Царскиятлюбимец Един богат владетел имал красива и много скъпа каляска, цялата позла- тена. Толкова си я обичал и харесвал, че не разрешавал никой друг да се вози в нея. Дори издал сурова заповед: Който се осмели да се качи в каляската, ще бъде наказан със смърт. Сред всички придворни имало един младеж, който бил любимец на владетеля. Навсякъде го давал за пример и го хвалел за добродетелите му. Един ден майката на младежа се разболяла тежко. Било през нощта и момчето, не знаейки къде да търси помощ, излязло, качило се в царската каляска и тръгнало да търси лекар. На сутринта се явил пред своя господар, паднал на колене пред него и му признал за своето прегрешение. А владетелят се обърнал към придворните и казал: – Вижте, това е пример за синовна любов! Той е бил готов да пожертва живота си, за да спаси своята майка. Не само че няма да го накажа, но дори ще го възнаградя с една златна ваза. На другия ден, докато царят и свитата му се разхождали в градината, царският любимец откъснал сочна праскова от едно дърво, отхапал от нея и почтително се обърнал към царя: – Никога не съм опитвал толкова сладък и сочен плод! Опитайте го, господарю! И му подал нахапаната праскова. А владетелят отново се обърнал към придворните си: – Вземете пример от него! Той е едно добро и благородно момче, което никога не забравя за господаря си! Минало време и владетелят вече си имал нов фаворит, а за стария си любимец изобщо не се сещал. Дори не го поглеждал. Един ден някой попитал какво се е случило, в какво се е провинило момчето, та си е спечелило царската немилост. – Той беше единственият, който си позволи да наруши моята заповед и се качи в каляската ми. Да не говорим, че се осмели да ми предложи нахапан плод! Каква наглост и безочие! Този човек заслужава да загуби главата си! – Учителю, как да стигна до Бога? – Всеки човек стига до Бога по своя път: един с увереност, друг – с отричане, а трети – със съмнение. Но трябва да стигне сам до него!
