Робърт Чалдини - Влиянието. Психология на убеждаването
20 За да можем да разберем напълно своята уязвимост, трябва да се запознаем с още един пример от работата на етолозите. Оказва се, че представителите на този особен животински вид, наречени „бихевиористи“, с техните записи на „пиу-пиу“ и оцветени гръдни пера на червеношийки, не са единствените, които са открили начин да задействат програмите на поведение при различните видове. Има група от мимикриращи организми, които копират активиращите черти на други животни, за да ги измамят да изпълнят правилното за съответната черта поведение, но в погрешно време. И тогава имитаторите използват неадекватните действия в своя полза. Вземете например смъртоносната измама, която устройват женските индивиди от един вид светулки (Photuris), на мъжките индивиди от друг вид светулки (Photinus). Разбираемо е защо мъжките от Photinus старателно избягват всякакъв контакт с кръвожадните женски от Photuris. Но след няколко века натрупан опит женските ловци откриват една слабост в своите жертви - специален светлинен код на вида, чрез който те изразяват готовност за чифтосване. По някакъв начин женските от Photuris успяват да възпроизведат кода за ухажване на вида Photinus. Като имитират святкащия сигнал за ухажване на техните жертви, светулките убийци имат възможност да се нахранят до насита с телата на мъжките, които през това време летят механично не в любовна, а в смъртоносна прегръдка, докато изпълняват задействаната в тях програма за ухажване. Насекомите са вероятно най-безжалостните експлоататори на автоматизираните програми на своята плячка. Обичайно е техните жертви да бъдат измамени до смърт. Понякога
