Винаги има надежда
Изтегляне 1.26 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
PS50AZ, GSS-VET PV Module 1 3-BG, K10LED-V H-bg1, ins DATA MICRO PLUS DATA MICRO 2PLUS, SS2L
- Навигация на страницата:
- Пълна картина
| Стъпки в пясъка Веднъж един човек сънувал странен сън. Ходел по пясъка на морския бряг, а до него вървял Господ. През цялото време пред него преминавали различни случки от живота му и след всяка от тях той забелязвал на пясъка два чифта следи – едните от неговите стъпки, а другите – от тези на Господ. Докато наблюдавал отстрани целия си житейски път, човекът забелязал, че при някои от най-тежките и нещастни моменти от живота му, стъпките в пясъка били само едни. „Знаех си... – казал си той. – Наистина тогава си мислех, че Господ ме е изоставил. И сега виждам, че е било точно така.“ Натъжил се човекът и решил да попита Господ защо го е изоставял в най- трудните му мигове: – Господи, нали казваше, че никога няма да ме изоставиш? Сега видях, че твоите стъпки липсват до мен точно в най-трудните периоди от живота ми... Защо ме забрави, когато най-много имах нужда от теб? – Грешиш, мило дете. Аз те обичам и никога няма да те изоставя. Когато в живота ти идваха най-големите изпитания и страдания, наистина следите по пътя бяха само едни – това бяха моите стъпки, защото тогава те носех на ръце... Пълна картина Живели някога двама братя. Целия си живот те прекарали в един град и никога не били излизали извън пределите на високата градска стена. Не били виждали нито полята, нито планината, нито плодородните градини и ливади. Един ден братята решили да се отправят на пътешествие и да опознаят света отвъд градската порта. Тръгнали и не след дълго от едната страна на пътя видели орач, който се трудел в своята нива. Спрели се те и се зачудили: – Но какво прави този човек? Защо разкопава земята и оставя такива огромни бразди на тази прекрасна, равна ливада, покрита с нежна зелена трева? Изпълнени с любопитство, братята продължили да наблюдават това, което правел селянинът. След малко човекът започнал да хвърля в разкопаните бразди на нивата си зърна пшеница. Братята отново възкликнали: – Ама че глупав човек! Как може да хвърля тази великолепна пшеница направо в пръстта? И продължили по пътя си. Вървели, вървели и стигнали до едно село. Единият брат, който още бил под влияние на видяното по пътя, казал: 97 – Виж какво, братко, тук хората са странни и вършат глупави неща. Не виждам какво мога да правя в това село. Връщам се в града. Но вторият брат, който бил по-любознателен, все пак решил да остане в селото. Минали няколко месеца и един ден, минавайки отново покрай нивата на орача, той видял, че тя е покрита с нежни зелени стръкове. Бил толкова впечатлен, че веднага изпратил вест на брат си в града: „Братко, непременно трябва да дойдеш и да видиш какви неща се случват в това село!“. Дошъл братът и действително останал поразен от видяното. Не можел да повярва, че същата нива, в която орачът хвърлял пшеничените зърна, сега е покрита с нови зелени растения. Тогава и той решил да остане в селото. Минало още малко време и един ден братята отново отишли до нивата, на която се случвали чудесата. И какво да видят! Нежните зелени стръкове се били превърнали в тежки златисти растения, които се полюшвали от вятъра. А селянинът режел със своя сърп прекрасната узряла пшеница. – Боже – възкликнал нетърпеливият брат, който се бил върнал от града, – но този човек е изгубил ума си! Първо хвърляше в земята хубавите пшеничени зърна, а сега пък унищожава тази великолепна пшеница. Не, наистина тук хората са странни. И пак се върнал в града. Но другият брат отново проявил търпение и пак останал в селото да види какво ще се случи по-нататък. Така след известно време той видял как орачът събрал цялата пшеница, отделил зърното от плявата и напълнил до горе своя хамбар. Той бил удивен как от малкото зърна, които първоначално селянинът хвърлял в недрата на земята, се получило това огромно количество зърно. Най-накрая човекът проумял всичко, което правел орачът. Разбрал, че всичко е имало смисъл и цел. Така е с Божия замисъл. Всичко, което той прави, има дълбок смисъл. И всичко е за наше добро. Но когато ние, хората, нямаме достатъчно познания и търпение да видим цялостната картина на Божията промисъл в нашия живот, някои неща ни изглеждат странни, безсмислени, дори тежки и несправедливи. Когато виждаме само отделна част от Божия план, ние не можем да разберем смисъла и великата същност на делата му. |