105
Глинените делви Веднъж един монах отишъл при своя наставник и му казал развълнувано:
– Отче, аз от много време идвам при теб и се покайвам за своите грехове, а ти ме наставляваш със своите съвети. Но аз виждам, че все още не мога да се поправя. Идвам, слушам твоите беседи, но продължавам да греша. Излиза, че всичко е напразно.
– Сине мой –
меко отвърнал учителят, – ето какво ще направиш сега. Вземи две глинени делви и напълни едната с мед, а другата остави празна. После прелей няколко пъти меда от едната делва в другата.
Монахът изпълнил това, което му било заръчано, а наставникът му продължил:
– Сега се наведи над празната делва и я помириши.
– Отче, тази
делва има прекрасен аромат, а на дъното виждам, че е останал и малко мед.
– Ето това се случва и с моите беседи, синко – казал мъдрият учител. – Ако ти, в името на нашия всеблаг Господ, придобиеш поне
малка част от добродетелите, постепенно ще спреш да допускаш греховете в своята душа.
Помисли си само, дори една домакиня няма да изсипе пипер в съд, който ухае на мед. Така и Господ няма да отхвърли душата ти, ако съхраниш дори и основните наченки на добродетелта.
Сподели с приятели: