде групи въоръжени мъже, подтиквани от множества зли ангели, се подготвят за делото на смъртта. Именно сега, в най-критичния час - часа на най-голямата опасност, израилевият Бог ще се застъпи за Своите избрани. Господ казва: “У вас ще има песен както в нощта на тържествен празник и сърдечна веселба както, когато тръгват..., за да отидат при Канарата израилева, в Господния хълм. И Господ ще направи да се чуе славният Му глас и да се види тежкото слагане на мишцата Му с гневно негодувание и с пламък на поглъщащ огън, с буен дъжд, с буря и с едър град” (Исая 30:29, 30).

С тържествуващи викове, подигравки и проклятия тълпи зли хора се готвят да се нахвърлят върху плячката си, когато ето, гъста тъмнина, по-черна и от най-тъмната нощ, пада над земята. Тогава на небето се явява блестяща дъга, която свети със славата, излъчваща се от Божия престол, и тя като че ли обгръща всяка молеща се група. Разгневените множества се стъписват. Подигравателните им викове замират. Забравят обектите на своя смъртоносен гняв. С ужасни предчувствия се взират в символа на Божия народ и копнеят да бъдат защитени от мощния му блясък.

Божиите избрани чуват ясен и мелодичен глас: “Погледнете!” Поглеждат към небето и виждат дъгата на обещанието. Черните, заплашителни облаци, покривали небосвода, са се разделили. И като Стефан виждат славата на Бога и Човешкия Син, седнал на Неговия трон. В Божествената фигура различават белезите на Неговото унижение; от устните Му чуват молбата, представена на Отец и светите ангели: “...желая гдето съм Аз, да бъдат с Мене и тия, които Си Ми дал...” (Йоан 17:24). Отново се чува благозвучен глас, който казва: “Те идат! Те идат! Святи, чисти и неопетнени. Упазили са словото на Моето търпение; ще живеят между ангелите”. Бледите, треперещи устни на стоялите твърдо за своята вяра се раздвижват в победен вик.

Среднощ е, когато Бог открива Своята мощ за освобождението на народа Си. Слънцето се появява и свети с пълна сила. Знамения и чудеса следват бързо едно след друго. Безбожните гледат с ужас и почуда сцената, докато праведните следят с тържествуваща радост знаците на избавлението си. Всичко в природата сякаш е излязло от обичайния си ход. Реките престават да текат. Тъмни, гъсти облаци се сблъскват един с друг. Но посред разгневените небеса има едно ясно, чисто място на неописуема слава, откъдето се разнася Божият глас, подобен на звук от много води: “Свърши се!” (Откр. 16:17).

Гласът разтърсва небето и земята. Става мощно земетресение, каквото не е имало, “откак съществуват човеци на земята” (Откр. 16:18). Небето като че се отваря и затваря и славата от Божия престол проблясва. Планините се люлеят като тръстика от вятър и откъртени скали летят навсякъде. Долавя се бучене като от наближаваща буря. Морето разбушува, носи се ураганен вой като глас на демони, приготвили се за разруха. Цялата земя се надига и люлее като морски вълни. Повърхността й се напуква. Сякаш из основи се разклащат. Цели планински вериги пропадат. Населени острови изчезват. Морски пристанища, станали в позора си като Содом, биват погълнати от разгневените води. “И Бог Си спомни за великия Вавилон да му даде чашата с виното от яростния Си гняв” (Откр. 16:19, 21). Като градушка падат големи камъни, тежки “около един талант”, и довършват делото на унищожението. Най-гордите градове на земята са съсипани в развалини. Господарски палати, в които големците на света са прахосвали богатства, за да величаят и славят името си, се разпадат пред очите им. Тъмнични стени се събарят и плененият заради вярата си Божи народ е пуснат на свобода. Гробове се разтварят “и множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение” (Даниил 12:2). Умрелите с вяра в третата ангелска вест излизат от гроба прославени, за да чуят Божия завет на мир заедно с тези, които са пазили Неговия закон. “Ония, които Го прободоха” (Откр. 1:7), които се надсмиваха и подиграваха на Христос, когато Той умираше, както и най-свирепите противници на истината и на народа Му, също биват възкресени, за да Го видят в слава, да Го видят почетен от верните и послушните.

Гъсти облаци все още покриват небето. Въпреки това слънцето, като отмъщаващо око на Йехова, прониква тук и там. Бесни светкавици процепват небосвода и обгръщат отвсякъде в пламъци. По-силно от ужасяващите гръмотевица ехтят тайнствени и страшни гласове, обявяващи участта на безчестните. Изречените думи не се разбират от всички, но фалшивите учители ги схващат. Съвсем доскоро толкова безгрижни, толкова надменни и предизвикателни, толкова тържествуващи в жестокостта си спрямо Божия народ, пазещ заповедите, сега са стреснати и треперят от страх. Риданията им заглушават шума на природните стихии. Демони признават Божествеността на Христос и треперят пред Неговата мощ, а човеци молят за милост и лазят в праха от ужас.

Пророците в древността, когато са гледали в свято видение деня на Бога, са казали: “Лелекайте, защото Денят Господен наближи, ще дойде като погибел от Всемогъщия” (Исая 13:6). “Влез в скалата и скрий се в пръстта поради страха от Господа и поради славата на Неговото величие. Гордите погледи на човеците ще се унижат и високоумието на човеците ще се наведе; а само Господ ще се възвиси в оня ден. Защото ще има ден, когато Господ на силите ще бъде против всеки горделив и надменен човек и против всичко, което се надига и ще се унижи... В оня ден човек ще хвърли на къртовете и на прилепите сребърните идоли и златните идоли, които си е направил, за да им се кланя, за да влезе в канаристите подземия и в пукнатините на скалите поради страха от Господа и поради славата на величието Му, когато стане да разтърси земята” (Исая 2:10-12, 20, 21).

През един процеп в облаците блести Звезда, с четири пъти по-силна яркост от мрака. Тя говори на верните за надежда и радост, а на престъпниците на Божия закон - за строгост и гняв. Пожертвалите всичко за Христос сега са на сигурно място, скрити в Божието светилище. Били са изпитани и пред света, и пред презиращите истината са доказали верността си към Този, Който умря за тях. Чудно преобразени са останалите верни дори пред лицето на смъртта. Изведнъж са освободени от мрачната и ужасна тирания на хора, превърнали се в демони. Лицата им, бледи, изплашени и смутени доскоро, сега горят от удивление, вяра и любов. Гласовете им избухват в победна песен: “Бог е нам прибежище и сила, винаги изпитана помощ в напасти, затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила, и планините се преместили всред моретата, ако и да бучат и да се вълнуват водите им и планините да се тресат от надигането им” (Пс. 46:1-3).

Когато тези думи на свято упование се въздигат към Бога, облаците се отдръпват, за да се открие обсипаното със звезди небе, неизразимо славно в контраст с черния и гневен небосвод. Славата на небесния град проблясва през полуотворените порти. Тогава на фона на небето се появява ръка, която държи две събрани заедно каменни плочи. Пророкът казва: “И небесата ще известят правдата Му, защото сам Бог е съдия” (Пс. 50:6). Светият закон - Божията правда, провъзгласен на Синай всред гръмотевици и пламъци за ръководство в живота, сега бива открит на хората като мерило за съда. Ръката разтваря плочите и предписанията на десетте заповеди се виждат, написани сякаш с огнено перо. Думите се открояват така ясно, че всички могат да ги прочетат. Паметта е пробудена, тъмнината на езичеството и еретизма е изчистена от умовете и Божиите десет изявления, кратки, разбираеми и авторитетни, са представени пред погледа на всички земни жители.

Невъзможно е да се опишат ужасът и отчаянието на погазвалите светите Божии изисквания. Господ им бе дал закона Си; те можеха да сравняват характерите си с него и да разберат дефектите си, докато все още е имало възможност за покаяние и поправяне. Но за да си осигурят благоволението на света, са отстранили Неговите наставления, а са учили и другите да ги престъпват. Стремили са се да принудят Божия народ да оскверни съботата. Сега са осъдени по силата на същия закон, който са презряли. С ужасна яснота виждат, че нямат никакво извинение. Сами са избрали на кого да служат и на кого да се кланят. “Тогава изново ще разсъдите между праведен и нечестив, между оня, който служи Богу, и оня, който не му служи” (Малахия 3:18).

За неприятелите на Божия закон, от проповедника до най-незначителния, има ново понятие за истина и дълг. Твърде късно виждат, че съботата според четвъртата заповед е печатът на живия Бог. Твърде късно разбират истинското естество на своята фалшива събота и пясъчната основа, на която са градили. Става им ясно, че са се борили срещу Бога. Религиозни учители са водили души към гибел, заявявайки, че ги водят към портите на рая. Чак при деня на окончателната равносметка ще се разбере колко голяма е отговорността на хората със свята длъжност и колко ужасни са резултатите от неверността им. Само през вечността ще можем правилно да оценим загубата на една-единствена душа. Страшна ще бъде участта на онзи, комуто Бог ще каже: “Махни се от Мен, нечестиви служителю”.

От небето се чува гласът на Бога, който обявява деня и часа на Исусовото идване и предава на своя народ вечния завет. Като тътнежи на мощни гръмотевици се разнасят по земята Неговите думи. Божият Израил стои и слуша с очи, насочени нагоре. Лицата са осветени от Божията слава и блестят като лицето не Мойсей, когато слизаше от Синай. Неправедните не могат да ги гледат. И когато над почиталите Бога чрез пазене на святата събота се произнася благословение, разнася се мощен, победен вик.

Скоро на изток се появява малък черен облак, колкото половин човешка длан - облакът, който окръжава Спасителя и отдалеч изглежда обгърнат в мрак. Божиите избрани знаят, че това е знамението на Човешкия Син. В тържествено мълчание се взират в него, наблюдавайки как се приближава към земята и става все по-светъл и по-славен, докато се превърне в голям бял облак. Цялата му основа е слава, изглеждаща като унищожаващ огън, над който е дъгата на завета. Исус язди* напред като мощен победител. Не като “Човек на скърби” иде Той сега, за да изпие горчивата чаша на позор и страдания, а като победител в небето и на земята, за да съди живите и мъртвите. “Верен и Истинен” и съди и воюва праведно... И небесните войски... следваха подир Него...” (Откр. 19:11, 14). Светите ангели - голямо, неизброимо множество, Го придружават с тържествени химни и небесни мелодии. Небето е изпълнено с блестящи фигури - хиляди по хиляди и десетки хиляди по десетки хиляди. Човешкото око не може да обхване сцената; смъртен ум не може да проумее нейното величие. “Славата Му покри небето и земята бе пълна с хваление към Него. Сиянието Му бе като светлината” (Авакум 3:3,4). Когато живият облак приближава, всяко око вижда Княза на живота. Сега не трънен венец обезобразява святата глава, а диадема на слава украсява святото чело. Лицето Му блести по-силно от ослепителното обедно слънце. “И на дрехата и на бедрата Му имаше написано име: Цар на царете и Господ на господарите” (Откр. 19:16).