Винаги има надежда



Pdf просмотр
страница70/95
Дата03.03.2023
Размер1.26 Mb.
#116755
1   ...   66   67   68   69   70   71   72   73   ...   95
Винаги има надежда. 150 притчи за изкуството на живота - 4eti.me
Свързани:
PS50AZ, GSS-VET PV Module 1 3-BG, K10LED-V H-bg1, ins DATA MICRO PLUS DATA MICRO 2PLUS, SS2L
Бог и бръснарят
Един човек влязъл в бръснарницата и помолил да го подстрижат. Започнал бръснарят да го обслужва и през това време започнали да говорят за разни неща. Когато станало дума за съществуването на Бог, бръснарят казал:
Каквото и да ми говорят, аз не вярвам, че съществува Бог.
– Защо? – попитал го клиентът.
– Ами то е ясно! Достатъчно е да излезеш на улицата, за да се убедиш, че няма Бог. Кажете ми, ако Бог съществува, защо има толкова много болни хора и безпризорни деца? Ако той наистина съществуваше не би имало нито страдания, нито болка, нито войни и катастрофи. Трудно ми е да си представя любещ Бог, който допуска всичко това.
Клиентът се замислил за миг, но решил да си премълчи, за да не влиза в спор. Когато бръснарят си свършил работата, клиентът си тръгнал.
Излизайки от бръснарницата той видял на улицата рошав и небръснат човек.
И се върнал в бръснарницата.
– Знаете ли какво ще Ви кажа? Каквото и да ми говорят, аз не вярвам, че има бръснари.
– Как така? – учудил се бръснарят. – Аз съм такъв и току-що Ви подстригах и обръснах.
– Не! – възкликнал клиентът. – Те не съществуват, иначе нямаше да има толкова рошави и небръснати хора, като ей онзи човек на улицата.
– Но, мили човече, въпросът не е в бръснарите. Просто хората не ходят при тях.
– И аз казвам същото: Бог има! – продължил клиентът. – Просто хората не го търсят и не отиват при него. Ето защо по света има толкова много страдание.


105
Глинените делви
Веднъж един монах отишъл при своя наставник и му казал развълнувано:
– Отче, аз от много време идвам при теб и се покайвам за своите грехове, а ти ме наставляваш със своите съвети. Но аз виждам, че все още не мога да се поправя. Идвам, слушам твоите беседи, но продължавам да греша. Излиза, че всичко е напразно.
– Сине мой – меко отвърнал учителят, – ето какво ще направиш сега. Вземи две глинени делви и напълни едната с мед, а другата остави празна. После прелей няколко пъти меда от едната делва в другата.
Монахът изпълнил това, което му било заръчано, а наставникът му продължил:
– Сега се наведи над празната делва и я помириши.
– Отче, тази делва има прекрасен аромат, а на дъното виждам, че е останал и малко мед.
– Ето това се случва и с моите беседи, синко – казал мъдрият учител. – Ако ти, в името на нашия всеблаг Господ, придобиеш поне малка част от добродетелите, постепенно ще спреш да допускаш греховете в своята душа.
Помисли си само, дори една домакиня няма да изсипе пипер в съд, който ухае на мед. Така и Господ няма да отхвърли душата ти, ако съхраниш дори и основните наченки на добродетелта.


Сподели с приятели:
1   ...   66   67   68   69   70   71   72   73   ...   95




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница