84
Изминали три години. „Тайната вечеря“
вече била почти готова, но худож- никът все не намирал подходящия модел за Юда. Не можел да открие лицето, олицетворение на Злото. А вече трябвало да завърши фреската колкото се може по-скоро.
И един ден,
след дълго търсене, съвсем случайно Да Винчи най-после открил идеалния модел. В една крайпътна канавка се търкалял дрипав младеж – пиян, озлобен и преждевременно състарен. Макар и трудно, склонил помощниците си да го пренесат в църквата, понеже нямал време да прави скици.
Бездомникът
бил пренесен до там, без дори да разбере, а помощниците му го придържали прав, за да може художникът веднага да започне да го рисува.
Леонардо успял да
улови и пресъздаде цялото зло, изписано на това лице.
Когато свършил, просякът – вече изтрезнял – отворил очи и като видял платното пред себе си, казал с почуда и тъга:
– Вече съм виждал тази картина.
– Как така? Това не е възможно... – попитал изненадано Леонардо да
Винчи.
–
Преди три години, когато още не бях изгубил всичко, пеех в един църковен хор, а животът ми бе изпълнен с мечти и доброта. Тогава един художник ме покани да позирам като модел за лицето на Иисус Христос...
Сподели с приятели: 
