Робърт Чалдини - Влиянието. Психология на убеждаването
нервен смях налага в „адската нощ“ новия „малък брат“ - всичко това не са прояви на садизъм. Това са действия,
125 които засягат оцеляването на групата. Колкото и да е странно, тяхната функция е да стимулират нейните членовете да я възприемат като по-привлекателна и стойностна. И доколкото е вярно, че хората харесват и вярват повече в онова, за което са се борили, дотолкова и тези групи ще продължават да поддържат трудните и неприятни ритуали за посвещаване. Верността и всеотдайността на онези, които успеят, увеличава в огромна степен сплотеността на групата и нейните шансове за оцеляване. Всъщност според едно изследване на 54 племенни култури, онези от тях, които имат найдрастични и строги церемонии за посвещаване, се отличават и с най-голяма групова солидарност. Предвид констатациите на Арънсън и Милс, че суровостта на церемониите за инициация значително увеличава всеотдайността на новите членове на групата, едва ли изглежда странно, че групата противодейства на всеки опит да се спре тази артерия, която захранва нейната бъдеща жизнена сила. Военните формирования и организации в никакъв случай не правят изключение. Посвещаването на новобранците във войските е пословично. В разказа на писателя Уилям Стайрън, бивш морски пехотинец, за собствените му преживявания, лесно можем да припознаем случващото се в племето тонга (или, да речем, в университетските братства): „Безмилостната строева подготовка часове наред под палещото слънце, моралните и физическите извратения, униженията, садизмът на по-старште, всички
