210 своя смях. За целите на настоящия труд обаче най- важната прилика с днешния записан смях е в неприкритата природа на измамата. Не е имало никаква нужда клакьорите да се преструват на посетители, нито пък да бъдат сменяни. Представление след представление те седели неизменно на едни и същи места, ръководени повече от две десетилетия от един и същи човек, от техния shef de claque. Публиката дори виждала как им се заплаща. Всъщност около 100 години след появата на клакьорството читателят на лондонския вестник „Мюзикъл Таймс“ може да разгледа тарифите на клакьорите. Било когато хората са гледали Риголето, било сега, когато гледат Островът на Гилиган, те биват манипулирани от онези, които прилагат принципа на социалното одобрение, дори когато това одобрение е явна измама. За аплодисменти при влизане, ако е мъж — 25 лири За аплодисменти при влизане, ако е дама — 15 лири Обикновени аплодисменти по време на представлението — по 10 лири за всеки път Продължителни аплодисменти по време на представлението — по 15 лири за всеки път Още по-продължителни аплодисменти — 17 лири За викове „Чудесно!“ или „Браво!“ — 5 лири За бис на всяка цена — 50 лири За неудържим възторг — по споразумение Фигура 4-5 Рекламна тарифа на италианските клакьори (отгоре) От
