известно извън средите на специалистите по социална
психология. Двама млади изследователи, Елиот Арънсън и
Джъдсън Милс, решили да проверят своето наблюдение, че
„човек, който се пребори с много трудности или болка, за
да постигне нещо, започва да цени повече, отколкото онзи,
който е постигнал същото нещо с минимални усилия".
Изключително удачен е техният избор на церемониите за
посвещаване като най подходящи за проучването на тази
възможност. Те установяват, че момичетата а колежа,
които преминали през сурови и неприятни изпитания по
време на церемония за посвещаване, за да получат право
да се включат в група за обсъждане на секса, били
убедени, че тази група и разговорите, които се провеждат
там са изключително ценни, въпреки че Арънсьн и Милс
предварително подучили членовете па групата да бъдат
възможно „най-безполезни и неинтересни“. Други от
новоприетите, които преминали през доста по-щадяща
церемония на посвещаване или били приети изобщо без
церемония, се изказали далеч по-критично за
„безполезната" група, към която се би ли присъединили.
Допълнително изследване показали същите резултати при
новоприети, които трябвало да преминат през изпитания,
свързани с болка и съответна доза унижение, за да влязат в
групата. Колкото по-силен бил шокът от церемонията за
посвещаване, толкова повече момичетата убеждавали себе
си, че групата и заниманията в нея са интересни,
интелигентни и желани.
Сега, в светлината на тези разкрития, мъките, усилията, та
дори и побоят при церемониите за посвещаване, добиват
смисъл. Мъжът от племето тонга, който със сълзи на очи
гледа своя десетгодишен син да мръзне в „двора на
тайните“, второкурсникът от колежа, който с изблици на
Изтегляне
Сподели с приятели: |
