„обикновени аплодисменти“ до „неудържим възторг“ клакъорите предлагат своите услуги публично — в този случай в един вестник, четен от голяма част на същата тази аудитория, на която те трябва да влияят. Щрак, бррр! Онова, което Сотон и Порше са разбрали за механичния начин, по който се оставяме на принципа на социалното одобрение, е добре известно на много хора днес, които са готови да го използват. Те не намират за нужно да крият
211 изкуствената природа на уж одобряваното поведение, което произвеждат - предвид аматьорското качество на средностатистическия телевизионен запис на смях. Те са наясно със затрудненото положение, в което сме поставени: или трябва да им позволим да ни лъжат, или трябва да изоставим прецизния автопилот, който ни прави уязвими за техните трикове. Но в своята сигурност, че са ни хванали натясно, те правят една фатална грешка. Нехайството, с което те създават фалшивото социално одобрение, ни дава начин да се защитим. Тъй като автопилотът може да бъде включван и изключван по желание, ние можем да го ползваме на доверие до момента, в който установим, че се използват неточни данни. Тогава можем да поемем контрола, да направим необходимите корекции в информацията и след това отново да включим на автоматично управление. Прозрачността на изфабрикуваното социално одобрение, с което се срещаме в наши дни, ни дава точен знак кога да приложим тази маневра. С цената на малко повече бдителност по отношение на подправените реакции можем да предпазваме себе си отлично.
