Винаги има надежда
Изтегляне 1.26 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
PS50AZ, GSS-VET PV Module 1 3-BG, K10LED-V H-bg1, ins DATA MICRO PLUS DATA MICRO 2PLUS, SS2L
- Навигация на страницата:
- Оризовото зърно
| Робът и кучето Един богат търговец притежавал голямо имение с разкошни овощни дървета и прекрасни лозя. Веднъж той отишъл да нагледа градините си и докато се разхождал, забелязал един роб, който седял на земята, а в ръцете си държал парче хляб. Срещу роба стояло куче. Човекът откъснал парченце от хляба и го хвърлил на кучето. Гладното животно веднага го изяло. После продължил да къса от хляба и да го подхвърля на кучето, докато то изяло всичко. Търговецът бил заинтригуван от гледката, приближил се към роба и го попитал: – Колко хляба изкарваш на ден? – Това е всичко, което имам – отговорил той. – Тогава защо даде всичкия си хляб на това куче? – Ами то дойде отнякъде, явно отдалече, и изглеждаше много гладно. Затова реших да го нахраня. – Но тогава какво ще ядеш ти самият? – продължавал да се интересува богаташът. – Нищо. Но няма проблем. Аз мога да почакам. 61 Чувайки тези думи, търговецът си помислил: „Аз съм известен в цялата околия като щедър човек. И наистина, помагам на много хора. Но този беден човек ме превъзхожда стократно. Той даде единственото си парче хляб на едно гладно куче“. На другия ден той подарил свободата на роба и му дал една от най- хубавите си овощни градини. Оризовото зърно Имало някога един много беден човек. Той преживявал само от подаянията, които получавал по улиците на града. Един ден, докато стоял с протегната ръка на градския площад, покрай него минала позлатената карета на царя. Владетелят се движел из града бавно и се усмихвал приветливо на минувачите. Виждайки го, просякът си казал: „Какъв късмет, че царят е на обиколка в нашия град! Край на мъките и мизерния живот! Този добър и лъчезарен господар сигурно ще ми помогне и най-после и аз ще заживея като хората...“ Сякаш в потвърждение на мислите му, в този момент каретата спряла пред него. Убеден, че това е щастливият му час, просякът се изправил и погледнал към царя. Но в този момент се случило нещо неочаквано. Владетелят протегнал ръка към бедния човек и казал: – Дай ми нещо... Каквото имаш, колкото можеш... Просякът бил толкова шокиран, че изгубил ума и дума. „Но какво е това, някаква игра... или нова мода? Или просто се подиграва с мен?“ – мислел си той. Виждайки, че владетелят продължава да стои с протегната ръка и да се усмихва лъчезарно, беднякът пъхнал ръката си в джоба, в който имал няколко щипки ориз, взел едно оризово зърно и го сложил в дланта на царя. Владетелят му благодарил, качил се в каретата и продължил по пътя си. В края на деня, просякът извадил шепата ориз от джоба си, за да си приготви храна. И с изумление видял, че сред оризовите му зрънца проблясвало нещо. Там имало едно златно зърно! И човекът горко заплакал. „Боже, защо не дадох целия си ориз...?“ – ридаел той. |