Видими движения на планетите конфигурации пасажи и противостояния



Дата01.02.2018
Размер158.83 Kb.
Текст към презентацията ВИДИМИ ДВИЖЕНИЯ НА ПЛАНЕТИТЕ

Надя Кискинова

НАОП „Юрий Гагарин”, Стара Загора



  1. ВИДИМИ ДВИЖЕНИЯ НА ПЛАНЕТИТЕ
    КОНФИГУРАЦИИ

    пасажи и противостояния


2. видимо движение на Марс по земното небе

Видимото движение на Слънцето и Луната по небето е доста сложно. Озадачаващи били и други 5 небесни скитници, видими с невъоръжено око и известни от древността. Това са петте ярки планети: Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн.

Движението на планетите на фона на звездите наистина е объркващо – бавно, но неотклонно те се движат ту в една посока, понякога спират, връщат се обратно или се движат ретроградно, после пак поемат напред, описвайки сложни възли. Затова древните гърци ги нарекли планети – блуждаещи светила и правилно се досетили, че те, както Слънцето и Луната са по-близо до нас от звездите.

Последователността от изображения на Марс от края на юли 2005 - долу вдясно, до февруари 2006 г. – горе вляво демонстрира обратното движение на планетата върху земното небе. В точката си на противостояние – в центъра е бил на 7 ноември 2005 г. Тогава е бил най-близо до Земята за периода и затова е най-ярък. В левия ъгъл се виждат красивите Плеяди.
3. вътрешни (долни) планети и външни (горни) планети

Имало обаче съществени разлики във видимостта на планетите. Две от тях – Меркурий и Венера, винаги се появявали на небето заедно със Слънцето – преди или след него. Останалите 3 планети – Марс, Юпитер и Сатурн се виждали понякога през целите нощи, но като правило “избягвали” близостта на Слънцето. Според особеностите във видимостта си, планетите се делят на вътрешни или долни планети – Меркурий и Венера и външни или горни планети – Марс, Юпитер и Сатурн. Особеностите на видимите им положения и движения се дължат на подредбата им около Слънцето, орбиталните им скорости и най-вече от зрителния ъгъл, под който ги виждаме или не от позициите си на земни наблюдатели.


4.

Обяснение на видимото преместване на външния спрямо земната орбита Марс по небето с движението му по орбита, по-далечна от земната.


5.

Всъщност, Йохан Кеплер за първи път обяснил възлите, които описва Марс и стигнал до идеята за действителната форма на планетните орбити - елипси. Извел основните закони на движение на планетите по такива орбити, които до днес са в основата на небесната механика. По-късно Нютон обяснил със закона си за всеобщото привличане защо именно така се движат планетите по орбитите си.


6. взаимните разположения на планетите спрямо
Слънцето и Земята
се наричат
КОНФИГУРАЦИИ

конфигурациите на

Меркурий и Венера

се различават от тези на



Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун
7.

Тънкият лунен сърп и блуждаещият Меркурий ниско над западния хоризонт слез залез Слънце заедно със светлините на Ментон и Монако на френската Ривиера – това е заснел астрономът Винсент Жак по време на съединението на Луната и Меркурий, когато видимото разстояние между тях е било само 3 дъгови градуса.


8. конфигурации на Меркурий

Аналогично на лунните фази и вътрешните планети се виждат огрени различно от Слънцето. Дори, когато са в максималните си елонгации, те се виждат огрени наполовина – като в първа и последна четвърт на Луната.

Това е особено забележително при Венера, поради големината на диска й. Но когато Меркурий има добра видимост на нашето небе, това означава, че ако можем да го наблюдаваме с телескоп също ще го виждаме наполовина огрят.
9.

От Земята можем да видим вътрешните планети призори на запад от изгряващото Слънце – западна елонгация или привечер на изток от залязващото Слънце – източна елонгация на определено ъглово отклонение или както е прието да се казва елонгация от слънчевия диск.


10.

Максималната елонгация или отклонение от диска на Слънцето за Меркурий е само 28°.На практика дори при нисък хоризонт, той е трудно забележим. Яркостта му на небето в този случай е почти колкото по-ярките звезди, но слънчевите лъчи осветяват хоризонта и правят Меркурий трудно забележим.


11.

Венера е третото по яркост светило на нашето небе след Слънцето и Луната. За разлика от Меркурий нейната максимална елонгация достига 48°, което я прави добре забележима в продължение дори на час и половина-два след или изгрева на Слънцето. Нашият народ я нарича Вечерница или Зорница според вечерната или утринна й видимост.

Такава S-видна диаграма остави в небето Венера през 2004 г. Серията от 29 изображения на планетата е получена от астронома Ханк Тезел от 3 април до 7 август, когато Венера е сменила видимостта си от Вечерница на Зорница.
12.

Както древните гърци, така и нашият народ възприема третото по яркост светило след Слънцето и Луната на небето ни за Зорница и Вечерница. Пръв Питагор доказва, че това е една и съща планета, но много често и нашите съвременници не подозират за това.



Венера и кометата Мак Ноут долу вляво.
13. аналема на Венера

Астрономът Танк Тезел явно обича да снима с фотоапарата си небесните красоти като ярката Венера с нейното видимо преместване по небето. Този съставен от 25 изображения кадър той е получил от септември 2000 до март 2001 г. от едно и също място в кампуса на Източния технически университет, Анкара, Турция, когато Слънцето е на 7° под хоризонта.При тази вечерна видимост на планетата, първото й изображение от 28 септември 2000 г.е над най-западната част на хоризонта; през януари 2001 г. тя достига максималната си елонгация, т.е отклонение от Слънцето и е най-високо над хоризонта, а през март 2001 г. се спуща все по-ниско над хоризонта. Последното изображение преди да престане да се вижда е от 24 март 2001 г. След известен период на невидимост, планетата ще изгрява като Зорница и ще се вижда сутрин при изгрев Слънце.


14.

Промяна на фазата и големината на венерианския диск с височината на светилото над хоризонта ни.


15.

Както Меркурий, Венера също променя своите фази, но има по-добра видимост на небето. Най-голяма яркост при наблюдение от Земята достига тогава, когато се вижда като широк сърп. През това време тя може да се види на фона на светлото небе като светла точка даже и през деня.


16.

Видимият ъглов размер на планетата се мени от 20 дъг. сек. до над 1 дъг. мин. в зависимост от разстоянието Земя-Венера, което средно е около 40 млн. км. Видимата й звездна величина достига -4.


17.

Това е снимка, правена с помощта на телескоп на видимото съединение на Венера и Луната в ранната привечер на 31 декември 1997 г. от Бурса, Турция.


18. Галилей вярвал в правотата на Коперник , че Земята се върти около Слънцето.

Разбирал, че това твърдение се нуждае от доказателства.

Търсел ги със зрителните си тръби и открил

едно такова

ФАЗИТЕ НА ВЕНЕРА

19.


Телескопичните наблюдения на Галилео Галилей недвусмислено потвърждават, че Венера винаги се наблюдава в четвъртина фаза от Земята. Галилей обяснява този факт с въртенето на Венера, Земята, а следователно и на другите планети около Слънцето. Галилей не бил пощаден и е бил изправен пред Инквизицията.

Едва в самия край на ХХ век католическата църква снема обвинениеята от Галилей и го оправдава.


20. ГАЛИЛЕО ГАЛИЛЕЙ

Тези явления не оставят никакво съмнение относно движението на тази планета (Венера); с абсолютна сигурност стигаме до извода, съответстващ на твърдението на питагорейците и на Коперник, че тя обикаля около Слънцето, подобно на другите планети”.


21.

Обяснението на фазите на Венера и Меркурий е аналогично на обеснението на лунните фази – мени се осветеността на диска в зависимост от ъгъла, под който земният наблюдател вижда обекта, огрян от Слънцето.


22. Конфигурации и фази на Венера

Някои хора имат т.н. телескопично зрение и изменчивия лик на планетата не случайно се свързва с любовните капризи и богинята-покровителка на влюбените Афродита.

През 1610 г. Галилей насочва телескопа си към Венера. Не особено сигурен в откритието си, той запазва правото си на първооткривател с анаграмата – израз, който можел да разшифрова единствено авторът му.

И още – фазите на Венера могат да се обяснят единствено с положението й на планета между Земята и Слънцето, което би потвърдило правилността на хелиоцентричната система на Коперник. Това по времето на Галилей все още не било безопасно.

Едва когато Галилей окончателно се убедил във верността на своето откритие, той разшифровал анаграмата си: “Майката на любовта подражава по вид на Цинтия.” Т. е “майката на любовта” – Венера изменя лика си като Цинтия – едно от древните имена на Луната.

23. Обяснение на венерианските фази

Околоосното въртене на Венера е синхронно спрямо синодичния месец, т.е. към Земята Венера винаги е обърната само с едната си страна, както е Луната.
24.

Една вътрешна планета може да се окаже както пред, така и зад Слънцето – съответно в долно и горно съединение.

В горно съединение планетата е обърната към нас с огрятата си половина, но тя е зад Слънцето и не можем да я наблюдаваме.

В долно съединение планетата е най-близо до Земята, но е обърната към нас с неогрятата си половина. Тази конфигурация е аналогична на новолунието при Луната. В това положение също има период на невидимост на планетата. Освен ако тя не е близо до пресечната точка на орбитата си с еклиптиката. Ако съвпаднат тези две условия се наблюдава тъмното кръгче на планетата да пресича слънчевия диск – т.нар. пасаж.

Но само едно от всеки 23 преминавания на Меркурий между Слънцето и Земята се превръща в пасаж, тъй като орбитата му е наклонена спрямо земната орбита (т.е. към еклиптиката) на 7º.

През възлите си, Меркурий минава винаги около 7 май в низходящия възел и около 9 ноември във възходящия. Следователно, ако около тези дати Меркурий се намира и в долно съединение, ще се наблюдава явлението пасаж.

Пасажите на вътрешните планети са аналогични на слънчевите затъмнения по условията си на получаване и протичане, но поради отдалечеността си видимите размери на планетите са много по-малки от тези на Луната, която изцяло закрива слънчевия диск и е прието да се наричат не планетни затъмнения , а пасажи – преминавания на планетите по слънчевия диск.

Пасажите на Меркурий са по-чести явления от тези на Венера – поне веднъж на 7-15 години.


25. пасаж

На 8 юни 2004 г. бе пасажът на Венера, поредният след 1882 г. За щастие цяла Европа, Африка и голяма част от Азия можеха да го наблюдават, както и от България. Пасажите на нашата планетна съседка са изключително редки събития – по-редки от пасажите на по-далечния Меркурий, които се получат средно през 13 години.

Пасажите на Венера са подредени по двойки във времето. Следващият от двойката пасажи ще бъде само след 8 години – през 2012 г., а до следващата двойка ще трябва да се чака отново повече от век.

Тук е изображението на последователни моменти от преминаване на Меркурий по диска на Слънцето през ноември 1999 г.


26.

На 15 ноември 1999 г. Меркурий премина по диска на Слънцето. На тази снимка може да се различи добре очертаното тъмно кръгче на планетата в най-горния край на кадъра и слънчевите петна с тяхната характерна структура от сянка и полусянка и обикновено неправилна форма.


27.

На 7 май 2003 г. бе поредния пасаж на планетата Меркурий по диска на Слънцето. Тук са заснетите през 15 минути 23 последователни положения на планетата при пасажа й с цифрова камера от град Гент, Белгия. Общата продължителност на събитието бе повече от 5 часа. Виждат се и слънчевите петна в края и центъра на слънчевия диск.


28.

Това детайлно изображение е получено по време на пасажа на Меркурий през октомври 2006 г. от астронома Фил Джонс от Далас, Тексас, САЩ. Тъмният силует на планетата се проектира на фона на гранулацията и тъмните влакна – спикулите на хромосферата. Виждат се и протуберанси по края на слънчевия диск. Използван е телескоп с Нα филтър, затова слънчевите петна изглеждат светили , а не както обикновено сме свикнали да ги виждаме като тъмни образувания. Това детайлно изображение е получено по време на пасажа на Меркурий през октомври 2006 г. от астронома Фил Джонс от Далас, Тексас, САЩ. Тъмният силует на планетата се проектира на фона на гранулацията и тъмните влакна – спикулите на хромосферата. Виждат се и протуберанси по края на слънчевия диск. Използван е телескоп с Нα филтър, затова слънчевите петна изглеждат светили , а не както обикновено сме свикнали да ги виждаме като тъмни образувания.


29. прецесия на меркурианската орбита

Пасажите на Меркурий дават най-точна представа за прецесията на орбитата му. Меркурианската орбита е подложена на силното гравитационно въздействие на Слънцето.

30. ПАСАЖ НА ВЕНЕРА

Ако равнината на венерианската и земна орбита не бяха под наклон от 3.4° при всяко долно съединение щяха да се наблюдават пасажи на Венера по слънчевия диск.

Поради този наклон обаче, освен да е в долно съединение, Венера трябва да се намира и в една от пресечните точки на орбитите –

възходящия или низходящия възел.

Така Земята, Венера и Слънцето са на една права.

Това се случва рядко, което прави пасажите на Венера изключително редки
31. ПАСАЖИТЕ НА ВЕНЕРА

са групирани по двойки:

2 двойки пасажи през 8 години,

които се повтарят през около 120 години


    • Последната двойка пасажи са били през 1874-1882

    • Следващата - 2004 - 2012, и после чак през 2117

32. пасажите на Венера във времето



33. необходимост от наблюдение на пасажи на Венера

В историята на човечеството, наблюдението на пасажа на Венера било едно от основните средства за изграждане на представа за мащаба на Вселената, което започва с определяне на астрономическата единица – разстоянието между Земята и Слънцето, а за това е нужно да се измери паралакса на Слънцето.

Именно за последното спомагат пасажите на вътрешните планети и особено на Венера.

Нейното кръгче върху слънчевия диск е по-голямо и това повишава точността на измерването.
34. Паралакс на Слънцето

За да измерим разстоянието от Земята до всяко едно друго тяло от Слънчевата система, ние използваме ефекта паралакс

от две различни места на Земята


35. ПЪРВИ ОПИТИ – Йохан Кеплер

През 1627 г. са публикувани таблиците на Кеплер или т.н. Рудолфови таблици. Това са първите изчисления за предвиждане пасажите на Меркурий и Венера

Първата стъпка да се наблюдават редки събития като пасажите на вътрешните планети е да се знае кога и откъде те могат да се наблюдават.

През 1627 г. законодателят на небесната механика, дал законите по които в действителност се движат планетите около Слънцето, Йохан Кеплер публикува своите таблици, наречени Рудолфови в чест на покровителя на дейността на великия астроном от император Рудолф ІІ от Хабсбургите. Това са първите ефемериди на пасажите на Меркурий и Внереа, според които пасаж на Меркурий трябвало да има на 7 ноември 1631 г., а на Венера – на 7 декември същата година. За съжаление, пасажът на Венера се случил през нощта на 6-ти срещу 7 декември, поради което нямало как да се наблюдава от европейци.
36. ПЪРВО НАБЛЮДЕНИЕ НА ПАСАЖ НА ВЕНЕРА – Джеремая Хороск

След като уточнил със собствени наблюдения Рудолфовите таблици, английският пастор Хороск и приятелят му Крабтрий били единствените, наблюдавали пасажа на Венера от 1639 година
След като уточнил чрез собствени наблюдения Рудолфовите таблици, английският пастор Джеремая Хороск предвидил вторият от двойката пасажи през 1639 г.
37. Пасажът на 6 Юни 1761

Този първи пасаж всички астрономи били готови да наблюдават, въпреки пламналата 7-годишната война, обхванала доста страни по света

Координирането на 100-тина астрономи по света било направено от френския астроном Делисле. Били предприети няколко експедиции към различни места, показани на тази карта.
Халей и математикът Джеймс Грегъри за първи път предлагат пасажите на Венера да послужат за точното определяне на слънчевия паралакс и оттам – на разстоянието Земя-Слънце. В този смисъл двойката пасажи от 1761 и 1769 г. станали исторически с координираните международни наблюдения на повече от 100-тина астрономи и експедиции към няколко места, сред които тези на Джеймс Кук до Таити.

Наблюдавайки същия пасаж от Русия, гениалният Ломоносов забелязва особеност около диска на планетата, която правилно обяснява с наличието на атмосфера на тази планета.

“…Очаквайки първото стъпване на Венера върху Слънцето…видях най-накрая, че слънчевия диск в мястото на контакта стана малко по-тъмен и размит…При излизането на Венера от Слънцето, когато предният й край доближи края на слънчевия диск…там се появи нещо като мехур, който ставаше все по-добре видим, колкото Венера наближаваше да излезе… Това явно се дължи на пречупването на слънчевите лъчи през венерианската атмосфера…”
38.

През 1874 г. австралийският астроном Ръсел правил зарисовки на Венера в Сидни и забелязал странно явление: в 3 ч 55 м. УВ черният диск на планетата докоснал края на слънчевия диск и се наблюдавало “явлението на Ломоносов” – светлия пръстен на венерианската атмосфера. След още 15 мин. дискът на Венера наполовина излязъл от слънчевия. Част от светлия пръстен все още се виждал, но се появило допълнително светло петно в средата на диска на планетата. Изчисленията показали, че то е близо до северния полюс на планетата. Петното се наблюдавало и след като светлия пръстен изчезнал – до 4 ч. 23 м. 22 с. Наличието на феномена останало необяснено, но подвиднали подозренията за активен вулкан на Венера.



Рисунка на Ръсел на пасажа на Венера от 9 декември 1874 година, при който също е наблюдавана и изобразена венерианската атмосфера.
39.

Ефекта на “капката” е едно от най-атрактивните явления, които могат да се наблюдават в началото и края на пасажа.


40.

Страхотното увеличение на тази снимка позволява отчетливо да се наблюдава друг ефект – този на Ломоносов - венерианската атмосфера, просветваща по тази част от диска на планетата, която е извън слънчевия диск.


41.

Пасажа на Венера през 2004 г. астрономът Щефан Зайп е наблюдавал от Щутгард, Германия. Той успял да получи това чудесно изображение на събитието чрез Нα филтър, когато планетата е в края на слънчевия диск и се виждат влакната на фона на слънчевия диск със спикулите и протуберансите – характерни образувания за слънчевата хромосферата.


42.

По време на пасаж могат да се наблюдават и други обекти освен преместващият се планетен диск и слънчеви петна... Като проектиращ се самолет например на слънчевия диск или...


43.

... Доста по-бързо движещата по слънчевия диск Международна космическа станция.

Няколко фотографа, намиращи се на подходящите места в подходящото време успяха да заснемат освен пасажа на Венера и този на Международната космическа станция. Това е последователността от преминаванията на двете тела едновременно по диска на Слънцето, което можеше да се улови само за няколко секунди от една съвсем тънка ивица от земната повърхност. Монтажът е от 12 кадъра, правени през интервал от 0,033 секунди с експозиции 1/10 000 част от секундата! Получено е от малкото селце Ступава в Словакия.
44. конфигурации на външни планети

Конфигурациите на планетите обясняват видимостта им на нашето небе. Положението ни като земни наблюдатели, положението на планетата върху нейната орбита в даден момент, видимата им осветена от Слънцето част, това са неща с които наблюдателите трябва да се съобразяват. Докато вътрешните планети имат видимост призори или привечер и са във четвъртина фаза, то външните планети се наблюдават като дискове, изгряващи в различни часове на нощта или по цели нощи, ако са в противостояние.


45.

Когато външна планета като Марс е в съединение, тя е най-далеч от нас и се крие в лъчите на дневното ни светило Слънцето. Тогава има период на невидимост на планетата. В западна и източна квадратура се вижда през половината от нощта – до и след полунощ. Особено благоприятен период за наблюдение на външна планета настъпва при противостоянията, когато видимостта им е през цялата нощ и са най-близо до нас.


46. Противостояния на Марс

Земята и Марс са космически съседи. Марс е по-далеч от Слънцето и обикаля около него за около 2 земни години. Марсианската орбита е по-силно сплескана елипса от земната и разстоянието между планетите постоянно се мени. Освен това, следвайки законите на планетното движение, по-близката до Слънцето Земя се върти по-бързо около него, Марс – по-бавно. Случва се на всеки две години двете планети да се подредят една до друга в пространството и тогава настъпват моментите на тяхната близост – противостоянието на Марс. Само 100-тина милиона км са между двете съседки. На всеки 15-17 години обаче близостта им е най-голяма – 50-60 милиона км. Тогава са Великите противостояния на Марс. При това колкото по-близо до датата 28 август са противостоянията, толкова са “по-велики”, тъй като към този ден Земята е най-близо до перихелия на Марс.


47. Великото противостояние на Марс през 1877 година

Великото противостояне на Марс в началото на септември 1877 г., станало историческо с това, че американският астроном Асаф Хол открива двата много малки спътника на Червената планета – наречени в съзвучие с нея Фобос и Деймос – Страх и Ужас

Фобос е по-големият спътник, но размерът му е само 23 км, а Деймос е 13-км канара. В сравнение с нашата Луна, която е почти 3 500 км, спътниците на Марс са наистина миниатюрни.
48.

Великото противостояние на Марс от 1877 г. ще се запомни най-вече с наблюдението на италианския астроном Джовани Скиапарели на тъмни петна – “морета”, “заливи” и съединяващи ги линии – “канали”. Професионалистът знаел, че Марс е сух и безводен като Луната, но спазил традицията в названията. Ентусиасти обаче приели “каналите” насериозно и започнали да тръбят в пресата за огромни изкуствени съоръжения на марсианска високоразвита цивилизация. Един от тях – богатият любител на астрономията Пърсивал Лоуел построил своя обсерватория, снабдил я с един от най-добрите за времето си телескопи и самият той нощ след нощ рисувал марсиански “канали”.

Освен тъмни петна, по повърхността на Марс могат да се видят бели полярни шапки – също като земните и те са от лед, но предимно от “сух” лед – съединение на въглерода и кислорода. Предполага се, че под кората от “сух” лед има воден лед и то в големи количества. Все още в епохата на космическата ера и засиленото проучване през последното десетилетие с марсиански роботи на повърхността и непосредствено от околомарсианска орбита не е ясно на какво се дължат сезонните промени в северната и южна част на планетата. Защото и Марс като Земята се върти около оста си за почти 24 часа и то около постоянно наклонена в пространството ос от около 23 градуса спрямо вертикалата на орбиталната му равнина. Само че сезоните на Марс траят 2 пъти по-дълго от земните , поради 2 пъти по-дългата марсианска година.
49.

Това изображение с висока разделителна способност от областта на басейна Скиапарели на Марс, получена на 3 юни 2003 г. от “Марс Орбитер” дава слоистите образувания във вътрешността на кратер от ударен произход. На Земята подобни структури може да се видят при наслояване на утайки на дъното на древни езера и океани. Този кратер е с диаметър 2,3 км. Вероятно е някога той да е бил пълен с вода, макар че такива слоисти структури може да се получат и в резултат от ерозията на динамичната марсианска атмосфера.


50.

Каналите на Лоуел


51.

Част от марсианската повърхност по снимки и зарисовки на известните астрономи Вокульор, Жентили, Камишел, Лио и Слайфер в периода от 1939-1941 г.


52.

По време на последното Велико противостояне на Марс точно на 28 август 2003 г., когато до Марс ни деляха 55 милиона и 760 хиляди км, добре забележима бе южната полярна шапка. В телескопи, с каквито разполагат Народните обсерватории в нашата страна – 15-см рефлектори, всъщност това бе най-добре забележимото образувание на марсианската повърхност. Но с добри окуляри, снимки и електронни преобразуватели – ССД матрици, марсианската повърхност става наистина интересна дори и за любителски телескопи


53. Предстоящите най-велики от Великите противостояния на Марс до 3 000-та година

Година Дата млн.км а.е.

2003 Авг. 28 55.758,006 0.37271925

2287 Авг. 29 55.688,405 0.37225400

2366 Септ. 02 55.708,568 0.37238878

2571 Авг. 30 55.707,590 0.37238224

2650 Септ. 03 55.651,582 0.37200785

2729 Септ. 08 55.651,099 0.37200418

2808 Септ. 11 55.695,623 0.37230224

2934 Септ. 05 55.676,249 0.37217270

http://www.seds.org/~spider/spider/Mars/marsopps.html
54 Източник

Пасажи на Венера – материали от Международната инициатива за координация на наблюденията през 2004 година







Каталог: sites -> default -> files -> site-documents -> planets -> visible-planets-movements
planets -> Червената планета марс надя Кискинова наоп „Ю. Гагарин”, Стара Загора
planets -> Луна надя Кискинова наоп „Юрий Гагарин”
planets -> Надя Кискинова наоп „Юрий Гагарин
planets -> Надя Кискинова наоп „Юрий Гагарин, Стара Загора
planets -> Юпитер надя Кискинова наоп, Стара Загора
planets -> Надя Кискинова наоп, „Юрий Гагарин, Стара Загора
planets -> Презентацията прегръдката на слънцето и луната надя Кискинова наоп "Юрий Гагарин"
planets -> Надя Кискинова наоп „Юрий Гагарин, Стара Загора
visible-planets-movements -> Видими движения на планетите конфигурации пасажи и противостояния


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница