Винаги има надежда

95
Двамата просяци
Имало някога един велик владетел, известен със своята мъдрост и справед- ливост. Той често обикалял из главния град със своята разкошна карета, теглена от осем коня. Глашатаите тичали пред свитата му и съобщавали на жителите, че идва техният велик владетел, а десетки войници охранявали каретата и се грижели и косъм да не падне от главата на господаря им.
А самият владетел спирал всеки път, когато някой негов поданик искал лично да се обърне към него с жалба или молба.
Веднъж царската процесия била спряна от просяк, който протягал ръка за милостиня и на висок глас благославял владетеля: „Само царят може да ми дари щастие! Само на царската милост се осланям!“. Точно до него стоял друг бедняк, който също се провиквал, но неговите думи били: „Само Бог може да ни дари щастие! Само на Божията милост се уповавам!“.
Сцената не убягнала на владетеля и той се замислил над думите на двамата просяци. Когато се върнал в двореца, веднага поръчал на своя пекар да направи голяма погача и преди да я изпече, да сложи в нея слитък злато.
На следващия ден царят взел хляба и се върнал на същото място, на което стояли двамата просяци. Както и предишния ден, единият отново възхва- лявал царя, а другият се уповавал на Бога. Той се спрял при тях и подал хляба на първия просяк, който викал „Само на царската милост се осланям!“.
Минали няколко дни и владетелят решил да се върне пак при двамата просяци, за да види какво се е случило с тях. Този, на когото дал хляба, отново стоял на същото място и просел милостиня, а от другия нямало и следа.
Царят спрял каретата си, подал се от прозореца и се обърнал към бедния човек:
– Но защо отново търсиш помощ от мен? Нали ти дадох един хляб! В него имаше толкова злато, че да забравиш за немотията завинаги и да заживееш нормален живот!
– О, какво говориш господарю.... – искрено се учудил човекът. – Този хляб, който ми даде, ми се стори твърде тежък и аз реших, че може би не е изпечен добре. Затова го продадох на моя събрат, който стоеше тук заедно с мен.
Тогава царят пратил да разберат какво се е случило с другия просяк.
Оказало се, че той дал хляба на жена си, тя намерила златото скрито вътре и си купили малко земя, която да обработват и да започнат по-приличен живот.
Царят се върнал при просяка, който още стоял на улицата с протегната ръка и му казал:
– От днес нататък не се осланяй на царя, а се обръщай към Бога и се надявай само на неговата милост.

96

Изтегляне 1.26 Mb.

Сподели с приятели: