245 от него, че заподозреният е отказал да съдейства, и ще води делото без капчица милост. В началото на изпълнението на Лошото ченге неговият партньор, Доброто ченге, стои отстрани. След това обаче постепенно започва да се намесва. Първо се обръща само към Лошото ченге, като се опитва да успокои напиращата ярост: „Спокойно, Франк, спокойно.“ Но Лошото ченге му крещи: „Не ми казвай да се успокоя, докато той ме лъже в очите! Мразя ги тези лъжливи копелета!“ След като е минало още малко време, Доброто ченге казва нещо в полза на заподозрения; „Полека, Франк, той е още хлапе.“ Това не е подкрепа, но в сравнение със словоизлиянията на Лошото ченге, тези думи са като музика за ушите на затворника. Но Лошото ченге си знае своето, „Хлапе ли? Не е хлапе той. Той е един боклук. Това е той, боклук. И ще ти кажа още нещо, Той е на повече от осемнайсет и това ми стига, за да го пратя на тъмно зад решетките,“ Сега вече Доброто ченге започва да говори напрано на младежа, обръща се към него с малкото му име и изтъква смекчаващи вината обстоятелства. „Да знаеш, Кени, че си късметлия, защото никой не е пострадал и ти не си бил въоръжен, Когато се стигне до присъдата, това ще е добре.“ Ако заподозреният продължава да твърди, че е невинен, Лошото ченге прибягва до нова тирада от ругатни и заплахи. Този път обаче Доброто ченге го спира, дава* му дребни нари и му казва: „Добре, Франк, мисля, че е време и за трима ни да пием по едно кафе. Какво ще кажеш да донесеш?“ Когато Лошото ченге излиза, идва ред на Доброто ченге да изиграе
