Царят и осъденият съветник

90 предателството на своя верен придворен, той приел обвиненията за чиста монета и го осъдил на смърт.
По онова време смъртното наказание се изпълнявало като хвърляли осъдените в клетка с освирепели от глад лъвове. В деня на изпълнението на присъдата, преди да хвърлят съветника на лъвовете, той се примолил на царя:
– Господарю мой! Моля те, дай ми още десет дни живот, за да се разплатя с всички, на които съм длъжник, и да разпределя наследството между децата си.
Царят се съгласил. Осъденият нямало как да избяга, а и можел да си позволи този малък жест. Все пак този човек му служил вярно и предано толкова години.
Още същия ден съветникът се прибрал у дома и взел всички пари, които имал. Отишъл с тях при пазача на лъвовете и му предложил:
– Нека се споразумеем за нещо. Ще ти дам тези сто златни монети, а в замяна искам само да ми разрешиш през следващите десет дни аз да се грижа за животните.
Пазачът веднага приел – сделката била повече от изгодна! Тогава царският съветник започнал всеки ден да ходи при лъвовете. Хранел ги обилно, почиствал клетките им, отнасял се с тях като с верни приятели, говорел им.
Животните толкова свикнали с него, че на десетия ден вече сами взимали месото от ръката му.
Свършило времето на отсрочката и дошъл денят, в който присъдата трябвало да бъде изпълнена. Стражите завързали ръцете на осъдения и го въвели при лъвовете. Но вместо да се нахвърлят върху него, животните кротко го заобикаляли. Те сякаш разпознали своя приятел, който се грижел за тях.
Всички присъстващи били удивени от случващото се. И най-вече царят. За пръв път се случвало нещо подобно. Той заповядал да изведат осъдения от клетката на животните и го попитал:
– Какво направи? Никой досега не е излизал жив от клетката на тези лъвове. Това са най-свирепите животни, а с теб се държаха сякаш са кротки домашни котки.
А мъдрият съветник му отговорил:
– Царю, през тези десет дни, които ти ми подари, аз се грижех за тях така, както никой друг досега. Всички видяхте какво може да се постигне с повече грижовност, доброта и щедрост. Аз служих и на теб по този начин през тези дълги години, но ти, за разлика от лъвовете, не го оцени, а се вслуша в лъжливите обвинения на моите зложелатели.
Засрамен, царят се извинил на мъдрия си съветник и веднага отменил присъдата. Той управлявал още дълги години и за всичко се допитвал до своя верен приятел. И никога не забравил урока, който получил от него.

91

Изтегляне 1.26 Mb.

Сподели с приятели: