Надя Кискинова наоп, „Юрий Гагарин, Стара Загора



Дата25.11.2017
Размер143.24 Kb.
МЕРКУРИЙ
Надя Кискинова

НАОП, „Юрий Гагарин”, Стара Загора


2.

Тази планета отдавна е впечатлявала с бързото си видимо преместване по нашето небе. Това дало основание на древните гърци да я нарекат на своя бог Хермес – вестителя на боговете. Със своите крилати сандали, шапка с криле и жезъл в ръка, той се носел с бързината на мисълта от висините на Олимп до най-отдалечените краища на света.

3. Прелитайки над целия свят, бог Хермес охранявал пътищата, така нужни на пътниците. Помагал на търговците да натрупат печалби и богатства. Затова на всички пътища и кръстопища в древна Гърция поставяли стълбове с негови изображения.

Той покровителствал пътниците не само докато били живи. Със жезъла си бог Хермес затварял очите на умрелите и ги отвеждал в подземното царство на Хадес.

А жезъла си отмъкнал от своя баща Зевс. Откраднал ей така на шега тризъбеца и на Посейдон, меча на Арес и лъка и златните стрели на Аполон.

Жезълът на Хермес олицетворява неговото остроумие, хитрост и ловкост – качества, проявили се веднага след раждането му.

4.

Скучно му било да стои мирно в пелените си и веднъж Хермес решил да си направи шега с бог Аполон. Отмъкнал му кравите и ги подарил на един старец, заспал на пътя. Но после ги върнал в пещерата и то заднешком, за да не проличи кражбата му по отпечатъците в земята.



5.

Меркурий като вътрешна планета, също като Венера има утринна и вечерна видимост. Древните гърци нарекли вечерния Меркурий на бога Хермес, а сутрешния – на Аполон. Когато разбрали, че иде реч за едно и също небесно тяло, те му оставили само едно от имената – това на Хермес – посланика на боговете и бог на зазоряването, възвестяващ появата на върховния Зевс.

Името Меркурий е латинския, римски вариант на бога Хермес при гърците.

6.

Разстояние до Слънцето 57,9 млн км или 0,3871 а.е.



7.

На нашето небе Меркурий би трябвало да се вижда добре с невъоръжено око, ако не бе толкова близо до слънчевия диск.

Дори при максимално отклонение /източна или западна елонгация/, което е само 28 градуса, планетата е трудно наблюдаема. Затова въпреки близостта си до нас, за нейната повърхност дълго време имаше само догадки.

На 22 януари 2008 г. максималната елонгация на Меркурий е цели 19 градуса, а два дена преди това любителите на астрономията биха могли да открият по-лесно Нептун с телескопите си, защото двете планети бяха много близо една до друга или те бяха в съединение.

8.

Меркурий е 3 пъти по-малък от Земята и като вътрешна най-близка до Слънцето плането често се крие в слънчевото сияние и е трудно наблюдаема. Но ден преди слънчевото затъмнение от 11 август 1999 г. астрономът Тунк Тезел запечатва много старата Луна и Меркурий близо до нея. Вижда се и пепелната лунна светлина.



9.

Меркурий като сърп е много трудно да се види от Земята, но сондата „Месенджър” успя да го заснеме от близко разстояние във фаза. Вижда се светло-синьото вещество в покрайнините на сравнително младите кратери. На това изображение с добра разделителна способност се виждат детайли до 10 км.


10.


Дори и най-благоприятни условия, Меркурий може да се забележи на небето само за няколко минути след като Слънцето залезе. Авторът на тази меркурианска анаграма Хуан Карлос Касадо от Испания е снимал Меркурий в продължение на дни от неподвижно закрепен през цялото време фотоапарат и при положение, когато Слънцето е слязло на 10 градуса под хоризонта.

11.


Тази снимка е при залез Слънце и се вижда нарастващия лунен диск. На фона на оранжевото небе по хоризонта се вижда Меркурий – най-трудната за наблюдение от Земята планета.

12.


Тънкият лунен сърп и блуждаещият Меркурий ниско над западния хоризонт слез залез Слънце заедно със светлините на Ментон и Монако на френската Ривиера – това е заснел астрономът Винсент Жак по време на съединението на Луната и Меркурий, когато видимото разстояние между тях е било само 3 дъгови градуса.

13.


Тук Меркурий е яркият обект близо до хоризонта, а най-яркият обект на небето след залеза на Слънцето тук е Венера – в горния край на кадъра. Близо до нея се проектира звездният куп Плеяди. Снимката е направена от астронома Джим Вестлейк от Ямпа, Колорадо, САЩ.

14.


Това е снимка с коронографа на SoHO. Меркурий се вижда като ярко кръгче, пресечено с линия, което е дефект на изображението. Той е много близо до слънчевия диск, закрит от „изкуствената Луна” на апаратурата. Лъчите, излизащи от диска са слънчевата корона, а точките от фона – звезди. Меркурий е много близо до положението, наречено горно съединение на планетата спрямо Земята и Слънцето и на практика не може да бъде наблюдавано от земен наблюдател.

15.


Характерните взаимни разположения на планетите спрямо Слънцето и Земята се наричат КОНФИГУРАЦИИ

Конфигурациите на



вътрешните планети

Меркурий и Венера

се различават от тези на



външните планети

Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун

16.


Конфигурации на Меркурий

Аналогично на лунните фази и вътрешните планети се виждат огрени различно от Слънцето. Дори, когато са в максималните си елонгации, те се виждат огрени наполовина – като в първа и последна четвърт на Луната.

Това е особено забележително при Венера, поради големината на диска й. Но когато Меркурий има добра видимост на нашето небе, това означава, че ако можем да го наблюдаваме с телескоп също ще го виждаме наполовина огрят.

17.


От Земята можем да видим вътрешните планети призори на запад от изгряващото Слънце – западна елонгация или привечер на изток от залязващото Слънце – източна елонгация на определено ъглово отклонение или както е прието да се казва елонгация от слънчевия диск.

За Меркурий максималната елонгация е не повече от 28 градуса, което на практика прави тази планета трудно наблюдаема от Земята.

18.

Една вътрешна планета може да се окаже както пред, така и зад Слънцето – съответно в долно и горно съединение.



В горно съединение планетата е обърната към нас с огрятата си половина, но тя е зад Слънцето и не можем да я наблюдаваме.

В долно съединение планетата е най-близо до Земята, но е обърната към нас с неогрятата си половина. Тази конфигурация е аналогична на новолунието при Луната. В това положение също има период на невидимост на планетата. Освен ако тя не е близо до пресечната точка на орбитата си с еклиптиката. Ако съвпаднат тези две условия се наблюдава тъмното кръгче на планетата да пресича слънчевия диск – т.нар. пасаж.

Но само едно от всеки 23 преминавания на Меркурий между Слънцето и Земята се превръща в пасаж, тъй като орбитата му е наклонена спрямо земната орбита (т.е. към еклиптиката) на 7º.

През възлите си, Меркурий минава винаги около 7 май в низходящия възел и около 9 ноември във възходящия. Следователно, ако около тези дати Меркурий се намира и в долно съединение, ще се наблюдава явлението пасаж.

Пасажите на вътрешните планети са аналогични на слънчевите затъмнения по условията си на получаване и протичане, но поради отдалечеността си видимите размери на планетите са много по-малки от тези на Луната, която изцяло закрива слънчевия диск и е прието да се наричат не планетни затъмнения , а пасажи – преминавания на планетите по слънчевия диск.

Пасажите на Меркурий са по-чести явления от тези на Венера – поне веднъж на 7-15 години.

19.

На тази последователност от рентгенови изображения с изкуствени цветове е показано преминаването на Меркурий по слънчевия диск на 6 ноември 1993 г. Меркурий се вижда като малко кръгме върху яркия фон на горещата слънчева корона.Вижда се преместването му кадър след кадър.На горния кадър малко вляво от центъра се вижда ярко коронално избухване, а тъмното място, пресичащо кадрите е коронална дупка от южния слънчев полюс.



20.

На 15 ноември 1999 г. Меркурий премина по диска на Слънцето. На тази снимка може да се различи добре очертаното тъмно кръгче на планетата в най-горния край на кадъра и слънчевите петна с тяхната характерна структура от сянка и полусянка и обикновено неправилна форма.

21.

На 8 юни 2004 г. бе пасажът на Венера, поредният след 1882 г. За щастие цяла Европа, Африка и голяма част от Азия можеха да го наблюдават, както и от България. Пасажите на нашата планетна съседка са изключително редки събития – по-редки от пасажите на по-далечния Меркурий, които се получат средно през 13 години.



Пасажите на Венера са подредени по двойки във времето. Следващият от двойката пасажи ще бъде само след 8 години – през 2012 г., а до следващата двойка ще трябва да се чака отново повече от век.

Тук е изображението на последователни моменти от преминаване на Меркурий по диска на Слънцето през ноември 1999 г.

22.

На 7 май 2003 г. бе поредния пасаж на планетата Меркурий по диска на Слънцето. Тук са заснетите през 15 минути 23 последователни положения на планетата при пасажа й с цифрова камера от град Гент, Белгия. Общата продължителност на събитието бе повече от 5 часа. Виждат се и слънчевите петна в края и центъра на слънчевия диск.



23.

Хордата или част от проекцията на Меркурианската орбита по слънчевия диск по време на пасажа му от октомври 2006 г.

24.

Това детайлно изображение е получено по време на пасажа на Меркурий през октомври 2006 г. от астронома Фил Джонс от Далас, Тексас, САЩ. Тъмният силует на планетата се проектира на фона на гранулацията и тъмните влакна – спикулите на хромосферата. Виждат се и протуберанси по края на слънчевия диск. Използван е телескоп с Нα филтър, затова слънчевите петна изглеждат светили , а не както обикновено сме свикнали да ги виждаме като тъмни образувания. Това детайлно изображение е получено по време на пасажа на Меркурий през октомври 2006 г. от астронома Фил Джонс от Далас, Тексас, САЩ. Тъмният силует на планетата се проектира на фона на гранулацията и тъмните влакна – спикулите на хромосферата. Виждат се и протуберанси по края на слънчевия диск. Използван е телескоп с Нα филтър, затова слънчевите петна изглеждат светили , а не както обикновено сме свикнали да ги виждаме като тъмни образувания.



25.

Съставно изображение на

26.


  • Диаметър 4 879 км или ¼ от земния

  • Маса 0,055 земни маси

  • Плътност 5,44 г/куб.см

  • Период на околосно въртене 58,6462 дни

  • Разстояние до Слънцето 57,9 млн км или 0,3871 а.е.

  • Средна орбитална скорост 47,9 км/сек

  • Ексцентрицитет 0,206

  • Наклон на ос на въртене спрямо равнина, перпендикулярна на еклиптиката /наклон на екватора към орбитата/ 0º

Меркурий се върти около Слънцето за 88 земни денонощия, а около оста си – за около 59 денонощия или съотношението между двата периода е 3:2. Това резонансно съотношение се обяснява с приливното въздействие на Слънцето. Меркурианската ос е почти перпендикулярна на равнината на еклиптиката.

Едно от най-загадъчните свойсва на планетата е странната и абсолютно необяснима в момента резонансна връзка между орбитите на Земята и Меркурий, с период от 116 земни денонощия. То е 1,6 млн. пъти по-слабо от приливното въздействие на Слънцето и над 5 пъти от това на съседката Венера, но съществува странно защо. Този резонанс означава, че за земния наблюдател в течение на 1 година Меркурий прави 4 оборота около Слънцето и 3 около оста си.

27.


От повърхността на Меркурий човек би видял странно зрелище – Слънцето изгрява, застива неподвижно в даден момент, започва да се спуща към мястото на изгрева си, пак спира и после бързо се скрива от другата страна на хоризонта. Това се дължи на много бавното околоосно въртене на планетата – тя се завърта само 3 пъти около оста си за 2 обиколки около Слънцето. Меркурианската орбита е силно сплескана.

28.


Повърхността на Меркурий много наподобява лунната – множество кратери с различни размери. Има високи издатини от няколко км и дължина от хиляди км.

Температурата по меркурианското пладне е 700 К, докато в полунощ е -100К.

Атмосферата е с много ниска

29.


Най-близката до Слънцето планета по размери е сходна с Луната – радиус от 2 439 км, а средната й плътност доближа земната – 5,42 г/куб.см. Падането на Меркурий става с ускорение 372 см/кв.сек или е 2,6 пъти по-малко от земното.

30.


Меркурий е по-малък по размери дори от Ганимeд – спътника на Юпитер и от Титан – спътника на Сатурн. Но в сравнение с тези спътници, планетата е много по-плътна и е предимно от желязо. Само Земята е по-плътна от Меркурий.

31.


Дори през мощен телескоп е трудно да се различат детайли от повърхността на Меркурий, поради близостта му до слънчевия диск.

Първите опити да се направи карта на Меркурий са от края на ХІХ век на италианеца Джовани Скиапарели /1835-1910/ и американеца Пърсивал Лоуел /1855-1916/. През 1934 г. френският астроном, грък по националност Антониани /1870-1944/ съставя своя карта на Меркурий, като предлага светлите и тъмни места от повърхността на планетата да се наименуват с имена, свързани с бог Хермес.


32.


През 1974-5 г. автоматичната сонда „Маринър-10” 3 пъти облетя Меркурий и го снима отблизо, но бе снимано преди всичко западното му полукълбо. Оказа се, че релефът на Меркурий удивително наподобява този на Луната – и двете тела са плътно покрити и препокрити с кратери от ударен произход.

През тези години в Международния астрономически съюз интензивно се обсъждаше каква система от наименования да бъде приета за детайлите от повърхността на Меркурий. В крайна сметка решението бе да се наименуват меркурианските кратери на писатели, поети, художници, скулптори, композитори и др., докато лунните и марсиански кратери са на имена на астрономи и други учени.

От друга страна бе решено окончателно да се класифицират детайлите от повърхността на кратери, равнини, долини, издатини, планини и планински вериги.

Големите кратери с диаметър повече от 100 км и някои от по-малките, отличаващи се по контраст и ореол от светли лъчи получиха имената си по така приетата система.

И още:

на издатините са дадени имена на изследователски кораби, тъй като бог Хермес е още покровител на пътешествениците и търговците;



на долините се дават имена на радиообсерватории – така е отбелязана голямата роля на радиолокацията за изследването на тази планета;

Равнините се наименуват на различни имена, аналогични на Хермес при различните народи, както и имена на богове, свързани с бог Хермес при римляните;

А в чест на изследователите, дали най-голям принос за изучаването на планетата Меркурий, прието да се наименуват не повече от 6 образувания на релефа – засега това са кратерът на Койпер, платото Антониани и Скиапарели. Джерард Петер Койпер /1905-1973/ е американски астроном, холандец по националност, ръководител на научната програма на НАСА за изследване на Луната н планетите от Слънчевата система.

През 1976 г. Генералната асамблея на МАС в Гренобъл, Франция, прие списък на наименования, в който влизат 138 кратера, 7 рвавнини, 16 плата /издатини/, 4 долини, 2 масива и 1 планинска верига. След това са се давали имена само на кратери до 1985 г.


33.


Наименуването им е най-интересно. До този момент 238 кратера на Меркурий имат собствени общоприети имена, известни на повечето хора по света – имена на писатели, композитори и т.н. и само един специален кратер е наречен Хун Кал, което означава числото 20 на езика на древните маи, които използвали бройна система с основа 20. Този кратер е с диаметър само 1,5 км и е около екватора на меридиан с дължина 200 з.д.

При наименуването на кратерите МАС се придържа към следните принципи:

това да са известни имена в изкуството и литературата от всички страни и времена;

да са съобразени с приноса на всеки и големината на кратера;

и първите наименования са на личности, ограничени във времето до 1920 г., за да е утвърден техният исторически ринос за човешката култура.

В тази връзка ето как звучат думите на Н. Колдер: „Кратерите на Луната и Марс, наречени на учени, са толкова големи, колкото тежи авторитета на самия учен: Айнщайн е с диаметър 160 км, Нютон – 113 км, Халей – 37 км...От планетата Меркурий обаче си личи, че астрономите са културни хора и те лесно претеглят по същия принцип приноса на Моцарт – 225 км кратер, на Матис – 220 км и Марк Твен – 140 км. Най-големият кратер е Бетховен – 625 км и следващите по големите след него са Толстой – 400км, Достоевски – 390 км, Рафаел – 350 км, Шекспир – 350 км, Гьоте – 340 км и Гомер – 320 км...”

7 от кратерите на Меркурий носят женски имена – английската писателка Бронте, чилийската поетеса Мистрал, японската писателка Сей, японската поетеса Мурасаки, мексиканската поетеса Сор Хуана, китайската поетеса Ли Цинчжао и арабската поетеса Ханса.

На Меркурий има долина Симеиз на радиообсерваторията там, възвишения на апаратите Восток, Мирний на руските парни кораби от времената на откриване на Антарктида 1819-1821 г. и Заря на шхуната, построена от немагнитни материали от 1953, когато се е изучавало земното магнитно поле.

По изключение на най-голямата сложна пръстеновидна структура с диаметър от 1300 км е дадено името на равнина на Жегата или басейна Калорис. Тя е в областта на максимални температури.

Всички дотук изброени имена на обекти от релефа на Меркурий и статистиката се отнасят до 45% от повърхността на планетата. Останалата част чака своето картографиране и наименуване в бъдеще време.

34.

Най-близката до Слънцето планета Меркурий е покрита с множество кратери и така е много прилича на лунната повърхност. Най-големият кратер на Меркурий – е котловината Калорис – от „топлина” на латински. Тя се е образувала в резултат на падане на астероид. Диаметърът у е повече от 1000 км. Вижда се в долния край на кадъра като пръстеновидни структури. Подобно образование, наречено Източно море има и на Луната. Когато Меркурий доближава Слънцето, котловината Калорис се намира откъм подслънчевата точка, където Слънцето е в зенит. Ето защо това е най-горещото място на Меркурий.



35.

Повърхността на Меркурий, както и Луната е била подложена на метеоритна бомбардировка от времето на своето възникване. През 1974 г. космическият апарат „Маринър-10” изследва отблизо планетата и получи много подробни и добри изображение на повърхността й. На това изображение е кратерът Дегаз с диаметър 43 км с разходящи светли лъчи от него, съставени от светло вещество, изхвърлено по време на удара на метеорита в повърхността. Виждат се и множество по-малки и млади кратери във вътрешността на Дегаз.

36.

Повърхността на Меркурий е силно набраздена с кратери и пукнатини. Тази тук се нарича Пукнатината на Света Мария. Подобни линии преминават пред редица други кратери. Учените считат, че такива пукнатини са се получили в резултата на мощни сили на свиване, както и при удар на големи метеорити.Когато Меркурий се пука, това се отразява и на съседните области, в които се разпространяват ударните вълни и кратерите там се наслагват един върху друг, сгъстявайки се или се раздалечават.



37.

През 1974-5 г. “Маринър-10” изненада учените като установи, че има магнитното поле на Меркурий, макар че е много слабо - 300 пъти по-слабо от земното – около 0,002 ерстеда, но все пак това говори за наличие на течно ядро.

Смята се, че магнитните полета на планетите са свързани с техните течни ядра и явлението Меркурий се обясняваше с факта, че планетата е твърде малка, за да има разтопено ядро. Въз основа на това бе пресметнато, че тази планета би трябвало да има мантия, състояща се от силикати, заобикаляща твърдата желязна сърцевина. Твърди, защото малките планети като Меркурий изстиват много бързо след формирането си.

38.


С проблема Меркурий преди 5 години се заема група изследователи. Основното средство за изучаване е мощна антена GSSR, Solar System Radar на Лабораторията за реактивни движения JPL на НАСА. Самата антена служи като източник на сигнал, който улавя заедно с радиотелескопа Робърт Бърд. С този радарен метод трябваше да се доловят леките поклащания при околосното въртене на планетата, по които може да се разбере дали вътрешността й е твърда или течна. След 20 такива прецизни наблюдения, учените стигнаха до извода, че планетата не е хомогенна и по всяка вероятност има течно ядро. Това обаче никак не се вързва с факта, че Меркурий има толкова слабо магнитно поле.

Предполага се, че ядрото, което отдавна е изстинало все още не се е втърдило, а това може да се дължи на примеси от сяра примерно в него, които съществено са понижили температурата на топене.

39.

Ярката ивица на утринното небе на 3 август 2004 г. е ракетата „Делта ІІ”, чрез която се изстрелва космическият апарат на НАСА „Месенджър”. Но преди да достигне Меркурий, апаратът ще пообиколи вътрешната част на Слънчевата система, прелитайки на наколко пъти покрай Венера и Земята. Тези претания ще позволят така да се промени орбитата на полета, че в крайна сметка сондата да достигне Меркурий през 2011 г., прелитайки преди това покрай него през 2008 и 2009 г. Така „Месенджър” ще стане вторият апарат, посетил Меркурий след „Маринър-10” от средата на 70-те години на миналия век. Ивицата от ракетата на изображението е получена в резултат на дълга експозиция от парка Джети на северния край на Кокосовия бряг от разстояне 2,5 мили от нос Канаверал – мястото на старт на космическите ракети.



40.

Сондата „Месенджър” е само втората подред, която облита и предава изображения на Меркурий отблизо. Първият бе „Маринър-10” преди 35 години. Неговите изображения само повдигнаха въпросите, на които днес „Месенджър” трябва да отговори. Абревиатурата на проекта е MESSENGER – Mercury Surface, Space Environment, Geochemistry and Ranging – повърхност, космическо обкръжение, геохимия и измерване на Меркурий.

41.

На 14 януари 2008 изследователската сонда на NASA Messenger за първи път премина близо до Меркурий на минимално разстояние от 200 км. Следват още 2 прелитания покрай планетата за пертурбационни маневри в нейното гравитационно поле през октомври 2008 и септември 2009 г., след което, през март 2011 г., тя ще навлезе на орбита около Меркурий и ще пристъпи към неговото планирано комплексно изследване за 1 година.



Досега единствените изображения на Меркурий от близо са на Mariner 10 при прелитането му на 16 март 1975 г.

42.


Изображението на този приличащ на паяк кратер на Меркурий е получено от сондата „Месенджър” при първото облитане на планетата в началото на 2008 година. Кратерът се намира в областта Калорис. Досега не е изяснена връзката на кратера с дълбоките процепи, започващи от центъра му – дали местоположенето им не е случайно или те са се възникнали в резултат на удара. Това предстои да бъде изследвано допълнително.





Каталог: sites -> default -> files -> site-documents -> planets -> mercury
planets -> Червената планета марс надя Кискинова наоп „Ю. Гагарин”, Стара Загора
planets -> Луна надя Кискинова наоп „Юрий Гагарин”
planets -> Надя Кискинова наоп „Юрий Гагарин
planets -> Надя Кискинова наоп „Юрий Гагарин, Стара Загора
planets -> Юпитер надя Кискинова наоп, Стара Загора
planets -> Видими движения на планетите конфигурации пасажи и противостояния
planets -> Презентацията прегръдката на слънцето и луната надя Кискинова наоп "Юрий Гагарин"
planets -> Надя Кискинова наоп „Юрий Гагарин, Стара Загора
mercury -> Надя Кискинова наоп, „Юрий Гагарин, Стара Загора


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница