няма. Момчетата, срещу които не е използвана никаква сериозна заплаха, за да не играят с робота, правят нещо наистина удивително. Когато им разрешават да си изберат която искат играчка, повечето от тях избягват робота,
132 макар че той е най-привлекателната от петте играчки (останалите са евтина пластмасова подводница, детска бейзболна ръкавица, незаредена пушка-играчка и играчкатрактор). Само 33% от тези момчета избират да си играят с робота. Какво точно се е случило при двете групи момчета? При първата група значение има заплахата, с която Фрийдман подкрепя думите си, че да се играе с робота е „лошо“. Тя се оказва ефективна в началото, когато Фрийдман може да хване нарушителя на забраната. По- късно обаче, когато не може вече да следи за поведението на момчетата, неговата заплаха е изгубила силата си и правилото е игнорирано. Очевидно е, заплахата е казала на момчето, не че играта с робота е лош избор, а че не е особено разумно да се играе с робота, докато съществува възможност за наказание. При втората група момчета от значение е вътрешното, а не външното убеждение. И на тях Фрийдман е казал, че да играят с робота е лошо, но без да добавя към това заплаха за наказание, в случай че не го послушат. Оттук следват два важни резултата. Думите на Фрийдман са достатъчни, за да накарат момчетата да не пипат играчката, докато него го няма. Второ, момчетата поемат лична отговорност за своя избор да не играят с робота през това време. Според тях не са играли с играчката, защото те не са искали да го направят. Ясно е, с играчката не е свързано
