чрез продължителен контакт, обикновено води до по-голямо харесване, ако този контакт се свързва с неприятни изживявания, се получава точно обратното. Следователно, когато деца от различни расови групи са събрани заедно при ожесточеното съревнование в обикновените американски училища, ние вероятно ще видим - и виждаме - засилване на проявите на враждебност. И второ, доказателствата, че обучението в екип спомага за премахване на тази враждебност, са знак за нас колко голямо въздействие оказва сътрудничеството върху процеса на харесване. Но преди да приемем, че сътрудничеството е мощна сила, която предизвиква харесване, то трябва да бъде подложено, според мен, на още едно последно изпитание. Дали онези, които се нуждаят от нашето съгласие, използват систематично сътрудничеството, за да ни накарат да ги харесаме и да изпълним тяхната молба? Дали го открояват, когато естествено съществува в дадена ситуация? Дали се опитват да го усилят, когато съществува само в слаба степен? И най-показателното от всичко - дали го пораждат, когато липсва? И както може да се очаква, силата на сътрудничеството преминава този тест с пълен триумф. Професионалистите в измъкването на съгласие винаги опитват да представят нещата така, сякаш заедно с тях работим за едни и същи цели, казват ни, че трябва да „обединим силите си“ за взаимна изгода, че те всъщност са наши съотборници. В
244 това отношение може да се дадат цял куп примери. Повечето от тях са известни - като продавача на коли например, който уж взима наша страна и „води битка“ с
