101
– Не заблуждавай нито себе си, нито мен!
Много добре знаеш, че ти не вярваш истински...
Човекът се изплашил в първия момент, но
когато се окопитил, продължил да нарежда:
– Моля те, Боже! Повярвай на думите ми. Аз наистина вярвам в теб! Говоря самата истина! Спаси ме и после изпитай вярата ми! Така или иначе няма какво да губя – ако ти не ми помогнеш, след минути ще се разбия в пропастта.
– Вие, хората,
винаги говорите така, когато ви е тежко, а после бързо забравяте и се отричате от думите и обещанията си – отговорил Господ. – И ти ще направиш същото!
Човекът продължил да се моли и накрая Господ казал:
– Добре, ще те спася. А сега пусни клона и се остави само в моите ръце!
– Да пусна клона?! – възкликнал човекът. – О, не, не мога да направя това!
Да не съм си изгубил ума!
Сподели с приятели: 
