Робърт Чалдини - Влиянието. Психология на убеждаването
156 работа. По принцип ще направим много по-малко грешки, ако действаме в съгласие с общоприетото, отколкото в разрез с него. Обикновено когато много хора правят нещо, значи то е правилно. Тази черта на принципа на социалното одобрение е едновременно неговата найголяма сила и най- голяма слабост. Подобно на другите средства за влияние, и това съкращава пътя към решението как да се държим, но в същото време прави човек особено уязвим за атаките на онези, които търсят сгоден случай да се възползват от това. В случая със записания смях проблемът идва, когато започваме да реагираме на социалното одобрение така спонтанно и без да се замислим, че ако онова, което ни се представя, е непълно или подправено, лесно могат да ни заблудят. Ние се държим глупаво, не защото позволяваме смехът на другите да решава кое е смешно и кога да се смеем. Глупостта се състои в това да се придържаме към дълбоко вкоренения принцип на социалното одобрение. Глупост е да се смеем в отговор на безспорно фалшив смях. По някакъв начин една отделна черта на хумора - звукът - започва да действа като неговата същност. Тук е показателен примерът с пуйката и препарирания пор от първа глава. Спомняте ли си, че само характерният звук на малките пуйчета кара майка им да се грижи за тях? И спомняте ли си как затова стана възможно пуйката да бъде измамена и да започне да се грижи за препариран пор, докато той възпроизвеждаше запис на съответния звук? Симулирането на звука на пуйчето се оказа достатъчно, за да се задейства майчинският ѝ инстинкт. Поуката от историята с пуйката и пора илюстрира по неприятно красноречив начин
