Винаги има надежда
Лесно ли е да бъдеш добър
Изтегляне 1.26 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
PS50AZ, GSS-VET PV Module 1 3-BG, K10LED-V H-bg1, ins DATA MICRO PLUS DATA MICRO 2PLUS, SS2L
- Навигация на страницата:
- Откраднатата брадва
| Лесно ли е да бъдеш добър Имало в древен Китай един управник, който повече от всичко обичал птиците. Един ден разбрал, че децата стрелят с прашки по гълъбите и ги убиват. Чудил се той как да се справи с проблема и накрая измислил решение. Издал разпореждане: „Всеки, който донесе в двореца жив гълъб, ще получи шепа ориз. За всяка птица – шепа ориз!“ Като чули за това, децата престанали да стрелят по гълъбите, а вместо това поставили навсякъде примки, с които започнали да ловят гълъбите и да ги носят живи в двореца. Скоро царският дворец се напълнил със стотици гълъби. Наскоро след това владетелят бил посетен от известен мъдрец. Когато видял гълъбите, той с почуда попитал: – Но защо са Ви толкова много гълъби? – Аз много обичам птиците и от добро сърце ги спасих от децата, които ги избиваха със своите прашки. Вече никой не ги убива, а ми ги носят живи. – А кой се грижи за малките на тези птици? – попитал старецът. – Какви малки? – учудил се царят. – Тези птици, които сега живеят в двореца, са оставили в гората своите безпомощни малки пиленца. Кой ги храни сега? – О, не бях помислил за това – признал си владетелят. Тогава мъдрецът казал: – Вие може да обичате птиците и да имате добро сърце, но никой не е причинил толкова зло на тези птици, колкото Вас. Сега всички гнезда в гората са пълни с хиляди мъртви птичета. Вие сте спасили петстотин гълъба, но сте погубили пет пъти повече! – Ах, колко трудно е да бъдеш добър! – възкликнал огорченият цар. А мъдрецът отбелязал: – И доброто трябва да се прави с ум. Ум без добро е лошо нещо, но и доброто без ум може да се превърне в не по-малко зло. 92 Откраднатата брадва Един човек станал сутринта и както обикновено тръгнал да върши работата си из двора. Когато отишъл да си вземе брадвата, той установил, че я няма. Тук търсил, там търсил – никъде я нямало. Претърсил целия двор, къщата, постройките за животните. Няма я! Явно някой я е откраднал! „Кой може да е? Трябва да е някой, който вчера е влизал в двора ми...“ – мислел си селянинът. И изведнъж се сетил: „Ами да! Съседът е! Нали вчера идва да ми върне ведрото, което му бях дал назаем. Друг не е идвал. Срам няма този човек! Аз му услужих, а той в замяна да ми открадне брадвата!“. Същия ден, като излязъл и минал покрай къщата на съседа си, забелязал, че човекът се държи много странно. Работел съсредоточено в двора си и дори не вдигнал глава да го поздрави. „Той е! Явно е гузен и не смее да ме погледне!“ – помислил си. На следващия ден го срещнал на пазара. Съседът изглеждал точно като крадец. На лицето му било изписано, че крие нещо. Озъртал се притеснено и не смеел да срещне погледа му. „Знаех си, че е той! – продължавал да се гневи селянинът, но се чудел как да повдигне въпроса за открадната брадва. – Все пак не съм го видял с очите си да я взима. Как да го обвиня направо?“ Прибрал се вкъщи, а мисълта за крадеца не му давала мира. Е, ще си купи нова брадва. Но може би е най-добре да отнесе въпроса до съдията. Успокоил се малко от тези мисли и се заел отново с работата си. И изведнъж забелязал нещо да проблясва в тревата. Навел се и какво да види – острието на брадвата. Явно се била претърколила от купчината с дърва и останала скрита между високите треви. – Е, добре че се намери! – зарадвал се селянинът. – Хем няма да купувам нова, хем няма да си развалям отношенията със съседа. На другия ден, когато минал покрай „крадеца“, той си бил отново предишният му съсед – добър и честен човек. По нищо не приличал на крадец, лицето му било спокойно и ведро. Работел нещо в градината си. „Явно се е навел над лехите и не вижда, че минавам. Иначе непременно щеше да ме поздрави.“ – казал си селянинът и отминал. |